Пием вода с активен хлор, фекалии и нитрати

Близо 50% от водата в изследваните проби е замърсена

Пием вода с активен хлор, фекалии и нитрати
4742 ~ 9 мин. четене

Какво е качеството на водата, която пием? Изследване на Асоциация "Активни потребители" направи тест на питейната вода и обяви резултатите на сайта си. Според него, близо 50% от водата в изследваните проби е замърсена, включително с активен хлор, нитрати и фекалии. Публикуваме пълния текст на проучването.

Основни констатации

В нашето проучване са анализирани 52 проби събрани от 29 града. Резултатът показва, че в 39% (20 от 52) от пробите или в близо 50% (14 от 29) от градовете включени в проучването, има един или повече замърсители в питейната вода. Допълнително в тези населени места се наблюдават потенциални проблеми с други показатели, в така наречения жълт сектор – това са стойности близки до максимално допустимите. Установеният от нас процент на отклонение от стандартите е изключително висок, например в достъпните данни предоставени от ВиК дружествата и контролните органи, усреднено се докладват само около 1% такива.

В 21 проби от 11 града, един или повече показатели са в предупредителния (жълт сектор), което означава, че замърсителите доближават разрешените пределни стойности. С голяма вероятност можем да предположим, че при определени обстоятелства, например обилни дъждове съпроводени със замътване на водоизточниците или при намаление на дебитите по време на засушаване, стойностите на тези замърсители могат да превишат максимално допустимите и потенциалната опасност да се превърне в реална.

От таблица (1) се вижда, че само в 11 проби (21% от всичките 52) от 4 града (14%) няма абсолютно никакви замърсители (червено маркирани) или подозрение за такива (маркирани в жълто). Населените места без проблеми с питейната вода са Етрополе, Враца, Монтана и Панагюрище. Трябва да отбележим, че за някои от тези градове, например Враца и Монтана, имаше многобройни сигнали за присъствие на тежки метали, които за щастие не се потвърдиха.

На другия полюс, с най-замърсена вода, са населени места като  Ботевград (3 несъответстващи показателя), Димитровград (2), Костинброд (2), Златица (2) и др.

В таблица (2) е направено обобщение на проблемните проби според вида на замърсителя. Както се вижда, най-многобройни са случаите с установено високо присъствие на активен хлор – в общо 9 проби (17,3%). Допълнително, в други 16 проби (30,8%) се измерват гранични нива, между 0,1 – 0,3 мг/л, което означава, че може да се допусне, че в част от тръбите неговата концентрация реално също надхвърля установения лимит от 0,4 мг/л. Замърсяването с хлор има без никакви колебания човешки произход. Прехлорирането е следствие от неправилно дозиране от страна на операторите на водоснабдителните дружества.

В България с хлор се третират всички питейни води. Прилаган по правилен начин от ВиК дружествата, той е ефективно средство за обработка на водите. За съжаление, хлорът освен това е и опасен токсичен химикал. Предозирането на препарата създава много повече проблеми за здравето на потребителите от тези които решава. В концентрации над 0,4 мг/л хлорът е токсичен. Пресен е примерът с масовото натравяне в Исперих от 2011г., където 35 деца бяха хоспитализирани, сред прехлориране на питейната вода от местното ВиК. Системното надхвърляне на разрешените лимити има много по-опасно и невидимо последващо въздействие. Във високи концентрации хлорът взаимодейства с органичните съединения във водата което води до образуване на карциногенни вещества. Нещо повече, хлорът повишава корозията по водопреносната мрежа и по този начин увеличава количествата на тежките метали, които също имат карциногенно действие. Корозиралите тръби водят до загуби на вода, но също така пропускат допълнителни външни замърсители, най-вече патогенни микроорганизми.

Както се вижда, прехлорирането на водите е опасно събитие с дългосрочни ефекти за човешкото здраве. За съжаление нашите резултати показват, че около и наднорменото замърсяване с активен хлор е най-разпространеният проблем в питейната вода на България. При наличието на автоматизирани системи за дозиране и измерване в реално време на съдържанието на активен хлор, съществуването на подобен проблем е абсолютно недопустимо! Това е индикация за сериозни пропуски в процедурите за контрол на безопасността, обучението и мотивацията на ръководствата и персонала на ВиК операторите. Според нас са належащи спешни мерки от страна на Министерство на здравеопазването и местните власти за да се стопира здравния риск за гражданите, породен не от природни фактори, а от човешка безотговорност.

