Какво е CBAM и как ще се отрази на вноса в ЕС от 2026 г.

В опит да се пребори с изменението на климата и да стимулира глобалните си партньори да намалят своите въглеродни емисии, преди две години Европейският съюз одобри Механизма за корекция на въглеродните емисии по границите (CBAM). По неговата сила от началото на 2026 г. европейските вносители на цимент, желязо, стомана, алуминий, торове, електричество и водород от държави извън ЕС ще трябва да купуват т.нар. CBAM сертификати.

Този амбициозен регламент, често наричан „въглероден граничен данък“, предизвиква множество дискусии относно потенциалните печеливши, но и губещи.

Какво е CBAM?

CBAM (Carbon Border Adjustment Mechanism) е ключов елемент от пакета Fit for 55 на Европейския съюз, свързан е със Зелената сделка и постигането на климатична неутралност. На практика той представлява механизъм, който цели да изравни разходите за вноса от трети страни на посочените по-горе продукти с цената, която европейските производители са длъжни да плащат за въглеродни емисии.

Идеята е да се предотврати ситуация, при която европейски компании преместват производството си в страни с по-малко строги екологични регулации, за да избегнат разходите за емисии. По същество CBAM налага еквивалентна въглеродна цена на вносни стоки, които са били произведени в страни с по-ниски или липсващи въглеродни цени.

Представете си го като въглеродно мито. Целта е да се гарантира, че цената на въглерода на вносните продукти е еквивалентна на тази, която се плаща за продуктите, произведени в ЕС съгласно Системата за търговия с емисии на ЕС (EU ETS).

Кога е въведен и защо?

CBAM е официално приет и влязъл в сила на 17 май 2023 г. с Регламент (ЕС) 2023/956. Чрез налагането на цени на въглеродните емисии върху вносни стоки и продукти, CBAM стимулира глобалните индустрии да инвестират в по-чисти производствени технологии и да намалят своя въглероден отпечатък. Това е пряк отговор на амбициите на ЕС да стане климатично неутрален до 2050 г. и да постигне междинна цел от поне 55% намаление на нетните емисии на парникови газове до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.

Какво цели CBAM и кои сектори обхваща?

CBAM се въвежда постепенно, като в началния етап обхваща посочените сектори, които са и с най-високи въглеродни емисии.

В бъдеще е възможно обхватът на механизма да бъде разширен и към други отрасли.

Основната му идея, освен с климатичните цели, е свързана и с конкурентоспособността на европейската индустрия. От години европейските компаниите са „притиснати“ от вноса от страни извън ЕС, като Китай, Русия, Индия, Турция и др., които предлагат по-ниски цени на продукцията си. Конкурентоспособността на Европа е от изключително значение и регламентът се опитва да изравни баланса спрямо конкурентите извън ЕС.

Индиректно се опитва да насърчи трети страни да приемат по-амбициозни политики за ценообразуване на въглеродни емисии и да инвестират в зелени технологии, така че да имат достъп до европейския пазар.

Кой, какво, кога?

Прилагането на CBAM ще стане на два етапа. При преходния период, който започна от 1 октомври 2023 г. и ще продължи до края на настоящата година, вносителите имат задължение да докладват за емисиите, съдържащи се във внесените стоки, без да заплащат нищо. Това е период за събиране на данни и за компаниите да се адаптират към новите изисквания.

Докладите трябва да включват информация за количеството на внесените стоки, действително вложените (директни и индиректни) емисии на парникови газове по време на производствения процес в страната на произход, както и за всяка въглеродна такса, заплатена в страната на произход.

От 1 януари 2026 г. ще започне да действа т.нар. „постоянен период“. Този момент е ключов, тъй като вносителите вече ще трябва да купуват т. нар. CBAM сертификати, за да покрият вносните емисии. Стойността на тези сертификати ще бъде обвързана със средната седмична цена на квотите за емисии в EU ETS.

Според Регламент (ЕС) 2023/956, приходите от CBAM сертификатите ще се считат за „нов собствен ресурс“ за ЕС, подобно на приходите от Схемата за търговия с емисии. Тези средства ще се използват за: погасяване на общоевропейските дългове, изтеглени за финансиране на плана за възстановяване NextGenerationEU; зелени политики в рамките на Зелената сделка (Green Deal); частично покриване на финансирането по Фонда за справедлив преход; и други устойчиви механизми.

Това обаче подлежи на преразглеждане.

Печеливши и губещи

Въпросът с печелившите и губещите е ключов. Със сигурност засегнати ще бъдат вносителите на стоки от трети страни, в които няма строги въглеродни политики. Тези компании ще бъдат изправени пред допълнителни разходи. Това може да доведе до повишаване на цените на крайните продукти за европейските потребители.

Енергоемките индустрии извън ЕС също ще са засегнати. Производители на желязо, стомана, цимент, алуминий, торове, електричество и водород, които не са предприели стъпки за декарбонизация, ще срещнат проблеми с конкурентоспособността си на европейския пазар.

Според статия на Euractiv от 19 януари 2024 г., озаглавена "Businesses fear carbon border tax will increase consumer prices", европейският бизнес изразява опасения, че въпреки целта на CBAM да насърчи декарбонизацията, той може да доведе до по-високи разходи за крайните потребители. В статията се цитират представители на асоциации, които изтъкват, че ако допълнителните разходи за CBAM не могат да бъдат поети от производителите извън ЕС, те неизбежно ще бъдат прехвърлени към вносителите, а оттам и към потребителите.

От другата страна на монетата са европейските производители. Те ще бъдат защитени от нелоялна конкуренция от страна на вносители с по-ниски производствени разходи поради липса на екологични регулации. Това може да стимулира инвестиции в местното производство.

Както в ЕС, така и извън него компаниите, които вече са внедрили или планират да внедрят нисковъглеродни производствени процеси, ще имат конкурентно предимство.

В дългосрочен план CBAM има потенциала значително да допринесе за намаляване на глобалните въглеродни емисии, като стимулира чисти производствени практики по света.

Ситуацията в България

В контекста на тези промени, българският бизнес също следи отблизо развитието на CBAM. Ивайло Георгиев, изпълнителен директор на Българската асоциация на циментовата индустрия (БАЦИ), споделя своето виждане:

Това е едно от нещата, които ние чакаме от години да се случи, защото циментовата индустрия е най-засегната от внос от трети страни. Вносът в Европейския съюз е много голям в последните десетилетия, като се увеличава стряскащо в последните години. Смятаме, че по този начин ще бъдат изравнени правилата на конкурентоспособността“, коментира Георгиев за Economic.bg.

По думите му, ключовият момент в прилагането на регламента е това дали може да се минимизират рисковете от измами, т.е. вносител да декларира неверни данни за вноса на цимент конкретно и емисиите, свързани с производството му.

Попитан за потенциално поскъпване в строителния сектор заради CBAM, Георгиев не се ангажира с прогноза, но посочи, че „не би трябвало да има инфлация, защото специално циментовите заводи в България имат доста неизползван ресурс за производството. По-скоро ако се случи такова нещо, ще бъде чиста форма на спекула.“

В България за регламента и прилагането му отговаря Изпълнителна агенция по околна среда.

Екипът ни ще разкаже в последващ материал как ще действа механизма в страната ни.

Въпреки че представлява предизвикателство за бизнеса и може да има краткосрочно въздействие върху цените, дългосрочните ползи за климата и стимулирането на по-устойчиви производствени практики са безспорни. Успехът му ще зависи от ефективното прилагане и способността на всички заинтересовани страни да се адаптират към новата реалност на въглеродно ценообразуване на границите.