Какво стои зад българския завой в енергетиката?
~ 2 мин.
Какво стои зад българския завой в енергетиката и ще може ли София да поправи поразваленото сътрудничество с Москва. На тези въпроси отговор търси руският вестник "Независимая газета". Според изданието московските анализатори не са проявили особен ентусиазъм по повод посещението на българския президент Румен Радев в Русия тази седмица, защото са "донякъде разочаровани" от действията на българските власти, "погребали през 2009 г. руския проект "Южен поток", на който Москва възлагаше специални надежди".
Дошъл на власт през 2009 г., премиерът на България Бойко Борисов "взе да се отказва от съвместните проекти с Русия с мотива, че те застрашават българската екология, суверенитет и цивилизационен избор. При все че всъщност, посочват експерти на Московския център "Карнеги", България прояви европейска солидарност, разчитайки, че в отговор ЕС ще ѝ помогне да си уреди газовите проблеми", пише изданието.
Според "Независимая газета" Борисов обаче е променил представата си за енергийното бъдеще на България, след като няколко години е обсъждал с европейските лидери своя проект за Балкански газов хъб, събиращ "петрол от най-различни доставчици", но не е получил подкрепа за осъществяването му.
Очертава се България "да смени своя курс, що се отнася до енергийните, а и не само до енергийните проблеми", смята всекидневникът. Той напомня, че София "не подкрепи инициативата на Румъния да се формира в Черно море постоянна флотилия на НАТО и не експулсира нито един руски дипломат след опита за отравяне на Скрипал във Великобритания". Освен това България "отложи покупката на нови изтребители от някой свой съюзник в НАТО, затова пък поднови преговорите с Москва за ремонт на МиГ-овете си на стойност 40 милиона евро".
Изданието вижда тук "известно разочарование на българските политици от сътрудничеството с ЕС и НАТО". Според Московския център "Карнеги" българското общество и политическият елит са "много разочаровани от това, че честно и старателно са следвали изискванията на евроатлантическата солидарност, ограничавайки връзките с Русия, но не са получили от Запада никакво обезщетение за тъй отговорното си поведение".
"Независимая газета" дава за пример проекта за изграждане на АЕЦ "Белене", след който Западът оставил България "сама със скъсани договори, международни арбитражни процеси и изплащане на обезщетение".
Но българското "разочарование най-вероятно е само част от отговора. Основното е, че постепенно се променя силовият баланс, ярък пример за което са промените в политиката на САЩ в света. Русия повече или по-малко успешно се противи срещу наложените санкции. Между Европа и САЩ се очертава съществено разцепление по повод външната търговия и двата световни икономически центъра фактически са на ръба на търговска война. С други думи, светът става многополюсен и в тези условия европейските политици започват вече повече да мислят за интересите на собствените си държави. Това едва ли ще предизвика разпадане на ЕС или на НАТО. Но както сочи визитата на Румен Радев, центробежни тенденции съществуват", добавя руският вестник.