Индикаторни и потенциално патогенни микроорганизми

Изследвани са 2 задължителни показателя – колиформи и Еscherichia coli. От таблицата се вижда, че присъствие се установява в 7 и 4 проби съответно от 6 града - София, Ботевград, Ловеч, Димитровград, Златица и Костинброд. Наличието на тези микроорганизми в питейната вода е индикатор за фекално замърсяване. Обикновено колиформите и бактериите от вида Еscherichia coli не са опасни за здравето на хората. При определени обстоятелства обаче някои щамове на Еscherichia coli стават патогенни. В световен мащаб има хиляди смъртни случаи годишно предизвикани от Еscherichia coli, поети чрез храната или водата. Освен това наличието на тези бактерии е индикатор за потенциалното присъствие в питейната вода на други по-опасни патогени, като дизинтерия, тиф, холера, някои вируси и др. Поради тези причини дезинфекцията и контрола на микроорганизмите в питейната вода са приоритет за всеки ВиК оператор.

Основните източници на микробиологични замърсявания са два: повърхностните водоизточници (каквито са повечето в България), и локални просмуквания във водопреносната мрежа. Отстраняването на бактериите от водата става основно в пречиствателните станции чрез обработка на водата с хлор, озон, или UV лъчение, и филтрирането през пясъчни или мембранни филтри. В България се използват хлорирането и филтриране през пясъчни филтри. Последващият контрол на микроорганизмите в тръбите се осъществява посредством допълнително хлориране и най-вече поддържане в изправно състояние на водопреносната мрежа, без течове и просмуквания от околната среда.

В нашето изследване наблюдаваме като факт микробиологични проблеми в 7 проби от 6 града. Заради ограничения обем и еднократното пробовземане е невъзможно да установим източника на това замърсяване и съответно не можем да предложим препоръки за неговото отстраняване за всеки един от проблемните населени места. Това е задължение на местните ВиК дружества и се надяваме гражданите и контролните органи да упражнят натиск в тази насока.

Нитратите чакат решение на национално ниво

Наднормено количество нитрати (50 мг/л и повече) се установяват в 4 проби от 3 града - Видин, Димитровград и Пазарджик. Тревожно висок е обаче броя на пробите в предупредителния (жълт) сектор. В 20 от тях, събрани от 13 населени места се измерват стойности от 5 до 49 мг/л. Тези резултати показват, че съдържанието на нитрати в питейните води е сериозен проблем за България.

В над 90% от случаите основен източник на нитрати е човешката дейност и по-специално селското стопанство. Използваните в земеделието синтетични и органични торове се просмукват в почвата и замърсяват водоизточниците. Както се вижда от таблицата повечето проблемни проби са именно от градове с развито земеделие в околностите. В България от 2008г е в сила Наредба 13/2007 с която се уреждат редът и начинът за установяване, ограничаване и предотвратяване на замърсяването на водите с нитрати от земеделски източници и правата и задълженията на компетентните органи в тази връзка. За съжаление базирайки се на нашите тревожни резултати сме песимисти относно реалното приложение на тази наредба.

Пречистването на питейната вода от нитрати е специфичен процес. Обикновено това се прави с йонообменни колони. В България няма нито една пречиствателна станция с рутинно приложение на този процес, нито има опит от персонала в неговото прилагане. Модернизирането на съществуващите съоръжения е скъп инвестиционен процес, но в дългосрочен план може би е единственото правилно решение за някои земеделски региони като Пловдив, Пазарджик и др. Алтернатива, а и допълнение към усъвършенстването на пречиствателните станции, е реалното прилагане на Наредба 13 която предвижда строг контрол върху използването на торове в растениевъдството. При всички случаи решението на проблема с нитратите не е по силите на ВиК операторите, а изисква политическа воля от правителството и местните власти.

Тежки метали – решеният проблем?

В нашето изследване са включени 5 тежки метала – желязо, манган, арсен, олово и мед. За оловото ще стане дума в следващата точка. Основен източник на изброените тежки метали са водоизточниците. В по-малка степен замърсявания могат да отделят от корозирали тръби, или като следствие на последвалите просмуквания от околната среда. При предварителното проучване се натъкнахме на многобройни доклади и сигнали за локални замърсявания на водоизточниците и питейната вода с тежки метали. Проблемът е сериозно обсъждан още от 50-те години на миналия век. В резултат, сега съществуващите пречиствателни станции са пригодени за специфична обработка на водата, което води до отстраняване на металите. Въз основа на нашето изследване може да се заключи, че най-вероятно проблемът е решен. Само в 2 от 52 проби се отчита минимално повишение в съдържанието на желязо в Ботевград и Шумен, а други 4 проби са предупредителния жълт сектор. Профилът на замърсяванията показва, че вероятно се дължат на корозия на тръбите. В нито една проба не се установява наднормено, или предупредително (в жълтия сектор) количество на манган, арсен и мед.

