355 млн. евро за финансиране на малки и средни фирми

Теодора Овчарова е изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на ЕЛАНА Инвестмънт.  Тя е консултант с 14-годишен опит в предприсъединителни и оперативни програми на ЕС. Теодора Овчарова е изготвяла програми за преструктуриране на предприятия, проекти за сливания и придобивания, участвала е във финансовото структуриране на Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници”. Участва в екипи за разработване на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие, ръководи екип за ex-ante оценка на прилагането на финансовите инструменти по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020. Работи по проекти на фондовете LAUNCHub и Eleven.  

- Г-жо Овчарова, Вие участвахте в подготовката на пазарно проучване за достъпа на малките и средните предприятия(МСП) до финансиране. Кои са някои от основните тенденции, които се очертаха?

- Пазарното проучване за ОП Конкурентоспособност беше направено от Обединение „Партньори за европейско финансиране“. Оказа се, че малко над 30% от анкетираните близо 600 МСП не са използвали външно финансиране за дейността си. Това означава, че една трета от малкия и среден бизнес не познава достатъчно източниците на финансиране и има пречки, заради които не пристъпва към ползване на капитал. Най-популярни са кредитите, като 86% от МСП, ползвали финансиране,  предпочитат банков заем или вътрешен източник - заеми от акционери и свързани компании. 

Проучването показва, че МСП се затрудняват в ползване на кредити заради високи лихвени проценти и недостиг на обезпечение и гаранция - 36% от анкетираните споделят, че именно лихвеният процент е причината те да не получат заем, а 16% от тях не разполагат с необходимото обезпечение. Данните показват, че 10,8% от анкетираните не са кандидатствали поради опасение от отхвърляне. Все пак има тенденция на понижаване на лихвите в резултат на предоставените евтини кредити от търговските банки със споразумения по JEREMIE. 

Според 33% от анкетираните нивата на лихвените проценти през последната година са се понижили. Безвъзмездната помощ от еврофондовете също е популярна, но не в достатъчно висока степен предвид неуредиците във функционирането им. При ползването на дялово финансиране се наблюдава раздвижване най-вече при стартиращите предприятия, които кандидатстват към фондовете LAUNCHub и Eleven.  Този източник на средства е най-познат при иновативните стартъпи, като 34% от тях заявяват предпочитание към рисковия капитал, 20% - към бизнес ангелите, а 18% разчитат на собствени ресурси.

- Какви източници на финансиране предпочитат българските МСП в първия програмен период от изпълнението на европейските програми и защо според Вас?

- Традиционно по-голяма част от българските МСП предпочитат банковото финансиране и са скептични към новите възможности, които предлага дяловото финансиране. Проучването установи, че 39% от МСП в България са използвали банков кредит (кратко, средно или дългосрочен), 18% са избрали лизинг, 13% са се възползвали от неразпределена печалба, а едва 3% са предпочели дялов капитал.

- На какво отдавате факта, че е слаб интересът към дяловото финансиране в различните негови разновидности?

- Една от причините, според нас, е в нежеланието на по-големите компании да се разделят с дял от собствеността си и предпочитат неангажиращия дълг. Освен това МСП не познават добре какви ползи може да донесе дяловото финансиране за тяхното развитие. Не трябва да забравяме, че българският пазар е малък и това обуславя по-слабия интерес от големи фондове за рисков капитал, които гледат на България по-скоро като част от региона. В допълнение при нас преобладаващо компаниите са фокусирани във вътрешния пазар.  

- За какви МСП е подходящо дяловото финансиране?  Какви са предимствата и недостатъците за компаниите?

- Основните предимства на дяловото финансиране, освен финансовия ресурс, са менторството и достъпът до мрежата от контакти, които компанията може да получи в замяна на малък дял от собствеността си. Фондовете за рисков капитал се насочват към компании в началните етапи на тяхното развитие, които иначе са прекалено рискови за кредитиране от банките. Фондовете за дялово и мецанин финансиране са предназначени за зрели компании, които имат разработени пазари и продуктов асортимент, но биха желали да се разраснат и да наложат продуктите си на нови пазари. 

За българските компании, които са млади и нямат традицията на развитите страни за контакти на международните пазари, приносът на менторството и привличане на стратегически партньори е от огромно значение.  Като се има предвид, че тук традициите в съвременното управление също са слаби, българските фирми може много да спечелят от помощта в управленските процеси и маркетинга, каквото ноу-хау биха получили от подобни фондове. 

