Онлайн разплащанията изпреварват наложения платеж при е-пазаруване

За първи онлайн разплащанията изпреварват по популярност тези чрез наложен платеж при доставка, сочи проучване по поръчка на Visa за потребителските навици при е-пазаруване на българите. Това става възможно благодарение на ръста на плащания чрез кредитни и дебитни карти, както и през платформата Epay. За сметка на това се наблюдава спад на плащанията в брой при доставка. Такива през 2016 г. са заявили, че правят 41% от анкетираните, докато през настоящата година техният дял се е свил до 38%.

Що се отнася до електронното пазаруване, впечатление прави, че най-много потребители избират да плащат чрез дебитна карта – общо 26%.  Това е ръст спрямо предходната 2016 г., когато процентът на тези потребители е бил 18%.

Любопитно е също, че се е повишил процентът на хората, които са склонни да се откажат от покупка, ако търговецът не предлага е-разплащане. Миналата година техният дял е бил 18%, а през 2017 г. се е качил до 20%.

„За първи път досега по-голям брой хора заявяват, че плащат по електронен път, отколкото в брой“, изтъкна Красимира Райчева, мениджър на Visa за България. Според нея българите демонстрират нарастващ афинитет към е-плащания, като се очаква тази тенденция да се задържи.

Тя коментира още, че навлизането на всяка нова технология изисква тя да може да се приложи, след като първо е създадена среда и инфраструктура. Така например безконтактните карти се появяват тук за първи път около 2013 г., когато банките постепенно започват да подменят старите чип карти с нови тип. Днес по-голямата част от пластиките вече са безконтактни, но една от бариерите пред тяхното масово използване е била свързана с липсата на подходящи ПОС терминали, които да ги четат.

„Миграцията към ПОС терминали, приемащи безконтактни карти, е доста голяма инвестиция“, изтъква Райчева, като напомня, че в България те все още са собственост на банките, а не на търговците. Този модел се различава от чуждестранните пазари, където търговците са узрели за идеята да вложат пари в подобни устройства или пък чисто законодателно биват задължавани да го правят.

В тази връзка онлайн пазаруването става все по-популярно, тъй като търговците на дребно, банките и финансовите институции са своеобразен двигател на промяната, която от своя страна е узряла и сред самите потребители, желаещи да пазаруват по удобен и бърз начин.

Какво казват цифрите

В проучването се открояват няколко тенденции като тази, че българите все още пазаруват по интернет най-много дрехи и ежедневни стоки (64%), техника (39%), почивки (42%) и книги (21%).

Любопитно е, че се е повишил делът на е-плащанията за битови услуги от 11% на 14% на годишна база. Към тях спадат и публични услуги като данъците и таксите например, обяснява Райчева и обръща внимание, че макар и да е малка част от електронното правителство, то все пак свидетелства за наличието на такива услуги.

Другият забележителен ръст в онлайн покупките са самолетните билети, каквито през тази година са закупили електронно 22% от анкетираните. В сравнение с миналата 2016 г. това е ръст от 7 на сто.

Онлайн покупките се правят най-често от български е-магазини (42%) и големи международни търговци (23%). Най-важно за българския купувач при избора на това откъде да купи продукт или услуга е наличието на безплатната доставка (67%), следвано от богат избор (54%), сертифицирана система (52%), опции за онлайн плащания (36%) и възможност за ползване на ваучери за намаление (30%).

По отношение на честота, наблюдава се ръст на онлайн пазаруването като цяло. През 2017 г. вече 10% от българите казват, че практикуват такова по няколко пъти в седмицата, докато година по-рано техният дял е бил с 3% по-малко.

Най-много са потребителите, които правят е-покупки няколко пъти в месеца – 41%. Веднъж месечно онлайн пазаруват 21%.

През 2017 г. онлайн разплащанията по няколко пъти в месеца са еднакво популярни сред мъжете (42%) и жените (41%).  Българските мъже предпочитат да пазаруват онлайн техника (66%), почивки (43%) и дрехи (31%), докато жените правят покупки в интернет предимно на облекло (57%), почивки (42%), самолетни билети (20%) и козметични продукти (20%).