Медта от Пирдоп влиза в плановете на ЕС за суровинна независимост

Европейската комисия даде стратегически статут на още 46 проекта за добив, преработка и рециклиране на критични суровини, чието реализиране ще изисква около 21.1 млрд. евро инвестиции. Сред тях е и разширението на медната рафинерия на „Аурубис“ в Пирдоп – проект за 120 млн. евро, който вече е в напреднал етап на изпълнение. С новия подбор Брюксел се опитва да ускори изграждането на собствени производствени мощности и да намали зависимостта на европейската индустрия от външни доставчици, най-вече Китай.

Новите проекти обхващат 15 от общо 17-те стратегически суровини, определени от ЕС, сред които мед, литий, никел, кобалт, графит, манган, магнезий и редкоземни елементи. Те получават приоритетен статут, който предвижда ускорени разрешителни процедури и съдействие за достъп до финансиране.

Сумата от 21.1 млрд. евро представлява прогнозна инвестиционна необходимост за реализацията на проектите, а не средства, които Европейската комисия отпуска с решението си.

Кои държави имат най-много проекти?

Най-много нови стратегически проекти са избрани в Германия – осем. Следват Финландия, Франция и Италия с по пет, Нидерландия с четири, а Гърция и Полша имат по три проекта.

По две инициативи са одобрени в Белгия, Румъния, Словакия и Испания, докато България, Естония, Литва, Португалия и Швеция участват с по един проект. Разпределението е според основната държава на изпълнение, посочена в официалния списък на ЕК, като една от инициативите включва дейности в няколко държави.

Проектите се различават значително както по мащаб, така и по етап на изпълнение. Част от тях вече се изграждат или подготвят за въвеждане в експлоатация, докато за други предстоят окончателни инвестиционни решения.

Българският проект е за разширение на медната рафинерия в Пирдоп

Сред одобрените инициативи е и Tankhouse Expansion Pirdop на „Аурубис България“. Проектът предвижда разширяване на електролизната рафинерия за катодна мед в завода между Пирдоп и Златица.

Инвестицията е обявена още през 2023 г. и е на стойност 120 млн. евро. Чрез изграждането на трета електролизна система годишният производствен капацитет трябва да се увеличи с близо 50% – от 230 хил. до 340 хил. тона катодна мед.

Строителството започна през 2024 г., а според последната информация на компанията от август 2026 г. разширението е в заключителен етап, като се подготвя поетапното въвеждане на новите мощности в експлоатация.

Проектът е включен в европейския списък в категорията за преработка на стратегически суровини. Новият статут не представлява одобрение на допълнителна инвестиция от 120 млн. евро, а признаване на вече реализирания като подготовка и строителство проект за стратегически важен за ЕС.

Останалите държави с по един или два проекта включват Естония, където се предвижда разширяване на преработката на редкоземни елементи, Швеция с проекта за добив на мед Viscaria и Португалия с минния проект Borralha за добив на волфрам. В Белгия има две инициативи за рециклиране и преработка на метали, а в Словакия – за алуминий и възстановяване на галий.

Първи нов завод за алуминий в континентална Европа от над 30 години

Сред най-мащабните инициативи е финландският Arctial, който предвижда изграждането на завод за производство на първичен алуминий с нисък въглероден отпечатък в района на Кокола и Крунупю. Ако бъде реализиран, това ще бъде първото изцяло ново подобно предприятие, построено в континентална Европа от над три десетилетия.

Стойността на инвестицията се оценява на около 4.7 млрд. евро, което я нарежда сред най-големите планирани индустриални вложения във Финландия през настоящото десетилетие. Според информация на финландската обществена медия Yle заводът ще има капацитет за производство на около 610 хил. тона алуминий годишно, а очакванията са да осигури около 1200 преки работни места.

Мащабът на производството обаче предполага и значително енергийно потребление – над 9 тераватчаса електроенергия годишно, или приблизително една десета от потреблението на Финландия, показват данните от екологичната оценка на проекта.

Зад инициативата стоят международни индустриални и финансови партньори, сред които Rio Tinto, Mitsubishi Corporation, Fortum и ABB. Предварителното проучване за осъществимост бе приключено през май 2026 г., а окончателното решение за инвестицията се очаква през 2027 г.

Финландия участва и с проекти за добив на никел, кобалт, мед и платинови метали, както и за преработка на редкоземни елементи.

