Дигиталната пропаст в Европа: Скандинавците са онлайн, българите все още чакат на гише

Новите данни на Евростат за 2025 г. разкриват сериозна пропаст в дигитализацията на публичните услуги в Европейския съюз. Въпреки общата тенденция към растеж в общността, България продължава да заема едно от последните места, като значително изостава от средните европейски нива.

Статистиката: България vs. Европа

През 2025 г. средно 71.9% от гражданите на ЕС (на възраст 16-74 г.) са използвали уебсайтове или приложения на публични органи. Това е ръст от близо 2 процентни пункта спрямо предходната година и над 4 пункта спрямо 2022 г.

На този фон ситуацията в България изглежда тревожна. Страната ни се нарежда на предпоследно място в ЕС с едва 36% използване на електронни административни услуги. Единствената държава след нас е Румъния (24.1%), докато третата отзад напред – Италия – е далеч пред нас с 57.7%.

За сравнение, отличниците в класацията – Дания (98%), Нидерландия (96.2%), Финландия (96.1%) и Швеция (96%) – на практика са постигнали почти пълно покритие, превръщайки онлайн администрацията в стандарт за всекидневието.

За какво (не) се използва е-управлението?

Данните показват, че на европейско ниво гражданите най-често прибягват до сайтовете на институциите за:

• Информиране: Получаване на данни за услуги, закони и работно време (44.2%);
• Лични данни: Достъп до лична информация (41.3%);
• Данъци: Подаване на данъчни декларации (38.2%).

Значителен интерес има и към онлайн записването на часове (38.1%) и тегленето на официални формуляри (36.7%). Най-рядко европейците използват мрежата за подаване на жалби и претенции (едва 5.7%).

Защо изоставаме?

Ниският процент в България (36%) сигнализира за комплексни проблеми – от липса на достатъчно интуитивни и достъпни електронни платформи до ниско ниво на дигитални умения сред голяма част от населението. Докато в Норвегия (страна извън ЕС, но включена в изследването) и Дания посещението на гише е изключение, в България то все още е масова практика.

Експертите отбелязват, че макар броят на електронните услуги у нас да расте, административната тежест и сложните процедури за идентификация често отказват потребителите.

Въпреки че България бележи бавен напредък, темпото е недостатъчно, за да настигне средноевропейските нива в близко бъдеще. Данните на Евростат са ясен сигнал към българските институции за необходимостта от по-агресивна дигитализация и кампания за повишаване на цифровата грамотност, за да може електронното управление да спре да бъде „екзотика“ и да стане реално улеснение за гражданите.