Договорът за открито море влезе в сила. Но достатъчен ли е да спаси океаните?

Дългоочакваният глобален Договор за открито море влезе в сила днес, 17 януари, отбелязвайки „исторически етап“ за глобалното опазване на океаните. Покривайки почти половината от повърхността на планетата, откритите морета се намират извън националните граници и са част от глобалното общо наследство. Досега не съществуваше правна рамка, посветена специално на защитата на биоразнообразието в тези международни води и на справедливото споделяне на ползите от техните ресурси между държавите.

След десетилетия на преговори обаче текстът на договора беше финализиран през март 2023 г., като постави ясни задължения за устойчивото използване на океанските ресурси. За да влезе в сила, бяха необходими ратификации от 60 държави (окончателно одобрение и съгласие да бъдат правно обвързани с договора) – праг, който беше достигнат на 19 септември миналата година.

Въпреки че експерти определят споразумението като „преломен момент“ за многостранното сътрудничество и управлението на океаните, остават опасения за възможни пропуски.

Какво представляват откритите морета и защо са толкова важни?

Терминът „открити морета“ често се използва за всички зони извън националната юрисдикция, включително морското дъно и водния стълб (вертикалният слой вода от повърхността до дъното). Това съответства на международните води, които покриват повече от две трети от океана – почти 50% от повърхността на планетата.

Някога смятани за безплодни и пустеещи, днес учените разглеждат откритите морета като един от най-големите резервоари на биоразнообразие на Земята. Те играят важна роля в регулирането на климата и поддържането на „ключови“ въглеродни и водни цикли.

Всъщност се изчислява, че икономическата стойност на въглерода, съхраняван в откритите морета, варира между 74 и 222 млрд. долара годишно.

Човешката дейност обаче представлява нарастващ проблем за откритите морета. Според High Seas Alliance (HSA), която настояваше за приемането на договора, разрушителни риболовни практики, като дънното тралене и незаконният риболов, нанасят сериозни щети на морския живот в тези зони.

В комбинация с пластмасовото и химическото замърсяване, нововъзникващи дейности като добива на полезни изкопаеми от морското дъно и подкиселяването на водите вследствие на повишаващите се температури, откритите морета са изправени пред сериозна заплаха.

Какво ще постигне Договорът за открито море?

Като част от международното право, договорът ще даде възможност на държавите да създадат свързана мрежа от защитени морски зони в открито море, които могат да бъдат приети с гласуване, когато не се постигне консенсус. Това ще предотврати възможността една-единствена държава да блокира създаването на такива зони.

Договорът също така подкрепя развиващите се страни чрез изграждане на капацитет и трансфер на морски технологии, така че те да могат по-ефективно да разработват, прилагат, наблюдават и управляват бъдещи защитени зони в открито море.

От днес влизат в сила и редица правни задължения. Например всяка планирана дейност под контрола на страна по договора, която може да окаже въздействие върху откритите морета или морското дъно, трябва да премине през процедура за оценка на въздействието върху околната среда, а правителствата са длъжни публично да уведомяват за такива дейности.

Страните трябва също така да насърчават целите на договора, когато участват в други органи, като тези, които регулират корабоплаването, рибарството и добива от морското дъно.

В средата на това на критично десетилетие едно от най-амбициозните океански начинания в света навлиза в нова ера на системна промяна в управлението на океаните“, казва Джейсън Кнауф, главен изпълнителен директор на The Earthshot Prize.

„Това отразява подновен ангажимент към океана, неговата дива природа, милионите хора, които разчитат на неговото здраве, и глобалните цели, поставени за 2030 г. Договорът за открито море ни показва, че значимият напредък се постига чрез визия, постоянство и лидерство.“

Ще бъдат ли океаните ни действително защитени?

Макар Договорът за открито море да беше приветстван от правителства, неправителствени организации и природозащитници по целия свят, все още има опасения доколко ефективен ще бъде той в опазването на океаните.

Днес е ден за празнуване на биоразнообразието и многостранността, но работата по защитата на океана далеч не е приключила“, казва София Ценикли от Deep Sea Conservation Coalition (DSCC).

„Договорът за открито море вдига летвата значително, но сам по себе си няма да спре началото на дълбоководния добив в нашия океан.“

Няколко държави, които са ратифицирали договора, като Япония и Норвегия, са проявили интерес към разкопаването на огромни участъци от морското дъно в надпреварата за критични минерали, използвани в зелените технологии.

Правителствата не могат убедително да се ангажират с опазването на морското биоразнообразие, докато същевременно позволяват индустрия, която би унищожила необратимо живот и екосистеми, които едва започваме да разбираме“, добавя Ценикли.

Скорошен тест на дълбоководен добив показа, че тази противоречива практика засяга повече от една трета от животните на морското дъно, а доклад, публикуван през 2024 г. от Environmental Justice Foundation, установи, че дълбоководният добив всъщност не е необходим за прехода към чиста енергия.

Именно затова DSCC призовава всички страни по Договора за открито море да използват инерцията му, за да бъде наложен мораториум върху дълбоководния добив в Международния орган за морското дъно.

Д-р Енрик Сала, основател на Pristine Seas, също предупреждава, че договорът не бива да пренебрегва значението на защитата на океанските зони, които попадат под национална юрисдикция, тъй като именно там се извършва по-голямата част от риболова и други вредни човешки дейности.

В изявление той посочва, че защитата на националните води „не може да бъде оставена на заден план“.

Новите защитени морски зони – независимо дали са създадени в открито море или край брега – ще бъдат ефективни само ако са строго защитени и напълно наблюдавани за незаконна дейност“, добавя д-р Сала.

„Това е единственият начин да гарантираме, че морските резервати ще донесат ползи за климата, биоразнообразието и икономиките.“