Германия, която има най-много одобрени инициативи, включва както проекти за добив и преработка на литий, така и мощности за възстановяване на ценни метали от използвани батерии. Сред тях е Zinnwald Lithium, насочен към разработване на литиево находище в Саксония, близо до границата с Чехия.

Друг германски проект, EU BEST STRAT, предвижда рециклиране на батерии и извличане на материали като литий, никел, кобалт, графит, манган и мед. В списъка е и нова мощност на Aurubis за рециклиране на мед в германския град Люнен.

Във Франция един от проектите е Lithium de France, насочен към извличане на литий от геотермални води в областта Елзас. Технологията предвижда комбинирано използване на подземните геотермални ресурси за производство на топлинна енергия и литий, необходим за батерийната индустрия. Според инвестиционните планове на компанията проектът може да изисква между 1.8 и 1.9 млрд. евро.

Други френски инициативи са свързани с преработката на никел и кобалт, производството на титанови материали и възстановяването на редкоземни елементи.

Нови мини и рециклиране на стари технологии

В Гърция сред одобрените инициативи е медно-златният проект Skouries на полуостров Халкидики, разработван от Hellas Gold, част от канадската Eldorado Gold. Мината ще съчетава открит и подземен добив, като според инвестиционните разчети срокът ѝ на експлоатация е около 20 години.

Проектът вече е в заключителен етап на реализация. През септември 2026 г. компанията съобщи за производството на първия медно-златен концентрат, а преминаването към търговско производство се очаква през последното тримесечие на годината.

Останалите два гръцки проекта са свързани с рециклиране на мед и алуминий.

В Италия, която също има пет одобрени инициативи, акцентът е върху преработката и повторното използване на суровини. Сред тях е 9PV-up, насочен към извличане на алуминий, мед и силиций от излезли от употреба фотоволтаични панели.

В страната има и проекти за рециклиране на метали от платиновата група и волфрам, както и инициативата CRM4Defence, която включва дейности в Италия, Полша, Франция и Великобритания и е насочена към суровини, използвани в отбранителната индустрия.

Четирите проекта в Нидерландия са в областта на рециклирането. Те включват възстановяване на метали от литиево-йонни батерии, електронни платки и други отпадъчни материали.

Полша участва с три инициативи, сред които проект на държавно контролираната KGHM за разработване на медно находище и друг за изграждане на мощности за рециклиране на метали.

В Румъния са одобрени два проекта – за производство на магнезий и за рециклиране на използвани батерии, докато в Испания инициативите са свързани с добива на мед и преработката на волфрам.

Защо ЕС определя стратегически проекти?

Новият подбор е част от прилагането на европейския Законодателен акт за суровините от критично значение, влязъл в сила през май 2024 г. С него Брюксел си поставя конкретни цели за увеличаване на собствените производствени мощности и намаляване на зависимостта от външни доставчици, най-вече Китай, който има водеща роля в световната преработка на редица стратегически материали.

До 2030 г. ЕС се стреми да разполага с капацитет за собствен добив, покриващ най-малко 10% от годишното потребление на стратегически суровини. Целевите показатели за преработката и рециклирането са съответно 40% и 25%.

Една от основните мерки за постигането им е ускоряването на административните процедури за стратегическите проекти. За тези, които включват добив, общият максимален срок за разрешителните е 27 месеца, а за преработка и рециклиране – 15 месеца. Законодателството предвижда и специални правила за вече започнали процедури, както и възможности за удължаване на сроковете при определени обстоятелства.

Проектите могат също да получат съдействие при търсенето на финансиране от европейски и национални институции, банки и частни инвеститори. Предоставянето на стратегически статут обаче не отменя екологичните изисквания и не гарантира отпускане на европейска субсидия.

Това е вторият подбор по механизма. През 2025 г. Европейската комисия одобри първите 60 проекта, от които 47 в държави членки и 13 в трети държави и отвъдморски територии. С новите 46 общият брой на признатите стратегически проекти достига 106.

Реализацията на вече избраните инициативи обаче среща финансови затруднения. През септември Reuters съобщи, че представители на 23 проекта от първия подбор са отправили спешен призив към Европейската комисия за мерки за осигуряване на капитал, подобряване на достъпа до пазара и ускоряване на разрешителните процедури. Част от инвеститорите предупредиха за риск от забавяне или спиране на проектите заради липса на финансиране. Така осигуряването на необходимия капитал остава едно от основните условия, от които ще зависи доколко новите 46 инициативи ще допринесат за изпълнението на европейските цели до 2030 г.