Какво ще се случи с една победена Русия?
Победата на Украйна вече не изглежда толкова невероятна, а това може да предизвика разцепление на огромната руска територия

© ECONOMIC.BG / Twenty20
Твърде рано е да се каже как и кога ще приключи инвазията на Русия в Украйна, но не е твърде рано да се задават въпроси за бъдещето на Русия след съдбоносното и престъпно решение на Владимир Путин да нахлуе в Украйна и да анулира нейния суверенитет. През последните седмици светът стана свидетел на няколко зверства, извършени от руската армия, след неуспеха да постигне първоначалните си военни цели. Светът също е свидетел на смелата съпротива на Украйна – те се борят за свободата си, а украинската победа вече не е немислима.
Руската инвазия доведе до международна изолация, масивни санкции, икономически колапс и засилени репресии. Обикновените руснаци са вцепенени от войната срещу нация, с която имат тесни родови връзки – война, която нанесе на руската военна машина повече жертви за един месец, отколкото цялата инвазия в Афганистан. Според мен едно руско поражение в Украйна със сигурност ще доведе до сецесионистки тенденции в Русия и вероятно до разпадане на империята. Защо?
Руската царска империя непрекъснато се стреми да се разширява от самото си раждане в средата на 16 век. Разшири се на северозапад, получавайки достъп до Балтийско море, и на югозапад, анексирайки Украйна, придобивайки територия от болната Османска империя (Крим, части от Кавказ). Разшири се на изток, завзе територия от Китай на североизток (Владивосток) и се състезава с Япония за територии в Манджурия и Далечния изток. Днес Русия има най-голямата територия в света с население от едва 140 милиона жители.
Въпреки че територията и населението на Русия са значително по-малки от Съветския съюз, днешна Русия все още е империя. Територията ѝ включва много неруски етнически групи и нации (повече от 120). Като се има предвид нейната силно централизирана система на управление, едно военно поражение вероятно значително ще отслаби легитимността на руската държава и ще изкуши много лидери на републиките от федерацията да се отделят, както Чечения се опита да направи това през 1991 г. Фактът, че има значителен брой етнически руснаци в повечето републики (80% от руските граждани са етнически руснаци) може да не е непременно пречка за подобни центробежни тенденции. Казахстан например стана независим, въпреки че има много голям брой етнически руснаци.
Друг фактор, който играе роля, е фактът, че сред руските войници, изпратени в Украйна, малцинствата са свръхпредставени в сравнение с етническите руснаци. По време на Първата световна война френската армия изпраща африкански войници от техните колонии като пушечно месо на фронтовата линия, както направиха британците с индийски войници. Това изигра важна роля в развитието на антиколониалните движения през следващите десетилетия. Нещо подобно може да се случи в Русия след войната в Украйна.
Не искам да спекулирам как и при какви условия ще бъде сменен Путин, но като цяло разпадането на руската империя би било по-скоро добро, отколкото лошо. Едно демократично възраждане в Русия след режима на Путин може да се окаже само преходно и да доведе до нови империалистически тенденции, заплашващи отново Украйна и нейните съседи. Да имаш стабилна демократична функция на толкова голяма територия би било предизвикателство. Изследванията на демокрацията показват, че тя има тенденция да се фрагментира под тежестта на сецесионистките тенденции, освен ако не инвестира в децентрализация и мобилност на населението. Разпадането на Руската империя може да доведе до временен хаос и безредие, но в крайна сметка ще създаде по-добри условия за мир, особено при демократични режими в бивши руски територии.
Времето на империите и колониализма приключи в свят, в който човешкият капитал и приобщаващите институции са основните двигатели на икономическия просперитет. Ползите от завладяването на земя и колонизирането на други територии са много по-малки в съвременния свят, а разходите за него са много по-високи. Руската и други империи, подобно на китайската, са обречени в дългосрочен план.
Източник: Ekathimerini
Автор: Джерард Роланд, професор по икономика и политически науки в Калифорнийския университет в Бъркли.