Кризата с Covid-19: катализаторът за климатичните действия?

Докато политиците, медиите и хората в момента са фокусирани върху справянето с кризата с коронавируса, другата криза - климатът и по-широката криза на устойчивост - не изчезнаха. Тя продължава да хвърля сянка върху Европа и света.

От съществено значение е ЕС да не загуби следа от своите глобални ангажименти и цели, включително за неутралитета на климата, докато се справя с продължаващите проблеми в здравеопазването и очакваната икономическа криза. По-голямата устойчивост трябва да бъде ключов и незабавен отговор от страна на ЕС в плановете за възстановяване.

Тъй като пътуванията и трафикът са силно редуцирани, производствените процеси са нарушени и хората консумират по-малко, можем да очакваме краткосрочно намаляване на емисиите на парникови газове. Това вече е очевидно в Китай, както и в Европа, пише Euroacitve.com. Очакваната икономическа рецесия може да доведе до още по-голямо намаляване на емисиите - както беше наблюдавано по време на последната икономическа криза.

Тези намаления обаче се случват по грешни причини и не са отговор на продължаващата климатична криза. Предишните икономически спадове показаха, че след като икономиките се възстановят, предприятията започват да произвеждат и хората консумират, това може да ускори увеличаването на емисиите.

По този начин продължаващата криза трябва да се използва за насърчаване на климатичните действия и за привеждане на икономиката в по-устойчив път. Целта трябва да бъде да се помогне на континента да излезе по-подготвен за справяне с климатичната криза, като същевременно се стреми към неутралитет на климата, който е от полза за хората, бизнеса и планетата, пише Аника Хедберг, ръководител на програмата „Устойчив просперитет за Европа“ в Центъра за европейска политика.

С падането на цените на петрола това може да увеличи краткосрочния стимул да се придържаме към изкопаемите горива. Това от своя страна може да забави зеления преход, тъй като например електрическите превозни средства не могат да се конкурират с ниските цени на петрола. Много заинтересовани страни и сектори може също да призовават за възобновяване на икономическия растеж на всяка цена, дори с цената на климата и околната среда.

На фона на това развитие е от съществено значение политиците да действат отговорно и да бъдат верни на дългосрочните ангажименти на ЕС. В този контекст съвместното изявление на лидерите на ЕС, че Съюзът остава ангажиран с устойчивия растеж, и обществените консултации на Европейската комисия относно повишаването на климатичната цел на ЕС до 2030 г., е добър сигнал. Въпреки това има нужда от конкретни мерки.

Инвеститорите се нуждаят от тези сигнали, за да знаят, че с течение на времето ще получат по-добра възвръщаемост на своите инвестиции, например от чиста енергия, отколкото проекти за изкопаеми горива.

В следващата си многогодишна финансова рамка Съюзът се нуждае от актуализирано предложение, което да е напълно съобразено с целите на Зелената сделка.

Като начало е време се спре субсидирането на практики, които очевидно са вредни за благосъстоянието на хората, здравето, околната среда и климата - животновъдството и изкопаемите горива са от значение. Всяко похарчено евро трябва да добави стойност за европейците в условията на текущия натиск и да помогне за справянето с кризата, а не да изостря предизвикателствата на Съюза.

 Подкрепете хората и бизнеса в прехода

Приоритет на европейските лидери в краткосрочен план е да помагат на хората и бизнеса да управляват социалните и икономическите последствия от кризата заради Covid-19. Едновременно с това те трябва да са наясно с посоката и да започнат да създават условия хората и бизнеса да излязат по-силни от тази криза с уменията и решенията си, за да се изправят пред следващата.

Това може да бъде ценен повод за създателите на политики и бизнеса да ръководят и да дадат възможност на гражданите и потребителите да възприемат по-устойчиви и здравословни навици, които биха могли да продължат извън пандемията. Мнозина може би вече са открили, че навиците за намаляване на екологичния отпечатък са възможни и могат да имат своите предимства.

Освен това ЕС трябва да продължи да създава условия за развитие на европейската индустрия в разработването и внедряването на решения за по-голяма устойчивост. Търсенето вече е налице и може да се увеличи дори по-бързо от първоначално предвиденото. Например, ако се потвърди, че замърсяването с фини частици пренася коронавируса по въздуха, намаляването на замърсяването от транспорта, електроцентралите и промишлените предприятия, земеделието и отоплението ще станат още по-спешни. Това допълнително ще ускори търсенето на решения за намаляване на замърсяването - в ЕС и извън него.

ЕС трябва да се възползва от изхода и възстановяването след кризата и да допринесе за екологизиране на европейската икономика. Увеличаването на устойчивия просперитет ще изисква трайни промени в начина, по който произвеждаме и консумираме. Това ще изисква инвестиции в тези умения, сектори, продукти и услуги, които са необходими за справяне с настъпващия климат и по-широката криза на устойчивостта.