Над 23% от българите живели под прага на бедност през 2017 г.

Над 30% не могат да си позволят месо, пиле или риба всеки втори ден, сочат данните на НСИ

Над 23% от българите живели под прага на бедност през 2017 г.

Снимка: Pixabay

1264 ~ 7 мин. четене
През 2017 г. линията на бедност общо за страната e 351.08 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 665.3 хил. лица, или 23.4% от населението на страната. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) за миналата година.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 13.9%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.5 процентни пункта. Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2017 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 23.4 до 29.2%, или с 5.8 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 44.8%, или с 21.4 процентни пункта. 

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (58.7% за 2017 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 8.2 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2017 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години намалява спрямо предходната година с 1.6 процентни пункта до 10.0%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 2.9 процентни пункта по-нисък от този при мъжете. 

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 65.6%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява приблизително 2 пъти за лицата с основно образование и над 7 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е 1.8%.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца. Най-голямо нарастване на риска от бедност през 2017 г. в сравнение с 2016 г. се наблюдава при едночленните домакинствата с лице на възраст над 65 години - с 10.8 процентни пункта. Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (12.0%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (12.6%). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 20.2 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 29.3 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

Оценка на бедността по етнически признак

От 2015 г. към основния въпросник на изследването е добавен въпрос за етническата принадлежност на лицата в отговор на нарастващата нужда от информация за домакинствата по етнически признак, включително и оценки на бедността. Анкетираните лица сами определят етническата си група. Отговорът на този въпрос е доброволен, т.е. ако лицето не желае да посочи към коя етническа група принадлежи, се отбелязва отговор „Не желае да отговори“. Дадена е възможност да се отбележи и отговор „Не се самоопределям“, ако лицето не може да определи своята етническа група. Етническата група на децата се определя от родителите. Ако родителите имат различна етническа принадлежност, за децата се регистрира отговорът, който родителите определят по взаимно съгласие. През 2017 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 77.2%, а най-нисък - сред лицата, самоопределили се от българската етническа група - 15.7%. 

Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (53.3%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (39.9%). По отношение на работещите лица най-висок е относителният дял на работещите бедни сред ромската етническа група - 25.9%, при 25.7% работещи бедни от турската етническа група и 20.1% сред българската етническа група.

Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност - и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява. Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 28 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 5 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, определили се като роми - 73.2% с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден.

Материални лишения на домакинствата 

В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности. За оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги.

Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (52.6%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (53.2%). Успоредно с това 2.7% от лицата не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1.6% - цветен телевизор, 8.3% - автоматична пералня, а 31.6% - потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. 

Една трета от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 36.4% се ограничават при отоплението на жилището си. През 2017 г. 30.0% от населението живее в материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя). Ограниченията на лицата, свързани със задоволяване на определени нужди и потребности, се различават в зависимост от етническата принадлежност. 

За всички етнически групи най-висок е процентът на лицата, които не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, като сред ромите това са 89.8%, за турската етническа група - 72.5%, и за българската етническа група - 46.4% от лицата, самоопределили се към съответния етнос. Над 85% от ромите не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и 70.0% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден. При турската етническа група 66.0% от лицата не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и 34.2% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден.

Деца в риск от бедност и материални лишения

През 2017 г. 29.2% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 2.7 процентни пункта по-малко спрямо 2016 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 12.6 процентни пункта.

Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2017 г. всяко осмо от десет деца (80.1%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност. Приблизително 32 пъти по-малко, или 2.5% са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е шест пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

Материални лишения при децата

В изследването „Статистика на доходите и условията на живот“ от 2013 г. се събират данни за материалните лишения на децата в домакинството (на възраст между 1 и 15 години). През 2017 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 45.6%, а за 4.3% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Повече от една трета от децата (38.6%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.); редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. (36.4%) и екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) - 37.3%. За всяко едно от четири деца не може да бъде осигурено купуването на книги, които са подходящи за възрастта на децата (без учебници и учебни помагала) и купуването на два чифта обувки по размер в зависимост от сезона и/или за всички сезони (31.1%). През 2017 г. 42.1% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.

Оценка на бедността в регионален аспект

Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво - 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта. 

През 2017 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Пазарджик - съответно по 234 лв., а най-високата - в област София (столица) (511 лв.), следвана от областите Габрово (399 лв.) и Стара Загора (396 лeвa). 

Най-висок е относителният дял на бедните в областите Кърджали - 29.1%, Сливен - 28.2%, и Шумен - 25.8%. 

Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Благоевград - 13.5%, Плевен - 14.8%, и Разград - 15.7%
Подкрепи Economic.bg