Нивата на бедност в България са на 3-годишен връх
Живеещите под прага на бедност са повече от 1.66 млн. души, а без пенсиите биха скочили драстично

© ECONOMIC.BG / Pixabay
През 2020 г. линията на бедност общо за страната e 451 лв. средномесечно на лице от домакинство. Под този праг през 2020 г. са били 1.66 млн. души, или 23.8% от населението на страната, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение с миналата година линията на бедност расте с 9.2%, с което се увеличават и хората, живеещи под нея - с 4.7%. Статистиката показва, че толкова много хора, живеещи под прага на бедност, в България не е имало от 2017 г.
Данните за 2020 г. показват, че системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището се повишава от 23.8 до 29.9%, или с 6.1 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери, равнището на бедност нараства до 41.7%, или със 17.9 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За 2020 г. относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (61.1% за 2020 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 12.3 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.
През 2020 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години нараства спрямо предходната година с 0.7 процентни пункта до 9.7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е четири пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 2.1 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 65.7%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за лицата с основно образование и над осем пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък - 2.4%.
Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години (61.8% за 2020 г.) и домакинствата с три и повече деца (59.2% за 2020 г.). Най-голямо намаление на риска от бедност през 2020 г. в сравнение с 2019 г. се наблюдава при домакинствата от двама възрастни под 65 години - с 4.0 процентни пункта.
Оценка на бедността по етнически признак
Данните на НСИ показват, че през 2020 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 66.2%, а най-нисък - сред лицата, самоопределили се от българската етническа група - 17.8%
Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската и турската етническа група преобладават пенсионерите (съответно 56.6 и 36.5%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на работещите лица - 28.9%. По отношение на безработните лица най-висок е относителният дял на бедните безработни сред ромската етническа група - 31.6%, при 16.5% от турската етническа група и 10.4% от българската етническа група.
Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност - и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява.
Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 31 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 11 пъти за турската етническа група. При лицата, определили се като роми - близо 70.0% с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден.
Домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност
За безработни домакинства в изследването се считат домакинствата, чиито членове не са били заети през последните четири седмици, т.е. всички членове на домакинството на възраст 16 и повече навършени години са били или безработни, или неактивни.
Лицата, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, се дефинират като лица от възрастовата група 0 - 59 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 - 59-годишните с изключение на учащите от възрастовата група 18 - 24 години) работят под 20% от техния потенциал през референтната година.
През 2020 г. в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност живеят 296.2 хил. лица на възраст 18 - 59 години, или 7.9% от населението, като спрямо 2019 г. относителният им дял намалява с 0.8 процентни пункта, а делът на мъжете (8.1%) е с 0.4 процентни пункта по-висок от този при жените (7.7%).
Най-висок е относителният дял на лицата с нисък интензитет на икономическа активност сред ромите - 25.5%, при 8.7% за турската етническа група и 5.4% за лицата от българския етнос.
Оценка на бедността в регионален аспект
Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво - 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.
През 2020 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Монтана и Видин - съответно 270 и 297 лв., а най-високата - в област София (столица) (718 лв.), следвана от областите Перник (506 лв.) и Варна (480 лева).
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен - 31.3%, Монтана - 29.4%, Силистра - 29.1%, и Бургас - 29.0%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Габрово - 12.3%, Разград - 12.6%, и Шумен - 16.4%.
Линията на бедност за 2020 г. нараства спрямо 2019 г. в почти всички области. С най-голямо нарастване са областите София (столица) (с 22.0%), София (с 19.8%), Благоевград (с 19.1%), Пазарджик и Кърджали (по 18.2%) и Шумен (с 18.0%). Намаление в размера на линията на бедност спрямо предходната година се наблюдава в областите Габрово (с 10.2%), Видин (с 6.8%), Хасково (с 2.2%), Враца (с 1.2%) и Сливен (с 0.2%).
Област Габрово е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 7.6%, а с най-високо равнище е област Силистра - 33.0%. В област Хасково жените са с най-ниско равнище на бедност - 16.0%, при 30.6% за област Бургас и 32.9% за област Сливен.
В областите Кюстендил, Габрово, Смолян, Кърджали, Русе, София, Варна, Плевен, Разград, Шумен, Перник, София (столица), Стара Загора, Търговище и Ямбол относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В шест области - Силистра, Добрич, Хасково, Пазарджик, Ловеч и Видин, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.