Краят на гишетата: Как личната ни карта ще се премести в мобилния телефон

До 2030 г. Европейският съюз очаква 80% от гражданите вече да използват дигитални канали за идентификация и електронни услуги. На теория България изглежда изненадващо добре позиционирана за тази цел – страната има закон за електронния подпис от 2001 г., над 2000 административни услуги онлайн и наскоро получи максималната европейска оценка за национална схема за електронна идентификация. Проблемът е, че огромна част от гражданите никога не са подписвали нищо по електронен път, а немалко дори не знаят, че подобни услуги съществуват.

България е доста добре развита дигитално – може би това, което липсва, е популяризацията и познаваемостта от страна на потребителите“, коментира Александър Станев, съветник на главния изпълнителен директор на „Борика“ със стратегическа роля в развитието на дигиталните услуги на компанията.

В момента обаче пазарът на електронни услуги е изправен пред фундаментална трансформация. Ако допреди десетилетие електронният подпис беше екзотичен инструмент за тесен кръг професионалисти, днес той е гръбнакът на дистанционното обслужване. Междувременно дигитализацията на публичните и частните услуги бе допълнително ускорена от пандемията.

Така нуждата от дистанционна идентификация – да можеш да се „представиш“ онлайн по начин, който е едновременно удобен и юридически валиден – се оказа базова инфраструктурна нужда. Банки, застрахователи, HR отдели и държавни администрации все по-настойчиво търсят начини да обслужват хора, без те физически да стъпват на гише.

Краят на физическия носител: Походът на мобилните решения

В България вече има две частни компании, чиито технологични решения за електронна идентификация (eID) са преминали успешно строгите процедури за нотификация от Европейската комисия. Този процес, регулиран от европейския регламент eIDAS, гарантира, че българските граждани могат да се идентифицират онлайн пред държавни органи и бизнеси в целия ЕС със същото ниво на правна сигурност, каквото имат физическите документи.

Схемата на „Борика“ е втората след тази на Evrotrust, която е официално нотифицирана от ЕК от началото на 2026 г. След мащабен процес на проверки от експерти на държавите членки на ЕС, технологията b-Trust eID на компанията получи най-високата оценка за сигурност – ниво „Високо“. Този успех потвърждава, че инфраструктурата на националния картов и платежен оператор отговаря на най-строгите изисквания за защита на данните и техническа надеждност.

Това означава, че издадената от нея електронна идентичност в България, вече е валидна в целия ЕС, макар пълното техническо свързване между националните инфраструктури да изисква допълнителни стъпки.

За нас най-важното послание е, че дигиталната идентичност вече не е тема на бъдещето, а реален инструмент, който прави услугите по-сигурни, по-бързи и по-удобни“, коментира Мартин Орешарски, директор „Удостоверителни услуги“. 

Междувременно Европейският парламент и Комисията налагат единна рамка за цифрова идентичност – т. нар. European Digital Identity Wallet (EUDI Wallet). Концепцията е амбициозна: централизирано мобилно приложение, в което човек да съхранява лична карта, диплома, шофьорска книжка, здравни данни и банкови удостоверения от различни доверени източници. Пилотното внедряване на държавния портфейл трябва да стане до края на 2026 г.

Тук идва и ключовият момент за киберсигурността и контрола. За разлика от социалните мрежи, цифровият портфейл работи на принципа на селективното споделяне. Ако наемате автомобил, системата ще потвърди само, че имате валидна книжка и сте над 18 години, без да предава адреса ви или други излишни детайли, обяснява Мартин Орешарски.

Контролът се връща у гражданина – той решава какво, кога и на кого да сподели.“

Ключова гаранция срещу злоупотреби е заложена в самата архитектура: всеки, който иска достъп до данни на потребителя, трябва да е верифициран и да докаже правното си основание да ги събира.

Кой ползва и кой не знае

Данните от вътрешни проучвания на „Борика“ рисуват смесена картина на пазара. Сред активните потребители: 63% са жени, основната възрастова група е 35 – 44 години, а 36% ползват услугата повече от 10 години. 75% от клиентите на хардуерния електронен подпис подновяват договорите си изцяло онлайн.

Другата страна на картината е по-тревожна: около 20% от анкетираните никога не са чували за електронна идентификация, а 42% въобще не са подписвали документи по електронен път. При европейска цел от 80% до 2030 г. и настояща база от 58% у нас, разликата не е само технологична – тя е преди всичко въпрос на познаваемост и доверие.

Освен класическите сектори – банкиране, застраховане, административни услуги – електронната идентификация навлиза и в корпоративния HR: дистанционно сключване на трудов договор, онбординг без физическо присъствие, попълване на служителска картотека. Технологията позволява кандидат от Варна да сключи договор с работодател в София, без никога да е стъпвал в офиса.