Каква е цената на личните ви данни

Днешното богатство е скрито в данните. Чрез тях компании като Facebook и Google се превърнаха в едни от най-големите и печелившите в света. Данните са гориво в безброй индустрии, давайки възможност за оптимизация на дейността и информирани бизнес решения. Огромното им влияние и все по-широката употреба обаче пораждат тревоги за личната неприкосновеност на хората. На фона на надигащия се регулаторен натиск възниква и основният въпрос: колко струват потребителските данни и трябва ли компаниите, които трупат богатство чрез тях, да споделят печалбата си заради това, че ползват нашите данни, пише Quartz в свой анализ по темата. 

Безплатното използване на услуги като Instagram или YouTube е такова само привидно. Хората всъщност плащат за тях, предоставяйки обилно количество данни, често и чувствителни такива. Системите събират информация и наблюдават поведение. Компаниите обаче често се провалят в опазването на генерираните данни. Дали чрез хакерска атака като тази срещу Yahoo Mail, довела до компрометирането на милиарди акаунти, или нелоялно споделяне на информация с трети страни без знанието на потребителите, като случаят с Cambridge Analytiva, който донесе глоба от 5 млрд. долара на Facebook в САЩ, масовите нарушения са все по-чести. 

През 2018 г. обаче Facebook генерира 55 млрд. долара приходи от реклама, а Google отчете 116 млрд. долара за същия период. 

Не е изненада, че регулаторите се фокусират все по-стриктно върху интернет гигантите. В САЩ например се заговори за законопроект, който да принуди социалните мрежи да разкриват какви данни събират от потребителите и как се възползват от тях. Нормативният документ не предвижда плащания за хората, но се чуват призиви за това как да се измисли схема от типа дивидент за данни, така че човек да бъде компенсиран по някакъв начин. Калифорнийският губернатор Гавин Нюсъм говори за „споделяне на богатството“, а законодателите проучват въпроса. 

Трудно е да се изчисли стойността на данните. Евентуална методика за това ще е сложна, включително защото компаниите събират различен вид информация за своите потребители. Въпреки това през последните години тази тема се коментира и едно предложенията е за данъчно облагане. 

Радетел на идеята е и Крис Хюз, един от съоснователите на Facebook, а сега яростен критик на Марк Зукърбърг. Той например предлага 5% данък върху компаниите, използващи потребителски данни, независимо дали става дума за гиганти от Силициева долина, банка или търговец на дребно, стига да генерира по 100 млрд. долара годишно. Според него данъкът може да се използва за финансиране на дивидент за данни. Изчисленията му сочат, че всеки възрастен американец например би могъл да поулачава около 400 долара годишно. 

Хрумването на Хюз наподобява начина, по който приходите от добив на петрол в Аляска се връщат към гражданите и човек получава обратно по около 1 500 долара годишно. „За разлика от петрола, данните не са изчерпаем ресурс, което позволява на фонда да изплаща общите приходи всяка година“, казва Хюз. 

Друга идея е изчисляването на данните да се основава на показатели, които самите компании предоставят, като например да се дава дял от средния доход на организацията от един потребител. 

Любопитно е изчислението на икономисти за размера на сумата пари, които хората биха могли да изкарат, ако не консумираха социални мрежи – като да ровят във Facebook например, ами вместо това работят. Грубата сметка сочи, че годишно това са около 6 600 долара, или около 550 долара на месец. 

Около половината интернет потребители, включени в изследването от 2017 г., също така са заявили, че ще се откажат от услуги като Facebook срещу 40 долара месечно. 

Някои компании изпреварват потенциалните законодателни промени. UBDI (Universal Basic Data Income), компания за обмен на данни, има за цел да позволи на потребителите да се възползват от продажбата на информацията за тях. Понастоящем UBDI им плаща с точки, които в бъдеще идеята е да бъдат преформатирани в цифрова валута. 

Глен Уейл, икономист, работещ с депутати от Калифорния, Колорадо, Канада и ЕС, разработи широк и системен подход към плащанията на потребителите за техните данни. В него роля ще имат независими посредници, наречени засега „медиатори на индивидуални данни” (MIDS), на които може да се погледне на нещо като синдикати. Те биха „помогнали на хората да се договарят за стойността на техните данни“, обяснява икономистът. 

Уейл също така отбелязва, че трябва да се разграничава вида данни. Макар да е сравнително лесно да се изчисли ефективността на рекламите, проблемът става по-сложен, когато стане дума за данни, използвани за машинно обучение. Разсъждавайки по темата, експертите стигат до извода, че данните на едно лице може да са по-ценни от тези на друго. 

„Ако съм във Facebook и има много други хора, които са много подобни на мен във Facebook, тогава моите данни всъщност не са толкова ценни, защото има много други хора, които могат да бъдат заместители”, обяснява компютърният учен Джеймс Джоу. Той подчертава, че става дума за това колко уникални са вашите данни и дали например купувате нещо от рекламите, които виждате онлайн.

Разбира се, не всички са съгласни, че въвеждането на цена за потребителските данни има смисъл. Критиците твърдят, че обикновените хора все още са склонни да се откажат от личната си неприкосновеност. „Не е добра сделка за потребителите да получат шепа пари от компании в замяна на наблюдаващия капитализъм, който става безконтролен“, написа фондацията Electronic Frontier през февруари. Организацията настоява, че защитата на личните данни трябва да бъде първият приоритет на законодателите.