Искаме ли много повече от същото?

Дълго имахме комфорт, който изглеждаше откупен. Но пандемията ни отне тази илюзия. Сега ще трябва да живеем в несигурност, но и в задълбочаваща се задлъжнялост заради мерките, които се предприемат на национално и на европейско ниво за справяне с кризата. Това казва д-р Пламен Димитров – психолог и консултант по организационно развитие. Ето негови наблюдения над ефекта на пандемията върху бизнеса, хората и обществото като единен организъм:

Повишава се психичноздравният риск. Мерките за овладяване на пандемията влияят върху психоемоционалното състояние и върху поведението на хората. Вече и в България има изследвания, които показват, че ефектът от пандемията ще се усеща дълго, дори и след като тя премине. С подкрепата на Мрежата на частно практикуващите психолози проведохме изследване с обхват над 2500 икономически активни българи, които продължават да работят. Повече от две трети от тях показват невротични преживявания. Хората са в постоянно състояние на неопределеност, което води до

висока тревожност

Появяват се агресивни защитни форми на справяне, честа е реакцията на негативизъм, критицизъм и отричане на властите и общностите, на околните. Някои водят борба за превъзходство с цел да доминират, да властват, да държат в подчинение. Има и перфекционисти, които поставят свръх висока летва пред себе си и пред другите, набелязват амбициозни цели, като по този начин се опитват да потушат безпокойството си. Има и форми на пасивна защита – например самоизолацията, която още повече се засили.

В България има

пандемониум от пандемии

– най-бедната в ЕС, с най-бързо умиращото население, най-корумпираната страна… Но има и много всеотдайни хора, които пандемията изкара наяве. Тя подейства като усилвател и на положителни, и на негативни тенденции. Усещането за несигурност срива устоите под краката. Нараства домашното насилие, алкохолизмът, злоупотребата с вещества, самолечението с психоактивни субстанции. Доверието в институциите се сгромолясва, а психосоциалният ефект на усилията и политиките за справяне със ситуацията не се измерват с научни методи. Това остава на заден план и затова и все повече българи казват, че се спасяват поединично и в семействата си.

Винаги сме имали стремеж се освободим от безпокойството, а сега е дошло време

да се тревожим правилно

вместо да бягаме от реалността. И ако погледнем реалността в очите, ще видим, че се наблюдава масивна колективна невроза. Експоненциално расте броят на тези, които търсят психологическа и психиатрична подкрепа, защото трудно намират баланса между личен и професионален живот, наред с грижата за децата или за възрастните. В България така и не се създаде държавна политика, свързана с опазване на психичното здраве. Тук само мултинационални компании работят с нас, психолозите, тъй като имат програми за психологическа, правна и финансова подкрепа на своите служители. Консултациите се покриват с фирмени средства, защото са инвестиция в здравето и благополучието на хората, което гарантира лоялност и по-висока отговорност. Пандемията показа, че не само здравната ни система не беше подготвена за подобна криза, но продължава да се подценява фактът, че населението има нужда не само от материални ресурси, а и от психологическа подкрепа.

Всяка криза крие две възможности – излизане от нея или задълбочаване. Сега сме на този „кантар“, на който трябва

да заложим на позитивните модели

на поведение, за да ни изведат от неблагоприятния сценарий. Нужен е сериозен катарзис и насочване към градивни решения, освобождавайки се от целия общественополитически патогенезис.

Хората вече знаят, че преди да открием живот на други планети, трябва да се научим да спасяваме живота си тук, на Земята. И ако в този момент продължим да се стремим към запазване на статуквото, ще имаме повече от същото. Който иска да живее по-качествено, трябва да се ангажира с трансформация – лична, семейна, обществена, политическа, а дори и глобална. И ако въпреки всичко изберем статуквото, ще получим много повече от същото. Нека не чакаме пандемията просто да отмине, защото тогава ще ни връхлетят нови проблеми.

Дефекти

- Кризата е не просто здравна и епидемиологична, тя е екзистенциална.

- В този тежък момент солидарността е слаба.

- Справедливостта е на критично ниско ниво и това е тема, която се пренебрегва.

- За някои „Пир по време на чума“ е добра стратегия.

-  Наличието на бутафорност в онова, което се декларира като демократични принципи, показва, че трябва да се преосмисли начинът, по който е организиран животът ни.