От производството до рафтовете: КЗК разкри плашещи деформации на пазара в България

Първият секторен анализ на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за хранителния пазар разкри тревожни деформации във всички звена – от производството до рафтовете на търговските вериги. Картината изглежда мрачна: българските храни малко по малко изчезват, заместени от вносни, докато цените за потребителите растат. Достатъчно е да се спомене, че производството на мляко е спаднало с 25% за четири години, вносът расте с 43%, докато същевременно при търговските вериги са засечени надценки до 135% след отстъпките от доставната цена. На този фон обаче не липсват и критики към методологията на регулатора.

Анализът е междинен и тепърва предстои още работа по него. Представянето на първите резултати от шестмесечния труд на КЗК бе последвано от обществено обсъждане, събрало на едно място производители и преработватели, търговци и държавни институции. Всички те бяха единодушни за необходимостта от такива изследвания, но не подминаха и пропуските като тези, че фокусът само върху 10 търговски вериги игнорира близо половината от пазара в традиционната търговия, анализът на шест продуктови категории не дава цялостна картина, а „моментната снимка“ на надценките не отчита средно претеглените стойности.

Премиерът Росен Желязков също се появи за кратко на събитието, за да цитира един от декларираните от КЗК изводи:

Секторният анализ на ценовата политика на търговските вериги през юни, юли и август ясно показва, че няма данни за съгласуваност и спекулативно повишаване на цените във връзка с въвеждането на еврото“.

Производителите от сектора на млекопреработвателите, месопреработвателите и овцевъдите изразиха силно облекчение от факта, че държавата най-после адресира проблема, за който подават сигнали от 2012 г. насам. Изказванията очертаха картина на загиващи ферми и производство под себестойност.

Криза в производството

Числата са ярка сигнална лампа: за периода 2020 – 2024 г. производството на сурово краве мляко е спаднало с 25%, на сирене – с 9%, на кашкавал – с 14%, на яйца – със 17%. В същото време вносът на мляко и млечни продукти нараства с 43%.

Сектор овцевъдство много пострада – малките стопанства са най-уязвими, а произвеждат най-качествения български продукт“, отбеляза Петя Куманова от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА).

Александър Алексиев от Български фермерски кооператив бе още по-категоричен: „Всички мои колеги продаваме под себестойност. За последните три години цената ни е паднала със 17%, същевременно виждаме огромни надценки в магазините.“

Конкуренция няма, ние се борим за оцеляване.“

За разлика от селското стопанство, секторът на растителните масла разполага с модерни мощности за над 4 милиона тона слънчоглед. Но и там проблемите са сериозни – климатичните условия ограничават производството до около 1.5 милиона тона, докато нуждите са двойно по-големи. Яне Янев от Сдружението на производителите на растителни масла посочи протекционистичните мерки на Русия и Украйна като основна причина за липсата на суровина.

Надценките звучат стряскащо

Анализът на КЗК разкри значителни надценки при основни хранителни продукти. При минералната вода те достигат до 135% след отстъпките от доставната цена, при кашкавала – до 91%, при сиренето – до 82%.

Тези надценки не означават печалба за търговците, но представляват търговски практики, които могат да доведат до изкривяване на пазара“, обясни при представянето на данните Жельо Бойчев от КЗК.

Високите надценки обаче ограничават ценовата свобода на производителите и затрудняват договарянето с големите търговски вериги.

Кирил Вътев, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ) и министър на земеделието в кабинета „Денков“, предложи спорна мярка: „В една и съща продуктова група – кашкавал с кашкавал, шунка с шунка – да не се допуска по-висока надценка от най-ниската договорена.“

Отговорът на търговците

Остро критикувани за високите си надценки, от Сдружението за модерна търговия обърнаха внимание, че в анализа са засегнати само 6 – 7 продуктови категории. Николай Вълканов, председател на Сдружението, акцентира върху липсата на цялостна картина:

Фокусът е върху 10 пазарни играча, без да се обръща внимание на силни регионални компании. Делът на традиционната търговия е между 40 и 50% – половината пазар. Не можем да даваме препоръки за селскостопанското производство, без да обхванем процесите в половината пазар.“

По отношение на надценките Вълканов настоя за по-балансиран подход и обърна внимание, че те представляват „моментна снимка на подбрани продукти“. В подкрепа на думите си той насочи вниманието към брутния марж, видим в публично качените търговски отчети на дружествата.

Както има 60% надценка, така има и 5%, и 2%. Коректният начин е да се направи средно претеглената надценка – тогава ще се види, че такива огромни изкривявания представляват малък фрагмент от търговската политика.“

Вълканов подчерта и че концентрацията на модерната търговия в България е „сред най-ниските в Европейския съюз“ и предупреди: „Въвеждането на допълнителни регулации би затворило възможността за навлизане на нови играчи, което би било от полза за всички.“