Не бих определила недостатъци, защото всяка компания, която иска да се развива динамично, би получила огромен тласък чрез партньорство с фондове за рисков и дялов капитал. Може би не е случайно, че макар и в малък процент, българските фирми ползват дялово финансиране в по-голяма степен от своите колеги в ЕС.  Да погледнем резултатите на LAUNCHub и Eleven само за последните 2 години - те финансираха общо над 100 компании със 7,5 млн. евро. 

- Каква най-общо предлагате да е инвестиционната стратегия за новия програмен период, насочена към МСП?

- Инвестиционната стратегия включва възможности за дългово и дялово финансиране на МСП, като запазва някои от фондовете, които функционираха през предходния програмен период. Продължават да функционират фондът за първоначално финансиране, гаранции, покриващи загуби по портфейл от заеми, фонд за съфинансиране/мецанин фонд, както и фонд за рисков капитал. Нововъведение представляват фондът за технологичен трансфер и дълговият инструмент за микрофинансиране. Бюджетът по ОП „Иновации и конкурентоспособност” до 2020 г. ще бъде 205 млн. евро за дългови инструмент, а за дялови инструменти – 150 млн. евро.

- От какво зависи създаването на фонд за технологичен трансфер, който действително да окаже осезаем ефект за създаване на икономика с висока добавена стойност?

- От голямо значение за успешното създаване и работа на фонда за технологичен трансфер е подобряване на взаимодействието между бизнеса и научните среди. То е свързано с доброто функциониране на София Тех Парк. Неговата основна функция е да предостави възможност за задълбочаване приложението на научните разработки, които да се превърнат в иновации, прилагани от българския бизнес. Структурирането и управлението на София Тех Парк като инкубатор на иновации, стимулиращ предприемаческата екосистема, ще окаже голямо влияние.

- Чрез какви инструменти в новия програмен период ще се подобри достъпът до финансиране, както за стартиращи, така и за вече опитни предприемачи?

- Стратегията е базирана на задълбочено проучване на търсенето и предлагането на финансиране за българските МСП, както и определяне на недостига, който трябва да се покрие. От гледна точка на дяловия капитал ще бъдат създадени три фонда за МСП: Фонд за стартиращи компании (към фонда за първоначално финансиране), Фонд за млади компании, които все още не са достигнали зрял етап на развитие (към фонда за рисков капитал) и фонд за развити компании с ясна стратегия и утвърдена позиция на местния пазар, които търсят възможности за разрастване и излизане на нови пазари (към фонда за съфинансиране/мецанин). 

Гаранциите, покриващи загуби по портфейл от заеми, ще спомагат за достъпа до финансиране както на нови, така и на вече утвърдени компании, тъй като много често именно липсата на достатъчно обезпечение е пречка за получаването на финансиране, особено за по-младите компании. Микрофинансирането ще покрие нуждите на  микропредприятията, на които са необходими по-малки по размер кредити за оборотно и инвестиционно финансиране.

- На какъв етап към този момент е подготовката новите инструменти за финансиране да бъдат приведени в действие?

- След изготвяне на предварителната оценка на финансовите инструменти, стратегията за тяхното прилагане беше включена в ОП „Иновации и конкурентоспособност“, която предстои да бъде изпратена за одобрение от Европейската комисия. След като то бъде дадено, предстои избор на холдингов фонд, който ще управлява заделения финансов ресурс, определен за финансов инженеринг. Холдинговият фонд ще открие процедура за кандидатстване по отделните финансови инструменти на фонд мениджъри и финансови посредници, които да отговарят за изпълнението на финансовите инструменти. 

- Кое ви дава увереност, че България може да се превърне в център за иновации и стартиращ бизнес на Балканите, в който да „порастват“ технологични компании с регионална и световна значимост?

- През последните две години и половина българските предприемачи заедно с фондовете LAUNCHub и Eleven успяха да създадат в България една много добре развита предприемаческа екосистема, която се сравнява с тази в градове лидери в сферата на предприемачеството в Европа като Берлин, Лондон и Барселона. Голяма част от тези компании работят в технологичния сектор на икономиката, което е свидетелство, че страната ни има шансове да се развива именно в тази насока. От фондовете коментират, че има и много идеи, свързани с инженерни науки, които също представляват възможност за развитие на успешни компании. За да може да се реализира това, страната ни има нужда именно от добре функциониращ технологичен парк, който да обединява специалисти в различни технологични сектори извън ICТ, която безспорно е сред най-развитите области.