Защо Европейският съюз няма да наложи 100% мита за Китай?

Доналд Тръмп поиска европейските държави да наложат от 50 до 100% вносни мита за китайски стоки като част от съвместна стратегия за противодействие на руската инвазия в Украйна.

Искането, което вече беше изтекло в пресата, стана официална политика на САЩ, когато президентът го направи публично достояние в публикация в социалните мрежи през уикенда.

В своето „писмо“, както го нарече, Тръмп твърди, че наказващите митнически тарифи за Китай, съчетани с незабавно прекратяване на всички покупки на руски петрол, биха били от „голяма помощ“ за прекратяване на „тази смъртоносна, но нелепа война“.

Китай има силен контрол и дори власт над Русия и тези мощни тарифи ще разрушат тази власт“, ​​написа той.

Моментът на искането беше привличащ вниманието: то дойде на фона на нарастващите усилия за координация между двете страни на Атлантика за засилване на икономическия натиск върху Кремъл и принуждаване на президента Владимир Путин да седне на масата за преговори.

Миналата седмица министърът на финансите на САЩ Скот Бесент се срещна с пратеника на Европейския съюз по санкциите Дейвид О'Съливан във Вашингтон, а министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт се срещна с върховния представител Кая Калас и комисаря по енергетиката Дан Йоргенсен в Брюксел. В петък финансовите министри на Г-7 проведоха телефонен разговор, посветен на санкциите.

Но посланието на Тръмп разби надеждите, че скоро може да се появи нов общ фронт.

Въпреки че Брюксел изрази готовност да ускори постепенното премахване на руските изкопаеми горива, Блокът се противопостави доста решително на искането за трицифрени мита.

„Всички нови мерки, които ще бъдат обявени в 19-ия пакет от санкции, ще бъдат напълно в съответствие с правилата и процедурите на ЕС, по-специално с дългогодишния принцип, че нашите санкции не се прилагат извън териториалната зона“, каза говорител на Европейската комисия.

В частен разговор дипломатите бяха по-откровени: „Няма начин“.

Има поне три ключови причини, поради които Блокът няма да поеме по пътя на разоряването, предложен от Тръмп.

Първо, ЕС разделя митата, които са търговски инструмент, и санкциите, които са инструмент на външната политика.

Европейската комисия, която определя търговската политика за 27-те държави членки, въвежда тарифи, за да се справи с конкретни случаи на пазарни смущения, най-вече нелоялна конкуренция. Тези мита обикновено се основават на резултатите от задълбочено разследване, което продължава месеци и е в съответствие с правилата на Световната търговска организация (СТО).

Дори когато ЕК предложи високи митнически тарифи за руски селскостопански стоки, които засилиха режима на санкции, тя го направи под предпоставката да защити местните фермери от производствения излишък на Москва и незаконните конфискации на украинско зърно.

За разлика от това, Тръмп не прави разлика между двете. За него митата са санкции – и обратното.

Тръмп досега въведе високи митнически тарифи, за да постигне различни цели, като например принуждаване на държавите да сключват неравностойни сделки, насърчаване на американските фирми да върнат производството си, набиране на допълнителни приходи за хазната, критики към Индия за закупуване на руски петрол и критикуване на съдебното дело срещу бившия президент на Бразилия Жаир Болсонаро.

По-рано тази година Белият дом започна пълномащабна търговска война с Китай, която в своя пик доведе до покачване на тарифите до 145%, което направи търговията невъзможна. Усещайки напрежението, двете страни сключиха примирие, за да договорят стабилно споразумение. В резултат на това САЩ намалиха тарифите си до 30%, далеч под нивото от 100%, което сега той очаква от европейците.

Подходът на Тръмп към тарифите, при който „всичко е позволено“, беше широко оспорван и доведе до съдебно дело, което сега е във Върховния съд и заплашва да развали целия му дневен ред.

„ЕС трябва да избягва всеобхватни наказателни тарифи за Китай от мащаба, предложен от г-н Тръмп. Такива мерки биха подкопали световната търговска система и е по-вероятно да навредят на европейската икономика, отколкото да отслабят Русия“, каза Енгин Ероглу, германски евродепутат, който председателства делегацията на Европейския парламент за отношения с Китай.

