Най-могъщият човек: Или как Тръмп вече промени света

Изборите в САЩ наближават и той е кандидат за втори президентски мандат

Най-могъщият човек: Или как Тръмп вече промени света

Снимка: Pixabay

Президентът на САЩ не е просто лидер на своята страна, а може би дори най-могъщият човек на Земята. Онова, което прави той, рефлектира върху целия свят. Доналд Тръмп не е изключение. Как точно обаче той промени глобалния ред – BBC пише в свой анализ по темата броени дни преди опита му да си спечели втори мандат на управление.

Как светът вижда Америка

Президентът Тръмп многократно е обявявал САЩ за „най-великата държава в света“. Но според неотдавнашно проучване на Изследователския център Pew в 13 държави, той не е направил кой знае какво за добрия имидж на страната си в чужбина. Процентът на хората с положителна представа за Америка е най-ниският от 20 години насам, сочи анализът. Така например във Великобритания позитивно мнение имат 41% от анкетираните, а във Франция – 31%, най-слабият резултат от 2003 г. В Германия пък техният дял е едва 26%.

Фактор за влошаването на представите за САЩ се оказа и реакцията на властта по отношение на пандемията от коронавирус през 2020 г. Едва 15% считат, че администрацията на Тръмп се е справила добре.

Отстъпление от битката за климата

Трудно е да се определи в какво вярва президентът Тръмп по отношение на изменението на климата, тъй като през годините той го нарича всякак – от „скъпа измама“, до „сериозна тема“, която е „много важна за мен“.

Само шест месеца, след като стъпи на поста, американският президент изтегли страната си от Парижкото споразумение за климата, в което близо 200 държави са ангажирани с овладяването на глобалното затопляне. САЩ са вторият най-голяма източник на парникови газове след Китай, затова и изследователите са притеснени от евентуалното преизбиране на Тръмп. 

Докато лансира идеята за премахването на регулаторните ограничения за замърсяване, така че да се намалят разходите за производство на въглища, нефт и газ, няколко американски мини обаче все още за затворени, тъй като не могат да се справят с конкуренцията на по-евтиния природен газ и зелената енергия. Междувременно възобновяемите източници за първи път генерираха повече електричество в САЩ през 2019 г.

Излизането на Америка от Парижкото споразумение официално ще е в сила на 4 ноември, ден след президентските избори в страната. Опонентът на Тръмп – Джо Байдън, се ангажира да се присъедини отново към пакта, ако спечели.

Макар страховете, че изтеглянето на САЩ ще предизвика ефект на домино, да не се реализираха, някои смятат, че то е изгладило пътя за Бразилия и Саудитска Арабия да блокират напредъка по намаляване на въглеродните емисии.

Затворени граници, но за някои

Президентът Тръмп се фокусира върху имиграцията само седмица след встъпването си в длъжност, затваряйки границите на САЩ за пътници от седем държави с преобладаващо мюсюлманско население. В момента 13 страни са обект на строги ограничения за пътуване.

Броят на хората, родени в чужбина, но живеещи в САЩ, бе с около 3% по-висок през 2019 г. спрямо 2016 г. Има промяна обаче в това откъде идват те. Процентът на американските жители, родени в Мексико, непрекъснато намалява по време на мандата на Тръмп, докато броят на преселниците от други места в Латинска Америка и Карибите се е увеличил. Наблюдава се и затягане на визовия режим, даващ възможност на хората да се установят за постоянно в САЩ.

Ако има емблема на имиграционната политика на президента Тръмп, това със сигурност е „голямата, красива стена“, която той се закле да построи на границата с Мексико. Към 19 октомври американските митнически и гранични служби твърдят, че са издигнати 371 мили от нея.

Възходът на „фалшивите новини“

Макар и всъщност той да не е автор на термина „фалшиви новини“, справедливо е да се каже, че тъкмо Тръмп го е популяризирал. Данните сочат американският президент е използвал фразата около 2000 пъти от първото й туитване през декември 2016 г.

Потърсете в Google „фалшиви новини“ днес и ще получите повече от 1.1 милиарда резултата от цял свят. Анализите сочат, че интересът към темата в САЩ скача през зимата на 2016-17 г., когато президентът заговори за т.н. „Награди за фалшиви новини“ – списък с новини, които той смята за неверни.

Тръмп често използва „фалшиви новини“, за да атакува публикации, с които не е съгласен. През февруари 2017 г. той отиде още по-далеч, брандирайки няколко новинарски издания като „враг на американския народ“.

Словосъчетанието „фалшиви новини“ бе удобно подето и от лидерите на страни като Тайланд, Филипините, Саудитска Арабия и Бахрейн, които го използваха срещу свои критици, опитвайки се да оправдаят репресиите и преследванията срещу опозиционни активисти и журналисти. Според обществениците употребата на фразата от политиците по адрес на достоверно докладвана информация фундаментално подкопава демокрацията.

„Безкрайните войни“ на Америка и сделката от Близкия изток

През февруари 2019 г. президентът Тръмп обеща да изтегли американските войски от Сирия, заявявайки, че „Великите държави не водят безкрайни войни“. Числата обаче рисуват по-шарени нюанси на история. Президентът намали присъствието на военните, което наследи в Афганистан и до известна степен в Ирак и Сирия. Но американските сили все още са навсякъде, където бяха и в деня, когато той встъпи в длъжност.

Разбира се, има начини да се въздейства върху региона и без войски. Миналия месец Тръмп приветства „зората на нов Близък изток“, когато Обединените арабски емирства и Бахрейн подписаха споразумения за нормализиране на отношенията с Израел – събитие, в което САЩ изиграха ролята на посредник.

