Китай вдига забраната за търговия с кости на тигри и носорози
Еколозите се опасяват, че по този начин нелегалният пазар ще се възроди и последиците ще са „опустошителни“
Китай вдига 25-годишната забрана за търговия с кости на тигри и носорози. Употребата на „суровината“ от застрашените видове ще е разрешена за „научни и медицински цели“. Природозащитниците обаче твърдят, че отварянето на най-големия пазар за животински кости ще има „опустошителни последици в световен мащаб“ за застрашените видове.
Китай, под управлението на президента Си Дзинпин, се стреми да се представи като по-екологосъобразен, приемайки по-строги защити на дивата природа и природните ресурси. През 2016 г. Пекин забрани продажбата на слонова кост, считана за лек за всичко - от рак до болки в гърлото, за да се намали бракониерството на слонове. Но по-строгите разпоредби влизат в конфликт с традиционната китайска медицина.
В Китай държавните медии определят премахването на забраната за търговия с кости на тигри и бели носорози като опит за засилване на контрола върху нелегалната търговия с органи и кости на застрашени животни - индустрия, която обаче процъфтява въпреки опита за контрол. Според новите правила само болници и лекари, сертифицирани от държавната организация за китайска медицина, ще могат да събират кости или рога от носорози и тигри, отгледани в плен, без зоопарковите животни.
Но критиците на промяната на правилото казват, че решението на Държавния съвет ще съживи черния пазар за застрашени животни, като елиминира десетилетия на усилия в посока опазване на природата. Едва около 30 000 носорози и 3900 тигри са остават в дивата природа в световен мащаб, според WWF.
Държавният съвет на Китай заяви, че ще издаде разрешение за използването на органи и кости от тези две животни, считани от някои китайски практикуващи лекари за мощни лечебни съставки.
При специални обстоятелства продажбата, покупката, употребата, както и износът и вносът на продукти от носорог и тигър могат да бъдат одобрени съгласно закона, обяви китайското правителство в понеделник.Китай, под управлението на президента Си Дзинпин, се стреми да се представи като по-екологосъобразен, приемайки по-строги защити на дивата природа и природните ресурси. През 2016 г. Пекин забрани продажбата на слонова кост, считана за лек за всичко - от рак до болки в гърлото, за да се намали бракониерството на слонове. Но по-строгите разпоредби влизат в конфликт с традиционната китайска медицина.
В Китай държавните медии определят премахването на забраната за търговия с кости на тигри и бели носорози като опит за засилване на контрола върху нелегалната търговия с органи и кости на застрашени животни - индустрия, която обаче процъфтява въпреки опита за контрол. Според новите правила само болници и лекари, сертифицирани от държавната организация за китайска медицина, ще могат да събират кости или рога от носорози и тигри, отгледани в плен, без зоопарковите животни.
Но критиците на промяната на правилото казват, че решението на Държавния съвет ще съживи черния пазар за застрашени животни, като елиминира десетилетия на усилия в посока опазване на природата. Едва около 30 000 носорози и 3900 тигри са остават в дивата природа в световен мащаб, според WWF.
„Дълбоко сме загрижени, че Китай премахва своята 25-годишна забрана за търговия с кости и рога на тигри и носорози, което ще има опустошителни последици в световен мащаб“, каза Маргарет Киннайдър, директор на фондът за опазване на дивата природа WWF.
По-високият жизнен стандарт на китайците увеличава и търсенето на части от животни, които според техните вярвания увеличават продължителността на живота.
