Неефективната Агенция за пътна безопасност получава още правомощия

Председателят на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП) да получи повече правомощия, така че да осъществява мониторинг върху дейността на всички институции, ангажирани с пътната безопасност. Това предвиждат промени в Закона за движението по пътищата, качени за обществено обсъждане.

Предлаганите промени предвиждат председателят на ДАБДП да получи правото да осъществява мониторинг върху политиките, функциите и дейностите, свързани с пътната безопасност, извършвани от всички централни и териториални органи на изпълнителната власт.

Председател на агенцията от 2019 г. до момента е Малина Крумова.

Припомняме, че през май премиерът Росен Желязков даде едномесечен срок на отговорните институции, включително и ДАБДП, да синхронизират действията си по отношение на пътната безопасност.

ДАБДП беше създадена през 2019 г. с амбициозната цел да консолидира усилията и да координира дейностите на всички институции, ангажирани с пътната безопасност. Идеята беше да се сложи край на разпокъсаните политики и липсата на единен контрол, които години наред водят до тревожни резултати по пътищата.

Въпреки първоначалните очаквания, самата агенция признава, че не е успяла да изпълни напълно възложените ѝ ангажименти. Мотивите към настоящия законопроект косвено признават този неуспех, посочвайки като основни проблеми липсата на ефективен механизъм за проследяване на действията на изпълнителните органи и недостатъчната обратна връзка към центровете за вземане на решения. По същество, ДАБДП, която трябваше да бъде този координиращ и контролиращ орган, сега иска повече власт, за да може наистина да изпълнява тази функция.

С предложените изменения се цели подобряване на синхрона в дейността на органите на изпълнителната власт на всички нива, осигуряване на обективна оценка и обратна връзка към министър-председателя и ресорния заместник-министър-председател за предприемане на своевременни действия на ниво Министерски съвет.

За да осъществява новата си функция по мониторинг, председателят на ДАБДП ще може да наблюдава дейността на широк кръг институции, включително министри, председатели на държавни агенции, държавни комисии, изпълнителни директори на изпълнителни агенции, ръководители на държавни институции, създадени със закон или постановление на Министерския съвет, областни управители и кметове на общини, райони и кметства.

Важно е да се подчертае, че този механизъм е пасивен, той не засяга функционалната самостоятелност на никой орган, не цели намеса в дейността му и не е обвързан с възможност за наказателна интервенция“, се посочва в мотивите.

Разширяването на тези правомощия обаче идва и с конкретни административни и финансови изисквания. За да бъде осигурено техническото изпълнение на функцията по мониторинг, е необходим допълнителен административен капацитет от 20 щатни бройки, се посочва в оценката на въздействието от законопроекта.

За осигуряване работна среда на същите се налага и извършването на обичайни разходи за материално и техническо обезпечаване, вкл. до три броя автомобили, лични предпазни средства, средства за комуникация, компютърна техника и програмно обезпечаване“, се посочва още.

Общият предварителен разчет на разходите се очаква да възлезе на над 1.7 млн. лв. за първата година, а след това да се ограничи до текущите такива, свързани със заплати, осигуровки и др, пише още в документацията.

Ако бъде приет, законът влиза в сила в тридневен срок от обнародването му в „Държавен вестник“. Отделно, в срок до шест месеца от влизането в сила, Министерският съвет трябва да приеме наредбата, която ще урежда условията, реда и начина за осъществяване на мониторинга по новите правомощия.

Тревожната статистика

Макар да се отчита лек спад на общия брой пътнотранспортни произшествия (ПТП) спрямо 2019 г. (със 13%), през 2024 г. се отчита увеличение с 4.9% спрямо 2023 г., достигайки над 77 000 инцидента. Особено притеснителен е ръстът на тежките ПТП – 7 173 през 2024 г., което е със 178 повече от 2023 г. и с 443 над нивото от 2019 г. Броят на тежко ранените също се увеличава, достигайки 1 888 души през 2024 г. спрямо 1 794 през 2023 г. С особена болка се отбелязва загубата на 13 деца и раняването на над 1 200 за година. Пешеходците остават рисков контингент, като 111 са загинали през 2024 г. (70% от които в населени места) и 1 643 са ранени.

Като основни причини за това състояние се посочват липсата на ефективен механизъм за проследяване действията на органите от изпълнителната власт по отношение изпълнението на националната стратегия в областта на пътната безопасност, както и липсата на адекватна обратна връзка и своевременна информация до управленските центрове за вземане на решения. В резултат, политиките често се провеждат разпокъсано и несъгласувано, без единен подход и оценка на ефективността.