Ключови параметри в бюджета са тотално объркани

Служебният министър на финансите дълго време мълча – по всякакви теми, но най-вече по темата за проектобюджета за 2022 г. Междувременно министерството публикува за месец два варианта на макроикономическа прогноза. След всичко това, през изминалата седмица той започна да говори в три насоки – чисто процедурно за намерението на правителството да приеме и внесе в народното събрание проект на закона за бюджета, по някои общи параметри на фискалната рамка, както и редица детайли по заложените допускания за размер на различни социални плащания.

Всичко това се случи почти едновременно с оживените дискусии по данъчна политика и бюджетни приоритети в преговорите за ново редовно правителство между партиите. През седмицата министерството пък публикува редовните месечни данни за изпълнението на бюджета, без обаче да направи някакъв допълнителен коментар за тенденциите и очакваното състояние в последния месец на годината. Накратко, вместо яснота, получаваме разнопосочни сигнали и оценки, напълно откъснати от данните и реалността.

Как например да отговорим на въпроса дали през 2022 г. ще имаме консолидация – т.е. дали бюджетният дефицит ще е по-малък от 2021 г. – или обратно? От една страна, служебният министър говори за дефицит от 2,9% от БВП през 2022 г., от друга страна на преговорите имаше като че ли разбирателство за стойност в границите 3,5-4,5% от БВП. Но ние дори нямаме прогноза за номиналния размер на БВП за 2022 г. – министърът всъщност каза, че работят по нова (трета) есенна макроикономическа прогноза.

А заедно с това не знаем и как ще завърши 2021 г. – дали правителството ще „уплътни“ 5-те милиарда дефицит, които бяха очаквани към септември, или ще завърши близо до балансирано салдо или с минимален дефицит. Ще има ли „ударно“ разплащане в последните седмици на годината по подобие на минали години – практика на ГЕРБ, която беше системно критикувана? Колко са изпълнените дейности по договори например със строителните фирми, които ще бъдат платени тази година, и колко – ще бъдат отложени? В единият случай те ще се отчетат на касова основа през 2021 г., в другия – през 2022 г.; но пък на начислена основа разходите трябва да се отчетат когато е извършена дейността. По плана за възстановяване може да имаме аванс догодина, но само ако планът бъде одобрен до 31 декември; иначе ще се изпълнява без аванс и по график за плащания два пъти в годината – ето още 1,6 млрд. лева, които може да ги има, може да ги няма и ще висят до последните дни на 2021 г.

Данните за изпълнение на бюджета до ноември добавят неизвестни, вместо да изясняват картината. От началото на годината общите публични приходи нарастват с 8,1 млрд. лева, или с впечатляващите 20,3%. Ако разгледаме само данъчните и неданъчните приходи, увеличението е 7,4 млрд. лева – при 2,1 млрд. заложен ръст в бюджета на ГЕРБ и 3,6 млрд. в актуализацията, предложена от служебното правителство в края на лятото. Така погледнато, приходите, а това означава и икономическото възстановяване, надхвърлят очакванията. Само през ноември приходите растат с 2,2 млрд. лева. Без помощите от ЕС увеличението е с 1,6 милиарда – само за този месец. Това частично се дължи на изтегления от АЕЦ Козлодуй дивидент от 450 млн. лева за енергийните помощи за бизнеса и на по-ранния краен срок за авансовите вноски по корпоративния данък (през декември 2020 година те са донесли около 900 млн. лева).

По-подробните данни до октомври показват ръст на приходите от ДДС с близо 1,5 млрд. лева, или 16% спрямо година по-рано; при подоходният данък увеличението е с 550 млн. лева, също около 16%, при корпоративният – 480 млн. лева, или близо 30% ръст, постъпленията от социални и здравни осигуровки нарастват с 1,1 млрд. лева, или с 11,5%.

Наистина, и сега сме в период на висока инфлация, която не влизаше в сметките само допреди няколко месеца. Инфлацията, съчетана с нарастването на заплати, има силно благоприятен ефект за фиска, само че прогнозите за динамиката на цените през следващата година са изключително разнопосочни. Ако енергийните ресурси останат скъпи, това ще поддържа продължаващ процес на преливане към цените на всички останали стоки и услуги; ако имаме спад още в края на зимата или дори по-рано, то новият бюджет няма да може да разчита на инфлационен „подарък“. Да припомним, че подобен ръст на приходите за последните 23 години сме виждали само през 2007 г. – когато имаше едновременно висока инфлация, рекордни чужди инвестиции и рязко повишаване на акцизите.

