Около 780 български фирми ще трябва да изготвят ESG отчети

България прави първите крачки към транспонирането на европейската директива за задължителното отчитане на устойчивостта на големия бизнес в страната. Министерството на финансите изготви проект на промени в Закона за счетоводството, които целят да регламентират спецификите на информацията, част от докладите и обхвата на предприятията, които подлежат на задължително отчитане.

Очаква се 780 предприятия да бъдат задължени да изготвят отчет за устойчивостта, като тази бройка трябва да бъде достигната поетапно до 2026 г., според мотивите и оценката на въздействието към законопроекта.

България започна работата си по поправките в края на миналата година, когато бе сформирана работна група. Страната има срок до 6 юли 2024 г. да транспонира европейската директива.

Какво включват отчетите за устойчивостта?

В съответствие с целите на директивата и за да отговори на нарасналите потребности от информация във връзка с устойчивостта, със законопроекта се предлага докладваната към момента нефинансова информация да се разшири.

Отчитаната във връзка с устойчивостта информация включва фактори в областта на опазването на околната среда, социалните права и правата на човека, както и управленските въпроси. В тази връзка, със законопроекта се въвежда задължение в доклада за дейността на предприятията да има ясно разграничим раздел с информация за въпросите по устойчивостта (отчет за устойчивостта).

Изискването е докладваната от компаниите информация да бъде подходяща, сравнима, надеждна, съответстваща на Европейските стандарти за отчитане на устойчивостта, изготвена в единен машинно четим електронен формат и достъпна за всички заинтересовани страни.

Информацията трябва да включва плановете на компанията, чрез които да гарантира, че бизнес моделът и стратегията ѝ са съвместими с прехода към устойчива икономика и с ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий в съответствие с Парижкото споразумение. Трябва да има заложени цели за намаляване на парниковите газове, описание на ролята на управителните и надзорните органи във връзка с въпросите на устойчивостта, основните действителни или потенциални въздействия, свързани със собствените дейности на предприятието и неговата верига на стойност. Информацията трябва да обхваща краткосрочния, средносрочния и дългосрочния времеви хоризонт, когато е приложимо.

Обхват на промените

Първата отчетна година, за която в доклада за дейността на предприятията се включва отчет за устойчивостта, е както следва:

• 2024 г. за големи предприятия, които са предприятия от обществен интерес и които към 31 декември на отчетния период надвишават критерия за среден брой служители през финансовата година от 500 души, както и предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки на голяма група, която към 31 декември на отчетния период надвишава критерия за среден брой служители през финансовата година от 500 души
• 2025 г. за големите предприятия, както и предприятия майки на голяма група, различни от посочените в предходния параграф;
• 2026 г. за малки и средни предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар, с изключение на микропредприятията, малки и несложни кредитни институции каптивни застрахователни предприятия по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Кодекса за застраховането и каптивни презастрахователни предприятия по смисъла на чл. 14, ал. 2 от Кодекса за застраховането.

Заинтересованите фирми са както следва:

1. Големи предприятия от обществен интерес с персонал над 500 души – около 50 бр. предприятия;
2. Предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки на голяма група, и са с персонал над 500 души – около 20 бр. предприятия;
3. Всички останали големи предприятия, извън посочените в т. 1 – около 610 бр. предприятия;
4. Всички останали предприятия майки на големи групи, извън посочените в т. 2 – около 150 бр. предприятия;
5. Малки и средни предприятия от обществен интерес, които не са микропредприятия, и чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регистриран пазар в ЕС – около 110 бр. предприятия;
6. Регистрираните одитори, в качеството им на изпълнители на услугите по задължителни ангажименти за сигурност по устойчивостта – около 700 регистрирани одитори (физически лица) и 90 одиторски дружества;
7. Инвеститори; кредитори; служители и работници; граждани и граждански организации.

Данните за броя на заинтересованите лица са взети от годишните финансови отчети за 2021 г. Очаква се броят на предприятията, задължени да изготвят отчет за устойчивостта, да намалее с почти 20% до посочените по-горе около 780 фирми.

Предвижда се за тези предприятия първоначално да увеличат разходите за регистрирани одитори, които ще изпълняват ангажимент относно съответствието на отчитането за устойчивостта.

По-високи прагове за микро-, малки и средни предприятия

В същия закон финансовото министерство инициира и промени, с които вдига счетоводните прагове за микро-, малки и средни предприятия. Това се дължи основно на значително по-високата инфлация през последните няколко години.

Припомняме, че Европейската Комисия е задължена да преразглежда на всеки пет години финансовите показатели и по целесъобразност да ги изменя, отчитайки инфлацията.

Идеята е по-високите прагове да доведат до намаляване на разходите и облекчаване на административната тежест в най-голяма степен за микро- и малките предприятия. Според сметките на финансовото ведомство приблизително 3 700 предприятия ще сменят категорията си от малки на микропредприятия до общо 428 330 броя и 350 средни предприятия, които ще сменят категорията си на малки предприятия до общо 22 796 броя, като голяма част от тях ще се възползват от облекчена форма за финансова отчетност. Броят на големите предприятията се очаква да намалее от 739 съгласно действащото в момента законодателство на 594 при прилагане на новите предложения.

• за микропредприятия:

балансова стойност на активите - 900 хил. лева;
нетни приходи от продажби – 1.8 млн. лева;

• за малки предприятия:

балансова стойност на активите – 10 млн. лева;
нетни приходи от продажби – 20 млн. лева;

• за средни предприятия:

балансова стойност на активите – 50 млн. лева;
нетни приходи от продажби – 100 млн. лева;

• за големи предприятия:

балансова стойност на активите – 50 млн. лева;
нетни приходи от продажби – 100 млн. лева;

• за малки групи предприятия:

балансова стойност на активите – 900 млн. лева;
нетни приходи от продажби – 1.8 млн. лева;

• за средни групи предприятия:

балансова стойност на активите – 50 млн. лева;
нетни приходи от продажби – 100 млн. лева;

• за големи групи предприятия:

балансова стойност на активите – 50 млн. лева;
нетни приходи от продажби – 100 млн. лева.

Чести промени

Последните промени в Закона за счетоводството бяха от края на миналата година, когато бяха въведени нови изисквания към мултинационалните компании с консолидирани приходи над 1.5 млрд. лв. и те бяха задължени да публикуват информация по държави за платения от отделните им подразделения корпоративен данък.

Поправките оттогава провокират и становището на администрацията на Министерски съвет, а именно, че

честите промени в законите не допринасят за качеството и устойчивостта на уредбата и е необходимо промените да се планират и предлагат по възможност в един общ законопроект, когато вносител е Министерският съвет“.