Какво оказва най-силно влияние в развитието на детския мозък?

Социално-икономическото положение на семейството и средата, в която расте едно дете – например кварталът, в който живее – може да оказват по-силно влияние върху развитието на мозъка, отколкото се смяташе досега, показва ново изследване, цитирано от Euronews.

Проучване на учени от Вашингтонския университет в Съединените щати установява, че социално-икономическите фактори обясняват около 16% от вариациите в показателите за мозъчната функция при децата, като влиянието им е по-голямо от това на коефициента на интелигентност (IQ), родителския стил на възпитание и здравната история.

Мозъкът на дете от семейство с нисък социално-икономически статус изглежда като мозъка на дете от по-благоприятна социално-икономическа среда, което е лишено от сън и е подложено на стрес“, казва Нико Дозенбах, старши автор на изследването.

Той допълва, че това не е „по-малко интелигентен мозък“ и че ако бъдат намерени начини за подобряване на съня и намаляване на стреса при децата от домакинства с по-ограничени социално-икономически възможности, различията, свързани с тези обстоятелства, биха могли да бъдат намалени.

Децата са особено уязвими към бедността. Те са по-склонни да живеят в бедност от възрастните, а последствията за тях могат да бъдат по-сериозни през ключовите години на развитие.

Според UNICEF близо 900 млн. деца по света живеят в условия на многоизмерна бедност, което означава, че нямат достъп до основни жизнени потребности като храна, вода, подслон, образование и здравеопазване.

Изследователите са анализирали данни за около 12 000 деца на възраст между девет и десет години, като са разгледали тяхната среда, здравословно състояние и ежедневни дейности.

Те са оценили 649 променливи, влияещи върху развитието на мозъка, разделени в категории като време пред екрана, когнитивни способности, физическо и психично здраве, родителство, раса и пол.

Условията в квартала и финансовото състояние на семейството се открояват като основни фактори. Те са били особено свързани с функционалните характеристики на двигателните и сетивните области на мозъка, които са силно чувствителни към ежедневните промени в съня и нивата на стрес.

Започнах да го наричам „слонът в мозъка“, казва Скот Марек, водещ автор на изследването. „Очаквах социално-икономическите възможности да имат значение, но не предполагах, че значението им ще е толкова голямо. Те просто засенчиха всичко останало.“

Той отбелязва, че само по мозъчните сканирания екипът е можел да определи колко заможно е семейството на детето, както и колко сън получава то и колко време прекарва пред екран.

Мозъчните сканирания обаче не позволяват да бъде определен коефициентът на интелигентност.

Това ми подсказва, че IQ не е заложен в невробиологията. Средата оформя детските мозъци по начини, които погрешно са били тълкувани като отражение на интелигентността, докато в действителност те са отражение на стреса и недоспиването“, казва Марек.