Но тези фактори са еднократни само в тесен смисъл – по-високите цени като цяло ще се запазят, дори при енергоносителите да има връщане назад, печалбите в енергетиката продължават да растат и нищо няма да спре бъдещите управляващи да реализират още приходи от дивиденти от тези държавни дружества. Още повече, все още нямаме увеличение на цените на тока и парното за бита – дори то да е минимално, от началото на 2022 г. ще има по-високи стойности на продажбите и оттам по-големи приходи от ДДС. Очевидно сме в ситуация, при която няколко фактора въздействат паралелно в посока увеличение на приходите – неочаквано (доскоро) висока инфлация, по-бързо от очакваното икономическо възстановяване, движено от ръст на заплатите и ниска безработица, активно кредитиране на домакинствата и оттам – допълнително потребление, запазващ се бум на строителството и изобщо на имотния пазар, значителен ръст на стойността на износа – както заради по-високите цени, така и заради високо глобално търсене, и така нататък.

Парадоксалното е, че при разходите неизвестните са много повече. Българските публични финанси следват логиката, че законодателят (разбира се, на базата на предложение на управляващо мнозинство, излъчило изпълнителна власт) определя лимити на разходи и параметри за определяне на част от тези разходи – възнаграждения, пенсии, социални плащания, субсидии и др., докато приходите са функция на икономическата динамика. С други думи, макар да са ясни данъчните закони, колко точно постъпления ще постъпят зависи както от ефективността на приходната администрация, така и от стопанската активност, от инвестиции, доходи, потребление и т.н. В тази рамка традиционно можем да прогнозираме с по-голяма точност размера на държавните разходи, а приходите са неизвестни и евентуално носят несигурност. Сега обаче картината е обърната – не можем да прогнозираме разходите, защото огромна част от възможните харчове са ад хок решения на правителството. Една част са разнообразни инвестиционни проекти, по които има свършена работа, но засега правителството се въздържаше да плаща, друга част са субсидиите и компенсациите за бизнеси и различните стимули и допълнителни разходи в здравеопазването – а те могат и се изменят през месец с нови параметри, допустими кандидати, размери и т.н. С наличните данни не можем да преценим дали правителството – това или бъдещо – няма спешно да „изсипе“ компенсации в последните дни за декември от милиард или повече, точно както в предишни години се насочваха пари за плащания към строители, към общини за големи проекти или се заделяха за бъдещо строителство като например на АМ „Хемус“.

Данните до ноември показват общ ръст на разходите спрямо същия период на миналата година от 8,5 млрд. лева, докато до октомври той е едва 5,6 млрд. лева – само за един месец има увеличение с 2,9 млрд. лева. Очевидно процесът за разплащане е започнал, макар да няма публично достъпна разбивка за какво точно. По данните до октомври виждаме значителният ръст на разходите за заплати (1,5 млрд. лева, или 16%), на издръжката (740 млн. лева, или 23%), на социалните плащания (2,6 млрд. лева, или 17%), на субсидиите – които включват различните антикризисни мерки за бизнеса – с 1,2 млрд. лева, или 37%. Както стана дума, практическото спиране на публичните инвестиции заради политическия цикъл се вижда в данните – капиталовите разходи дори спадат с 480 млн. лева (заради възстановени средства от МРРБ, заделени за АМ „Хемус“). Отново – могат да бъдат разплатени милиарди в последните дни на декември и това зависи единствено от политическата воля на управляващите.

И така, на 3 декември още не можем да прогнозираме колко разходи ще бъдат направени през 2021 г. и оттам – да имаме яснота за дефицита. А служебният министър на финансите създаде още повече объркване с изпусната реплика, че залага лимит за емитиране на нов дълг от 12 млрд. лева през 2022 г., макар после да коригира на 10 млрд. лева. Тези числа нямат никаква връзка с дискутираните стойности на дефицита – нито в т.нар. базов сценарий, готвен от настоящия екип, нито със споменатите параметри при коалиционните преговори. През следващата година има погашения по стари дългове от около 2,8 млрд. лева (1,25 млрд. евро външен дълг и 305 млн. лева вътрешен), което оставя „буфер“ от 7,2 до 9,2 милиарда лева – а това са далеч по-големи суми от обсъжданите стойности за размер на дефицита. Надяваме се скоро да получим повече яснота.

Източник: Института за пазарна икономика (ИПИ)