Какво означава да си български студент?
Същинските разделителни линии и сред българските студенти, и навсякъде преминават между бунтарството и конформизма
Да очертаеш общ вид на българския студент е невъзможно. Българските младежи, решили да продължат да учат и след завършването на средното си образование, днес имат огромен избор. Те могат да следват в страната или в чужбина, могат да сменят специалността си по всяко време, да се обучават онлайн, да се възползват от различни програми и стипендии по международен академичен обмен.
В България акредитация имат 52 висши училища, което е твърде много като брой за малка страна като нашата. Неслучайно през последните години се наблюдава неприятна тенденция предлаганите места за висше образование да надхвърлят сериозно броя на зрелостниците. Така се ражда парадоксът някои не особено престижни висши училища да предлагат „специални условия“ и дори привилегии за бъдещите си възпитаници, но не и големи шансове за бъдеща реализация.
Класацията сред университетите продължава да се води от Софийския университет, който запазва авторитета и привлекателността си и поддържа устойчиво високия си рейтинг. Медицинските академии в София и Варна също привличат огромен брой студенти от страната и чужбина, пише Дойче Веле.
За разлика от тях Стопанската академия в Свищов, традиционно престижен образователен център, се срина заради феодализирането ѝ от бившия ректор Адамов и заради множеството скандали, с които обрасна: покупко-продажба на дипломи, безцеремонно научно титулуване на приближени хора. С не по-завидна репутация се „слави“ и УниБИТ в София.
Поради огромния избор и легитимирането на някои специалности се поражда своеобразен дисбаланс в перспективите за професионална реализация на завършилите студенти. Чуват се все по-настойчиво призиви за „държавна поръчка“, „връщане на разпределението“, осъществяване на регламентирани и прагматични контакти между висшето образование и бизнеса и окрупняване на висшите училища.
Общ профил на днешния български студент е невъзможно да се очертае поради факта, че голяма част от младите хора следват в чужбина. Другата част остава в България, а причините за избора на „дестинацията“ се коренят не толкова в недостатъчните финансови възможности на родителите.
Вече години наред съществува особеното „олюляване“ между крайния нихилизъм, че в България „нищо добро не може да се случи“, и енергичната решителност, че „кой, ако не ние, трябва да останем тук и да осъществим промяната“. Младите хора много често биват „подмятани“ именно от подобно олюляване на общественото мнение и семейните нагласи. В последно време, подобно на модните специалности, е моден и изборът да останеш да следваш в България: макар житейските решения на младия човек винаги да се оказват предпоследни.
В един отворен свят всеки трябва сам да намери мястото, което е най-полезно и за собствената му реализация, и за дълга му да работи приносно за обществото. Същинските разделителни линии и сред българските студенти, и навсякъде преминават между бунтарството и конформизма, между близките и далечни хоризонти, а понеже е празник и купонът предстои, да добавим още една: между студентите, които слушат чалга, и тези, които не слушат.