Нужни са повече грижи за мозъчното здраве

Чл.-кор. проф. Николай Габровски е ръководител на Клиниката по неврохирургия на Университетската болница „Пирогов“. Той е председател на Българското дружество по неврохирургия и е главен координатор на експертния съвет по неврохирургия към Министерството на здравеопазването. Ключова за него тема са нововъзникващите технологии и иновации в неврохирургията.

 Снимка Теодора Нишков

Проф. Габровски, кое наложи да се създаде фондация „Съвет за мозъчно здраве“?

Мозъчните заболявания са голямо медицинско, научно и социално предизвикателство, а в обществото има твърде малко познание и разбиране за тях. Цел на фондацията e да подпомага осведомеността на обществото за мозъчното здраве и заболяванията, свързани с мозъка, да подкрепя научни, изследователски и публични инициативи по тези теми.

Какво сочи статистиката за мозъчното здраве у нас и в Европа, колко голяма е остротата на проблемите?

Статистиката сочи, че един от трима европейци страда от заболяване или гранично състояние, свързано с мозъка. Това ясно показва мащаба на проблема. България не прави изключение от тази притеснителна статистика, като има и специфики. Една от задачите, които фондацията „Съвет за мозъчно здраве“ си постави миналата година, е да се направи Национален план за мозъчните заболявания. Амбицията ни е съвместно с научните дружества по неврология, психиатрия и неврохирургия да очертаем най-значимите проблеми и да набележим стъпки за тяхното решаване. 

Инсулт, болест на Алцхаймер, деменция имат все по-сериозно настъпление. Каква територия са завладели?

Основен проблем при заболяванията, свързани с мозъка, е тяхното многообразие и сложност. В обществото има слабо разбиране за тях, а понякога дори и стигма. Деменцията е бич на нашето съвремие, който поставя огромни научни и социални проблеми.

Има ли адекватна терапия и подкрепа при гранични състояния като хронично безсъние, хронично главоболие, депресия?

Медицината се развива бързо и буквално ежедневно имаме новини за пробиви, нови препарати, техники, изделия. Включително и в изброените области. И отговорът ми е, че има адекватна терапия и подкрепа. Но има и огромно количество нерешени проблеми, заболявания и състояния, пред които засега сме безпомощни, но науката и медицината напредват уверено и днес правим много повече и за повече хора, отколкото преди 5 или 10 години.

Как да се противостои и има ли мисия „Превенцията е възможна“?

Превенцията и профилактиката са крайъгълен камък на съвременната медицина и здравеопазването. Ранната диагностика е ключова за добрите резултати. България има програми и средства за превенция и профилактика, но основното е индивидуалната нагласа и култура, грижата за собственото здраве.

Разполагаме ли с необходимите специалисти?

За щастие - да. Технологично медицината в България вече е на добро ниво, но използването на апаратурата изисква добри специалисти. Обезпокоителната тенденция отпреди 15-ина години медици да напускат страната вече е сведена до нормален минимум и дори се наблюдава тенденция някои специалисти да се завръщат от чужбина.

Има и травматизъм, причинен от катастрофи. Как тротинетките например се оказват враг на удобството за бързо придвижване?

Травматизмът, черепно- и гръбначномозъчната травма представляват голям медицински и социален проблем. И макар да са се подобрили възможностите ни да лекуваме, най-важно при травмата остава превенцията. Коланите, въздушните възглавници и каските са спасили много животи. Тротинетките обаче са пример за обратното – липса на правила и на контрол, поемане на излишни рискове, особено в тъмната част на деня. В резултат от това немалко хора получиха тежки наранявания, а някои загубиха живота си.

---

Аркади Шарков е здравен икономист от Експертния клуб за икономика и политика, автор е на редица анализи за здравеопазването, свързани с оптимизацията на публичния ресурс и достъпа до качествена здравна грижа. Преподавател е в СУ „Св. Климент Охридски“ и ВУЗФ. Член е на Обществения съвет към „Индекс на болниците“, а също е член и съосновател на Обществения консултативен съвет към БЛС.

Снимка Златан

Г-н Шарков, може ли да се изчислят загубите за икономиката от все по-голямото задълбочаване на проблема с мозъчните заболявания?

Миналата година в „Лансет“ бяха публикувани резултатите от дългогодишно проучване за цената на мозъчните заболявания, което показва, че 4,3 млрд. души, или 43% от световното население, страдат от мозъчни заболявания от различен тип. Това се равнява на 450 млн. години живот с увреждане, а икономическото изражение е 3% загуба от световния БВП, или 3,2 трилиона долара. Очаква се сумата да нарасне до 4,5 трилиона през 2030 г.

Каква роля ще възложите на медиите в този процес по опазване на мозъчното здраве?

Взаимодействието с четвъртата власт е задължителна, ако искаме бъде разбран мащабът на този проблем и нашите послания да достигнат до по-широката аудитория. Благодарим на сп. „Икономика“ за поканата да споделим нашите идеи за мозъчното здраве.

Какви инициативи да очакваме от фондация „Съвет за мозъчно здраве“?

Имаме напредък в разработването на Националния план за мозъчните заболявания и се очаква да обсъдим с научните дружества и заинтересованите страни следващите стъпки. Имаме подкрепа от държавата в лицето на Министерство на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и други институции. Предстоят събития, свързани с травматизма от новонавлизащите превозни средства, но и проблемите при подрастващите, свързани с употребата на новите социални мрежи като TikTok.

Кой е най-острият проблем, който първи да се постави на масата за решаване?

Трудно може да се излъчи само една тема. България е лидер в негативната класация по смъртност и тежка инвалидизация от мозъчни инсулти. Много се работи по темата и има значителен напредък в организирането на центрове за лечение на мозъчен инсулт. Предстои  много работа, която изисква подкрепа на медиите и широко информиране на обществото.

Текстът е част от бр. 126 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.