На крачка от еврото

България заедно с Хърватия бе приета за член на валутно-курсовия механизъм ERM II и на банковия съюз, но по време на протестите срещу управлението новината остана в сянка. Коментарите по повод нашето присъединяване към еврозоната и до този момент напомнят на слепеца и слона -  всеки се фокусира върху определени аспекти, а липсва обстойният национален преглед на въздействието, което отказът от лева би имал върху бизнеса, българската икономика и джоба на българите.

Ние сме първите,  които влизат в банковия съюз едновременно с присъединяването към ERM II, а не при стъпването в еврозоната. Това не ни дава достъп до привилегии, а вече до финансови задължения. България трябва да прехвърли стотици милиони евро от националния Фонд за преструктуриране на банки към Единния фонд за преструктуриране за периода от 2016 г. до датата на влизане в сила на Решението на ЕЦБ за установяване на тясно сътрудничество. И всяка година ще правим текуща вноска на средства, до които после може и да не се докоснем.

По темата евро или лев – предлагаме мненията на двама участници.

Георги Вулджев, икономист от Експертния клуб за икономика и политика:

Рискуваме, без да печелим

Еврозоната е в репутационна криза, с приемането на България и Хърватия в ERM II тя демонстрира сила

В сегашната ситуация нямаше смисъл да се бърза към еврозоната. Това дори е рискован ход, тъй като бъдещето на паричния съюз изглежда доста несигурно. Очертават се сериозни проблеми заради кризата, особено в южните страни – по отношение на държавния дълг, нивата на дефицит, стабилността на банковата система, необслужваните кредити. А самото ни присъединяване към ERM II няма да ни донесе допълнителна финансова помощ.

Практиката е централната банка и Министерството на финансите да предоставят подробен доклад за очакваните ефекти от преминаване към еврото, но у нас и до момента това не е направено.

Непроведеният обществен дебат

„за“ и „против“ преминаването към еврото трябва да се състои. Изключително важно е да имаме национален консенсус дали България трябва да се присъедини към еврозоната. В началото на годината наше социологическо проучване установи, че 54% от българите искат този въпрос да се реши чрез референдум. Но има заинтересовани, които са срещу референдум за отказ от лева. Ако за най-важните въпроси не питаме хората, защото те не били специалисти, излиза, че трябва да преосмислим демокрацията и нейната роля у нас.

Присъединяването към еврозоната носи рискове за България. Ако запазим фискалната си дисциплина, в един момент ще се наложи да плащаме за лошата дисциплина на други. А ако не сме дисциплинирани, може да стигнем до гръцкия сценарий, който преди десетина години изправи южната ни съседка на ръба на фалита.

Неприемлив е доводът

че ако сме в еврозоната чуждестранните инвестиции щели рязко да нараснат. Българският бизнес няма да извлече директна полза от преминаването ни към еврото, тъй като и сега няма валутен риск лев/евро. Банки и фондове ще са улеснени от интегрирането ни в европейския финансов пазар. Големите печеливши няма да са хората, а българските управляващи и кръгове около тях ще извличат определени облаги.

В еврозоната се влиза, но

няма механизъм за излизане

от нея. Затова и ние като Дания бихме могли да не предприемаме отказ от националната си валута, макар да сме член на ERM II. Еврозоната загуби своята престиж и присъединяването на България и Хърватия има само репутационна цел. Страни като Унгария, Чехия и Полша категорично отказват присъединяване към този паричен съюз.

Д-р Щерьо Ножаров, икономист и преподавател в УНСС:

Избрахме правилната стъпка

Структурата на българската икономика е остаряла и влизането на България в еврозоната би гарантирало по-устойчиво развитие

През цялото време на процеса на кандидатстване на България в ERM II се движи една линия на експертен дебат за рисковете и недостатъците, свързани с бъдещото членство на страната в еврозоната. Можем да групираме изтъкваните рискове и потенциални недостатъци както следва:

България трябва да гледа своя национален интерес, така както правят Великобритания (дори напуска ЕС), Дания, Чехия, Унгария, Полша, които се въздържат от членство в еврозоната

Много неправилно е да се разсъждава по аналогия, както процедират доста медийни коментатори. Например Великобритания е десетия най-голям износител на стоки в света, има много висок БВП. Сама по себе си представлява една икономическа общност от свързани пазари, особено ако броим 53 държави от Commonwealth of Nations. БВП на човек от населението на Дания е с около 60% по-висок от средния за ЕС. Страната добива и изнася нефт и газ в Северно море. Има редица водещи на световно ниво високотехнологични компании в областта на промишлената електроника и роботика. Чехия, Унгария и Полша имат средно 80% от средния за ЕС БВП на човек от населението по паритет на покупателната способност. Имат модерна структура на икономиките си, което им дава възможност за системна икономическа политика. Нито една от тези държави икономически не прилича на България и аналогията с тях е несериозна.

Валутният борд има повече предимства за държава като България, отколкото еврозоната (потенциална загуба на паричен суверенитет)

С остарялата структура на икономиката, която България има, провеждането на ефективна монетарна политика е илюзия. Това може да стане само като елемент на цялостна икономическа политика, което изисква жизнеспособна и високотехнологична структура на БВП. Второ, нито една държава няма собствени резерви да посрещне сама  силен шок на валутен риск. А ефективността на възможната валутна диверсификация е мит срещу плюсовете на втората най-използвана валута в света - еврото. Трето, несъстоятелна е тезата, че конкурентоспособността на българския бизнес може да се създава от девалвация на националната валута - ние и сега не го правим. Четвърто, България така или иначе ще бъде все по-силно ограничена в икономическата си политика от задълбочаването на икономическия и паричен съюз (ИПС) дори и извън еврозоната.

Еврозоната е с неясно бъдеще и може да се разпадне

Първо, разпадът на eврозоната би довел до разпад и на Шенгенската зона, което в голяма степен ще обезсмисли ЕС. Второ, глобалните пазари имат нужда от поне две или три резервни валути, а след пандемията не се очертава заместник на еврото. Дигиталната икономика, построена от мултинационални компании и акционери, няма нужда фрагментация на остойностяването на активите във всяка една държава поотделно.

Подкрепям бързото присъединяване на България към еврозоната. Смятам, че остарялата структура на българската икономика и процесите в ИПС на ЕС очертават това като стъпка в правилната посока за устойчиво развитие.