Енергетика
Кредиторите в България са доста гъвкави
Събираемостта зависи много от общата икономическа ситуация, смята Райна Тодорова, председател на Асоциация на колекторските агенции
~ 3 мин.
За бързите кредити, задълженията на домакинствата, профила на длъжника и бъдещите тенденции в България, Economic.bg разговаря с Райна Миткова-Тодорова, председател на Асоциация на колекторските агенции в България и управител на ЕОС Матрикс.
- Г-жо Тодорова, има ли случаи у нас, в които хората взимат нови заеми, за да погасят стари?
Все по-рядко има такива случаи. По-скоро в последните години финансовите институции предоставиха редица възможности хората да укропнят по някакъв начин задълженията си. Например, ако имате две-три задължения на различни вноски и падежи, което е объркващо, много хора, най-вече в София и големите градове, се възползваха от тази услуга - да плащат в момента само един дълг.
- Какъв е профилът на българския длъжник?
Профилът на българския длъжник към колекторски фирми предимно е мъж на около 50 години, който живее в големите градове, с добро образование и позиция, със собствен бизнес преди кризата, надценил бъдещите си възможности, заради което все още му е трудно да навакса стандарта си преди кризата.
- Когато някой се окаже в обективна невъзможност да обслужва задълженията си, какви са неговите възможности да не бъде притесняван за дълговете си?
Ако има някаква обективна невъзможност, в България за съжаление законът не предоставя такива методи. В много от европейските страни има Закон за физическия фалит, който действително дефинира ситуации, в които сме изключително затруднени и не можем да погасяваме задълженията си. У нас за съжаление няма такава възможност. Имаше няколко законотворчески опита, доста нескопосани, мога да кажа, но така или иначе опция няма.
- Как най-добре да се справят домакинствата в условия на криза и ниски доходи?
Много практично и разумно трябва да се разчита на семейния бюджет. Много малко хора си пишат, колко пари получават, какви са им месечните разходи, сметки за здравеопазване и т.н. Тези елементарни неща, като например колко получаваме и колко харчим, е хубаво да си ги записваме на тефтер. Това ще ни помогне да преценим можем ли да си позволим даден разход, или не. Съществуват и харчове за по-луксозни неща като например почивка или друга стока. Наскоро видях една статистика на небанкова финансова институция, която показва че голяма част от кредитите се взимат за ремонт или за нови мебели такъв тип неща, които съгласете се едно затруднено домакинство не би следвало да харчи.
- Какви са бъдещите тенденции, очаква ли се спад или ръст на задълженията?
По-скоро ние очакваме да се запази тенденцията на стабилизиране, която наблюдаваме през последните две години. Тоест събираемостта е на едни стабилни нива и така задълженията обикновено намаляват. Тревожи ни есенният период, когато са изборите. Нашата практика показва, че в такъв период обикновено хората имат други приоритети и сметките им остават на по заден етап. Това би могло да разклати събираемостта, но тя много зависи и от общата икономическа ситуация. Ако хората имат работа и могат да си го позволят, те обикновено го правят.
Все по-рядко има такива случаи. По-скоро в последните години финансовите институции предоставиха редица възможности хората да укропнят по някакъв начин задълженията си. Например, ако имате две-три задължения на различни вноски и падежи, което е объркващо, много хора, най-вече в София и големите градове, се възползваха от тази услуга - да плащат в момента само един дълг.
За съжаление наблюдаваме случаи, в които бързи кредити се взимат, за да се погаси вноска за забавен банков кредит, което е изключително неразумно. Бързите кредити затова са бързи, защото бързо се взимат и бързо се връщат. Не е въпросът тези пари да се бавят и да се плащат година-две, защото цената им е изключително висока. Можем да кажем, че това са редки случаи и хората все по-разумно подхождат към решението дали въобще да ползват даден финансов продукт и как да го ползват.
- Какъв е профилът на българския длъжник?
Профилът на българския длъжник към колекторски фирми предимно е мъж на около 50 години, който живее в големите градове, с добро образование и позиция, със собствен бизнес преди кризата, надценил бъдещите си възможности, заради което все още му е трудно да навакса стандарта си преди кризата.
- Когато някой се окаже в обективна невъзможност да обслужва задълженията си, какви са неговите възможности да не бъде притесняван за дълговете си?
Ако има някаква обективна невъзможност, в България за съжаление законът не предоставя такива методи. В много от европейските страни има Закон за физическия фалит, който действително дефинира ситуации, в които сме изключително затруднени и не можем да погасяваме задълженията си. У нас за съжаление няма такава възможност. Имаше няколко законотворчески опита, доста нескопосани, мога да кажа, но така или иначе опция няма.
Това, което виждаме е че, кредиторите са доста гъвкави в това отношение и предлагат различни улеснения, например като гратисен период или намаляване на вноските до някакво поносимо ниво. И все пак говорим за това, че когато човек е трудоспособен, това все пак трябва да е някакво временно състояние, когато сте прав и здрав винаги има възможности. Когато кредиторът даде глътка въздух в рамките на 3-4-6 месеца, това обикновено е достатъчно за да си стъпим на краката.
- Как най-добре да се справят домакинствата в условия на криза и ниски доходи?
Много практично и разумно трябва да се разчита на семейния бюджет. Много малко хора си пишат, колко пари получават, какви са им месечните разходи, сметки за здравеопазване и т.н. Тези елементарни неща, като например колко получаваме и колко харчим, е хубаво да си ги записваме на тефтер. Това ще ни помогне да преценим можем ли да си позволим даден разход, или не. Съществуват и харчове за по-луксозни неща като например почивка или друга стока. Наскоро видях една статистика на небанкова финансова институция, която показва че голяма част от кредитите се взимат за ремонт или за нови мебели такъв тип неща, които съгласете се едно затруднено домакинство не би следвало да харчи.
- Какви са бъдещите тенденции, очаква ли се спад или ръст на задълженията?
По-скоро ние очакваме да се запази тенденцията на стабилизиране, която наблюдаваме през последните две години. Тоест събираемостта е на едни стабилни нива и така задълженията обикновено намаляват. Тревожи ни есенният период, когато са изборите. Нашата практика показва, че в такъв период обикновено хората имат други приоритети и сметките им остават на по заден етап. Това би могло да разклати събираемостта, но тя много зависи и от общата икономическа ситуация. Ако хората имат работа и могат да си го позволят, те обикновено го правят.