Тук трябва да отбележим, че нашият анализ на тежки метали далеч не е пълен и не трябва да послужи като извинение или успокоение. Пробовземането е извършено на практика при идеални климатични и хидрологични условия. Например, есенните валежи водят до замътване на водите и като следствие до повишаване на разтворимите тежки метали над допустимите количества, особено желязото и мангана. Това е добре проучен, но още не напълно решен проблем. Освен това, ние имахме ограничение в броя на изследваните метали. Извън анализите са останали специфични местни замърсители, например нивата на 6 валентен хром във водите на Плевенска област, съдържанието на никел, кадмий и др.

Оловото – пренебрегвана опасност?

В 16 проби (30,8%) има съмнение за наличието на около- или наднормено количество олово. Защо съмнение? Когато при извършване на лабораторните анализи се отчита стойности над или около максимално допустимите, пробите се изпращат за потвърждаване в друга лаборатория, чрез използване на различен аналитичен метод. В конкретният случай измерване на олово е извършвано в три отделни лаборатории. За съжаление има разминаване в получените резултати което не ни позволява да излезем с категорично заключение, но обоснованото съмнение остава.

В световен мащаб замърсяването на питейните води с олово е известен проблем. Например в САЩ близо 40 милиона човека потребяват вода с периодично или постоянно наднормени нива на олово. Смята се, че основен източник на олово е корозията на водопреносната система в регионите където се използват стари компоненти, несертифицирани откъм съдържание на този елемент. В България проблемът не е добре проучен. Измервания на олово в питейната вода не са включени в постоянния мониторинг на Наредба 9/2001. Доколкото се извършват подобни тестове те са по-скоро случайни и несистемни, няма обобщение и анализ на резултатите нито на местно, нито на национално ниво. Профилът на замърсяването с олово допълнително затруднява измерването. От друга страна, голяма част от водопреносната мрежа в България е силно остаряла и корозирала, загубите според някои източници достигат колосалните 60%. Вместо строг контрол на корозията и подмяна на старите тръби, както се вижда от нашето изследване, повечето местни ВиК дружества предпочитат да маскират проблемите с прехлориране на водата, което всъщност само ги задълбочава. Изброеното дотук подсилва съмненията за наличието на наднормено съдържание на олово в питейната вода и в тази насока трябва да се предприемат спешни мерки.

Някои изводи и препоръки

Настоящето изследване показва сериозни проблеми в снабдяването с питейна вода в България. В 14 от 29 града се установява наличие на между 1 и 3 замърсителя в количества над законодателно регламентираните в страната и Европейския съюз лимити. В други 11 града съдържанието на замърсителите е близо до тези лимити. Голяма част от проблемите (основно прехлорирането) се дължат на неправилна и безотговорна експлоатация от страна на местните ВиК дружества, други са следствие от старата водопроводна мрежа, и/или неглижиране на известни проблеми и реалното неприлагане на действащото законодателство, особено по отношение на нитратите. В тази връзка можем да направим следните препоръки:

Създаване на независим, публичен и прозрачен орган за контрол на качеството и безопасността на питейната вода. Институцията трябва да ползва експертизата на водещите експерти и да извършва тестове на водата по градове, региони и оператори. Задължително е резултатите от контрола да бъдат публикувани в интернет в близко до реално време. Институцията трябва да има всички необходими правомощия за издаване на задължителни препоръки и административни наказания, както и регламентирано взаимодействие с местните власти и правоохранителните органи. В момента регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве имат това задължение, но очевидно това не е ефективно.

Изработване на дългосрочна стратегия за инвестиции във водния сектор, включително за модернизация на пречиствателните станции и подмяна на остарелите и рискови тръби. Приоритет трябва да имат регионите където се отчитат повишени нива на замърсявания. Във водният сектор трябва да се даде задължително предимство на доставката на качествена питейна вода пред строежа на пречиствателни станции за отпадъчни води!

Подкрепи Economic.bg