Бедното население в България намалява

Публикуваните миналата седмица данни на НСИ за социалното включване и условията на живот (EU-SILC) през 2018 г. потвърждават някои отдавна установени зависимости, но поднасят и някои изненади.

През 2018 г. линията на бедност остава непроменена спрямо 2017 г., което е изненадващо, на фона на продължаващото увеличение на доходите. Предвид ръста на заплатите през 2017 г., която е референтна за доходите, очакванията бяха насочени към по-нататъшно покачване на линията на бедност. В същото време относителният дял на бедното население спада от 23.4% на 22%, което е най-ниското ниво от 2015 г. насам. Лек спад отбелязват и другите два индикатора за доходното неравенство, наблюдавани от НСИ – съотношението между доходите на най-богатите и най-бедните 20% от населението, както и коефициентът на Джини.

С други думи, макар промените в благосъстоянието на домакинствата през референтната за доходите 2017 г. да не са оказали влияние върху медианния доход (и съответно линията на бедност, която е равна на 60% от неговия размер), неравенствата в икономиката леко са се свили.

Най-голямо подобрение в данните се вижда в комбинирания индикатор – относителният дял на лицата, живеещи в риск от бедност и социално изключване. През 2018 г. те намаляват с 450 хил. души и вече са 2.3 млн. (32.8% от населението).  Този индикатор включва лицата от всички домакинства, при които се е материализирал един от трите водещи риска – бедност, материални лишения и нисък интензитет на икономическата активност. Подобрението в данните през последните години е най-значително именно при материалните лишения. През 2018 г., в частност, живеещите в материални лишения намаляват от 30% на 21% - рекордно ниска стойност за страната ни, която се дължи както на общото подобрение в благосъстоянието на домакинствата, така и на промените при събирането на данните.

Рискът от бедност намалява при всички от традиционно по-силно застрашените типове домакинства, включително и в най-застрашената група - домакинствата с двама възрастни и три или повече зависими деца (спад от 65% на 51%). Подобрение се наблюдава още при едночленните домакинства (включително възрастните, при които спадът е от 55% на 49%) и домакинствата състоящи се от един родител със зависими деца (спад от 36% на 30%).

Разбивката по етнически признак показва, че българите остават най-малко застрашени от бедност (15.6% през 2018 г.), но най-голямо подобрение през 2018 г. е концентрирано при турците (спад от 37.7% на 31.6%) и ромите (спад от 77.2% на 68.3%). Тези данни, наред със спада на относителния дял на населението, живеещо в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, подсказват че експанзията на трудовия пазар най-вероятно е обхванала и част от етническите малцинства.

Индиректна подкрепа за това предположение може да търсим както в споменатия вече спад на риска от бедност при многодетните семейства, така и от данните на НСИ от Наблюдението на работната сила. През 2018 г. броят на заетите с начално и по-ниско образование се е увеличил с 10 хил. души (ръст от 22%), което с голяма доза на вероятност включва предимно членове на етническите малцинства.

За потвърждение на тези процеси ще трябва да изчакаме получаването на достъп до анонимизираните данни от последното изследване EU-SILC, но предположенията изложени тук могат да обяснят и упорито високия дял на работещите бедни[1] (10%).

Тъй като бедността не е лична характеристика, а характеристика на домакинството, заетостта на един или повече от неговите членове не предполага автоматично придобиване на „не-беден“ статут, освен ако лицето не живее само. Голяма част от днешните работещи бедни най-вероятно съвсем доскоро са били безработни и още по-бедни, поради което фиксацията в този индикатор е сбъркана на не едно ниво. 

Равносметката за 2018 г. е смесена. При един идеален вариант намаляването на относителния дял на бедните би било съпътствано с увеличаване на медианния доход и съответно на линията на бедност. Подобна комбинация обаче може да се окаже невъзможна за икономиката ни, поне ако говорим за устойчива тенденция, тъй като нов ръст на медианния доход през 2019 г. в резултат на нарастващи трудови доходи неминуемо ще „бутне“ част от пенсионерите под линията на бедността. Демографските реалности в страната означават, че ръстът на доходите от пенсии трудно може да следва този на трудовите доходи, поради което евентуален нов ръст на относителния дял на бедните през 2019 г. не би трябвало да ни изненадва.