България предприе стъпки за въвеждане на цифров портфейл за самоличност

Представете си свят, в който не е необходимо да носите със себе си куп пластмасови карти, хартиени удостоверения или да помните десетки пароли за различни държавни портали. Представете си, че можете да наемете кола в Мадрид, да откриете банкова сметка в Берлин или просто да запишете детето си на детска градина в София само с няколко клика на телефона си – сигурно, бързо и без излишно споделяне на лични данни.

Това бъдеще започва да придобива нормативно очертание и в България. Правителството в оставка представи проект на Закон за европейския портфейл за цифрова самоличност (ЕПЦС), с което полага основите на мащабна промяна, която трябва да превърне смартфона в сигурен и достатъчен инструмент за удостоверяване на самоличност пред институциите.

Новото законодателство трябва да е инструмент, който ще позволи на всеки български гражданин и юридическо лице да разполага с верифицирана дигитална самоличност на смартфон или друго устройство.

Защо сега?

През пролетта на 2024 г. ЕС прие нов регламент (eIDAS), който задължава всяка държава членка да предложи на своите граждани и бизнес т.нар. цифров портфейл. В отговор сега България е задължена да създаде национална рамка, която да гарантира, че тази технология ще работи гладко и у нас.

В момента често ни се налага да предоставяме копие от лична карта или да споделяме повече информация, отколкото е необходимо. Новият закон цели да прекрати тази практика, като даде на потребителя пълната власт над неговите данни.

Какво представлява цифровият портфейл?

Европейският портфейл за цифрова самоличност е дигитално приложение, в което гражданите могат да съхраняват и представят удостоверения за своята самоличност и различни атрибути – нещо като „дигитална сейф-кутия“, в която човек да държи данни от лични документи, с които да се идентифицира, дипломи за завършено образование, свидетелства за управление на МПС, професионални квалификации и т.н.

С него потребителите ще могат да се идентифицират онлайн и офлайн, да подписват електронно документи и да достъпват публични и частни услуги – в България и в другите държави членки на ЕС.

Ключова дума е „избирателност“. Ако трябва да докажете пред онлайн магазин, че имате навършени 18 години, портфейлът ще потвърди само този факт („Да, лицето е пълнолетно“), без да разкрива рождената дата, ЕГН или адрес. Вие споделяте само това, което е абсолютно необходимо.

Портфейлът не е задължителен. Законопроектът изрично гарантира, че използването му е доброволно. Важно е също, че за физическите лица той ще бъде напълно безплатен – включително издаването, използването и отмяната му.

Защо е необходим нов закон?

Регламентът на ЕС е пряко приложим, но оставя на държавите членки редица организационни и нормативни въпроси за уреждане на национално ниво. Именно те са предмет на подготвяния законопроект: кой ще изгражда и управлява портфейла, как ще се регистрират доставчиците, как ще се осъществява надзорът и какви санкции ще се прилагат при нарушения.

Министърът на електронното управление ще отговаря за изграждането и поддържането на българския ЕПЦС. Предвидена е интеграция с ключови държавни регистри – документи за самоличност, Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) и други автентични източници на данни.

Квалифициран електронен подпис за всеки

Един от най-значимите елементи на законопроекта е възможността гражданите да създават квалифицирани електронни подписи за непрофесионални цели директно чрез портфейла – безплатно. Удостоверението за такъв подпис ще е с валидност една година, а държавата ще заплаща фиксирана компенсация на квалифицираните доставчици на удостоверителни услуги за всяко издадено удостоверение. Конкретният размер на компенсацията ще се определи с постановление на Министерския съвет.

Тази мярка е особено важна, тъй като понастоящем квалифицираният електронен подпис е достъпен предимно за бизнеса и е свързан с разходи, които обезсърчават обикновените граждани.

Задължения за приемане и надзор

Законът ще въведе задължения за определени категории доверяващи се страни – публични институции и частни организации – да приемат портфейла като средство за идентификация. Доставчиците на електронни административни услуги ще трябва да осигурят функционалност за онлайн и офлайн приемане на портфейли, включително адаптации на съществуващите информационни системи – порталът за електронно управление и единният портал за електронно правосъдие.

За прозрачност и доверие ще се поддържат публични доверителни списъци на доставчиците. Предвиден е и ефективен надзорен механизъм с принудителни административни мерки и административнонаказателна отговорност при неспазване на изискванията.

Технологична и финансова рамка

Инфраструктурата на ЕПЦС ще се изгради върху държавния хибриден частен облак, администриран от министъра на електронното управление. За обмен на данни между регистрите ще се използва съществуващата среда за междурегистров обмен.

Бизнесът и останалите доставчици ще трябва да понесат разходи за съответствие с изискванията – включително периодични оценки на съответствието на всеки две години, поддържане на финансови гаранции или застраховки и разходи за интеграция и оперативна съвместимост.

За да се гарантира съвместимостта с европейската рамка, ще се въведе национална схема за сертифициране на ЕПЦС, утвърдена с решение на Министерския съвет. Признават се и сертификации, извършени по схемите на други държави членки.

Очаквани резултати

Законопроектът си поставя амбициозни цели: въвеждане в експлоатация на работещ и съвместим с европейските стандарти портфейл, намаляване на административната тежест чрез по-лесна идентификация и електронно подписване и улесняване на достъпа до услуги – включително в трансгранични ситуации. Очаква се това да повиши сигурността и доверието в електронните взаимодействия между граждани, бизнес и администрация.

Предстоящи стъпки

Законопроектът предстои да бъде публикуван за обществени консултации по реда на Закона за нормативните актове. Успоредно с него ще се разработят няколко подзаконови акта: наредби на министъра на електронното управление за регистрация на доставчиците и за интеграция на квалифицираните доставчици на удостоверителни услуги, решение на Министерския съвет за националната схема за сертифициране и постановление за методиката на компенсациите.