Тарифите, които не са в съответствие с правилата на СТО, са грешен път напред.“

Различни мнения

Второ, ЕС няма политически консенсус, за да предприеме такава безпрецедентна, радикална офанзива срещу Китай, един от най-големите му търговски партньори.

Въпреки че през последните години държавите членки затвърдиха позицията си спрямо Пекин, разочаровани от индустриалния свръхкапацитет, дискриминационните разпоредби и манипулирането на информацията, те никога не са се оказвали на едно и също мнение.

Разделението излезе на преден план през 2024 г., когато Брюксел предложи тарифи за произведените в Китай електрически превозни средства, за да компенсира ефектите от субсидиите. Митата, които варираха от 7.8 до 35.3%, бяха считани за лакмусов тест на програмата за „намаляване на риска“ на Урсула фон дер Лайен.

В деня на окончателното решение 10 държави гласуваха в подкрепа на мерките, 12 се въздържаха, а пет, включително Германия, гласуваха против.

Разколът, който попадна в заглавията, и който експертите свързаха със задкулисното лобиране на Пекин, капсулира борбата на Блока за сплотяване.

Въпреки многократните обвинения на ЕС срещу Китай, че е „ключовият фактор“ за руската инвазия в Украйна и че е доставил 80% от компонентите, необходими за производството на оръжия, Блокът никога не предприе решителни действия за ограничаване на търговските си отношения с Пекин.

„Инструментът за борба със заобикалянето на санкциите“, който може да забрани продажбата, доставката и трансфера на чувствителни стоки и технологии на всяка държава, заподозряна в подпомагане на военната машина на Кремъл, е в пасивно състояние от въвеждането и преди две години. Инструментът, който на практика представлява вторични санкции, изисква единодушието на всички 27 държави членки.

Вместо това ЕС е решил да добави в черен списък специално подбран брой организации, базирани в континентален Китай и Хонконг. Преминаването от този поетапен подход към 100% митнически тарифи за една нощ би било меко казано невероятно.

Око за око

Трето, ЕС е напълно наясно с рисковете.

Китай е известен с това, че отмъщава на всяко чуждестранно решение, което сметне за вредно за националните си интереси. В случая с електрическите превозни средства, Пекин започна разследвания на износа на свинско месо, млечни продукти и бренди от ЕС, които Брюксел отхвърли като неоснователни.

През пролетта Китай отиде по-далеч, като ограничи износа на седем редкоземни елемента, които са от решаващо значение за автомобилния, енергийния, технологичния и отбранителния сектори. Ходът съвпадна с „реципрочните“ тарифи на Тръмп, но имаше глобален ефект.

Фон дер Лайен осъди ограниченията като „изнудване“ и в крайна сметка договори решение за облекчаване на европейската индустрия. Въпреки това демонстрацията на сила разтърси европейските столици, които осъзнаха лекотата, с която Пекин може да нанесе икономически щети.

След предложението на Тръмп, Китай не чака дълго, за да предупреди онези, които може би обмислят идеята за 100% мита: правете го на свой собствен риск.

Китай твърдо се противопоставя на съответната страна, която насочва въпроса към Китай и злоупотребява с незаконни едностранни санкции и дългосрочна юрисдикция срещу Китай“, заяви в понеделник Лин Джиен, говорителят на китайското външно министерство.

„Ако законните права и интереси на Китай бъдат засегнати, Китай ще предприеме решителни контрамерки, за да защити своя суверенитет, сигурност и интереси за развитие.“

С икономическа стагнация у дома и търговско напрежение в чужбина, Блокът е малко вероятно да събере смелост за такава радикална политика, особено като се има предвид историята на Тръмп с обратните завои по отношение на санкциите, което би могло да остави европейците на студено.

Максималистичните искания на Тръмп само подчертават, че той не е сериозен по отношение на налагането на икономически натиск върху Русия. Самоналожените му срокове изтекоха, без да са предприети никакви действия“, каза пред Euronews Мария Шагина, старши сътрудник в Международния институт за стратегически изследвания (IISS).

„Когато американските санкции се обвързват с участието на всички страни от НАТО, се очаква, че нищо няма да се случи.“