Като оставим настрана риториката, това беше може би най-значимото дипломатическо постижение на администрацията на Тръмп. Двете държави от Персийския залив са едва третата и четвъртата арабски страни в Близкия изток, които признават Израел от обявяването на независимостта му през 1948 г.

Изкуството на (търговската) сделка

Президентът Тръмп изглежда пренебрегва сделките, в които не е посредник. В първия си ден на поста той обърна гръб Транстихоокеанското партньорство, търговско споразумение с 12 държави, одобрено от президента Обама, след като го нарече „ужасно“. Оттеглянето е от полза най-вече за Китай, който разглежда сделката като опит за ограничаване на влиянието си в Азиатско-Тихоокеанския регион. Но в САЩ критиците, които смятаха, че споразумението ще компрометира американските работни места, приветстваха края му.

Тръмп също така предоговори Северноамериканското споразумение за свободна търговия с Канада и Мексико, което той определи като „може би най-лошата търговска сделка, сключена някога“. В резултат на промените се затегнаха трудовите разпоредби и правилата за снабдяване с автомобилни части.

Истинската фиксация на президента обаче бе свързана с ползите за Америка от световната търговия. Резултатът беше ожесточената вражда с Китай, в която двете най-големи икономики в света си наложиха взаимно стотици милиарди долари мита върху вноса на стоки. Това донесе главоболие за американските производители на соя и технологичната и автомобилната индустрия. Китай също беше засегнат, тъй като някои бизнеси преместиха производството си в страни като Виетнам и Камбоджа, за да намалят разходите си.

За 2019 г. търговският дефицит на САЩ с Китай беше малко под нивото си от 2016 г. Американски компании внасяха по-малко, тъй като се стремяха да избегнат митата на Тръмп. Въпреки пандемията от коронавирус обаче, която силно влияе върху тенденциите за 2020 г., Щатите все още внасят повече, отколкото изнасят.

Сблъсъци с Китай

На 2 декември 2016 г. Тръмп (току-що избран за президент) предприе изключително необичайна стъпка да говори директно с президента на Тайван – слагайки край на прекъснатите през 1979 г. отношения между двете страни. Още тогава анализаторите прогнозираха, че този ход ще предизвика „тревога и гняв“ в Пекин, който гледа на островната страна като на провинция на Китай, а не като независима държава.

Дързостта на Тръмп бе само първата стъпка в последвалата серия от геополитически съревнования между САЩ и Китай, отношенията между които навлязоха в най-ниската си точка от години.

САЩ раздразниха Китай, като: обявиха териториалните претенции в Южнокитайско море за незаконни; трупайки мита върху стоките му; забранявайки изтеглянето на популярните приложения TikTok и WeChat; и поставяйки в черния си списък китайския телекомуникационен гигант Huawei, който според Вашингтон представлява заплаха за националната сигурност.

Напрежението обаче не започна по времето на Тръмп и се дължи отчасти на собствените действия на Китай. Президентът Си Дзинпин, който е на власт от 2013 г., прокара силно противоречив закон за националната сигурност в Хонконг и масовото затваряне на уйгурското мюсюлманско малцинство в страната.

Към днешна дата президентът Тръмп пък преименува Covid-19 на „китайския вирус“ и въпреки че се опитва по този начин да отклони вниманието от собствените си реакции срещу пандемията, смяната на американското ръководство не означава непременно по-помирителен тон с Пекин. Демократът Джо Байдън определи президента Си като бандит и заяви, че китайският лидер „няма демократична кост в тялото си“.

Почти война с Иран

„Иран ще носи пълна отговорност за загубени животи или претърпени щети в нашите съоръжения. Те ще платят много ГОЛЯМА ЦЕНА! Това не е предупреждение, това е заплаха“, написа Тръмп в новогодишната нощ на 2019 г., добавяйки „Честита Нова Година!“

Дни по-късно САЩ убиха Касем Сюлеймани, най-могъщият генерал на Иран, и човекът, който оглавяваше военните операции в Близкия изток. Иран отвърна, изстрелвайки повече от дузина балистични ракети по две американски бази в Ирак. Повече от 100 американски войници бяха ранени, а анализаторите предпупредиха, че нациите са на ръба на войната.

Такава нямаше, но все пак загинаха невинни цивилни: само часове след ракетните удари на Иран, военните погрешка свалиха украински пътнически самолет, убивайки всички 176 души на борда.

Как се стигна до това? Поредица от взаимни грешки, направени заради настанилото се недоверие, пише изданието.

Двете страни са в конфликт от 1979 г., когато подкрепеният от Иран шах беше свален и 52-ма американци бяха взети като заложници в посолството на САЩ. През май 2018 г. Тръмп засили напрежението, като се отказа от ядреното споразумение от 2015 г., по силата на което Иран се съгласи да ограничи ядрената си програма в замяна на премахването на икономическите санкции. След това той въведе онова, което Белият дом нарече „най-строгия режим на санкции, налаган някога“ – предназначен да принуди лидерите на Иран да сключат сделка по негов вкус.

Техеран отказа да се огъне. Санкциите доведоха икономиката на Иран до тежка рецесия и през октомври 2019 г. цената на хранителните стоки скочи с 61% на годишна база, а на тютюна с 80%. Месец по-късно започнаха масови протести в страната.

Макар че кризата с коронавируса погълна политическото внимание, включително в двете засегнати държави, дипломатическите им канали остават малко, а точките на възпламеняване многобройни.

Изборите в САЩ са насрочени за 3 ноември, когато ще стане ясно дали Доналд Тръмп ще задържи поста на най-могъщия човек в света. 

Коментари: 0