Ползи и негативи от промените в ГПК за малките длъжници

След вчерашното приемане на промени в ГПК, които бяха внесени под лозунги “против банки, монополи и частни съдебни изпълнители”, а в последствие “в защита на малкия длъжник”, забелязах две явления. На първо място всички политици се похвалиха където и както можаха (разбира се не отричам свършената от тях работа). Притеснително е обаче, че хората сякаш приеха с недоверие промените или по-скоро усетиха, че голяма част от лозунгите бяха изоставени и всъщност промените засегнаха само ЧСИ, но не и банките, монополите и колекторските дружества. Българинът е много недоверчив и разбира кога се лекува следствието, а не причината. Политиците трябва да знаят, че работата им не е да издигат лозунги и да посочват врагове, а да дават работещи решения.

Затова и реших да разясня обективно какво се случи и какво не в дебатите по защита на длъжниците. Многократно имах възможността да коментирам предложенията за промени в ГПК и да алармирам за вредни текстове, които щяха да имат като пряк резултат единствено облагодетелстване на едрите длъжници и монополистите. Същевременно след не повече от една година техния отрицателен ефект към целия икономически оборот и справедливостта щеше да ескалират до неконтролируеми предели. Това бяха текстовете за таван на таксите на ЧСИ и идеята да няма такса в срока за доброволно изпълнение. Те се появяват не за първи път и вероятно не за последен. Тези текстове са  много популистки, постигаха други цели, но не минаха в пленарна зала на второ четене. Признавам и на вносителите им ролята затова – те осъзнаха, че грижата за малкия длъжник се постига успешно чрез други, работещи механизми, а не чрез лобизъм.  Осъзнаха и че такъв директен лобизъм в полза на други субекти, макар и несъзнателен да е той, е твърде осезаем и вреден.

Затова и повече няма да коментирам тези текстове, но изразявам благодарност като гражданин и подкрепата си към работата на омбудсмана, народните представители, съдиите от ВКС, колегите юристи и експертите, които проявиха разум и съвест. Но като експерт считам, че е чиста случайност да разчитаме, че всеки път внесен един лош текст може да постигне добри резултати. Голяма част от баланса в приетия закон се внася от предложенията на министър Захариева още от времето, когато тя бе министър на правосъдието и там бе подготвен един много добър проект, след много сериозни дебати и работа.

Съвсем накратко и без да претендирам за изчерпателност ще спомена най-важните моменти от това какво реално се прие и какво не.

Затягат се правилата за призоваване на длъжника. Това безспорно ще ограничи до минимум практиката хората да „бъдат съдени“, без да разберат.

Въведе се своеобразна скала за пропорционалната такса на ЧСИ, която ще намали сериозно разходите по принудителното изпълнение, без да се обезсмисля съдебното изпълнение. Ще се гарантира защита правата на длъжника, но и на кредитора. Политиците веднъж за винаги трябва да спрат да противопоставят длъжниците на кредиторите и обратно, а да дават справедливост и за двете страни, това е смисъла на правосъдието въобще.

Адвокатските хонорари и юрисконсултските възнаграждения останаха. Предупреждавах от самото начало на дебата, че процесът ще поевтинее само в частта разноски за ЧСИ, но не и за хонорари на юрисконсулт и адвокат.

Намали се размера на първата вноска при доброволно изпълнение от 30 на 20%. Това е сериозно облекчение и реверанс към длъжниците.

Завишиха се глобите за недобросъвестните ЧСИ, включително се прие лишаване от права завинаги, безпрецедентно наказание, подкрепено дори от самата гилдия. Трябва да се признае, че Камарата на ЧСИ има адекватна дисциплинарна практика и за изминалата година наказа строго не малко провинили се съдебни изпълнители. С това ново наказание и с волята, която демонстрират, те ще успеят да прочистят гилдията от недобросъвестните си колеги.

Приеха се множество мерки в защита на длъжника като възражения при изпълнение в срока за доброволно изпълнение и други. Също така много от разноските ще са за сметка на взискателя, а не на длъжника. Длъжниците ще могат да обжалват оценките на недвижимите имоти при изпълнение срещу тях. Важно е, че се прие и дефиниция за съразмерност на действията на ЧСИ, а също и отговорност при несъразмерност.
Приеха се промени в несеквестируемия доход, които са в полза на длъжника. Даде се начало и основа за изграждане на система за електронни публични търгове. Ползите ще са безспорни, ще се ограничат всякакви възможности за манипулация. Регламентира се принудителното изпълнение върху права на индустриална собственост, новост в нашето право.

Не се прие въвеждането на абсолютна погасителна давност. Колекторските дружества сигурно се радват, те най-често работят с дългове погасени по давност. Повдигна се въпросът затова, коя процедура е по-добра: абсолютната давност или гражданския фалит. Не се стигна до единно мнение, но се артикулира трети вариант, а той е длъжникът да декларира пред районния съдия, че няма имущество и не може да плаща. Всъщност тази тези бе изказана преди няколко дни  от съдията от ВКС Борислав Белазелков. Текстът  на чл. 448 от ГПК и сега е действащ, но е малко популярен: "Ако у длъжника не бъде намерено секвестируемо имущество, продажбата на което да покрие разноските по изпълнението, той е длъжен да се яви пред районния съдия и да декларира цялото си имущество и всичките си доходи. Липсата на достатъчно имущество се установява в протокол. По искане на съдебния изпълнител районният съдия насрочва заседание за явяване на длъжника и взискателя. Ако длъжникът не се яви, съдът постановява принудителното му довеждане. Задължението за явяване и представяне на декларация и отговорността за неизпълнението на тези задължения се посочват в призовката до длъжника." Може би просто се нуждае от доразвиване.

Не се приеха промените в чл. 417, които целяха премахване на привилегиите на банките. Заговори се веднага за „лоби на банките“ и затова, че омбудсмана е предала гражданите, защото тя самата в зала отрече направените предложения. Но аз считам, че тази тема е за много по-сериозен и адекватен дебат.
Всъщност, позитивните промени в ГПК не са никак малко, убеден съм, че времето ще покаже това. Но хората не можаха да им се зарадват или по-скоро продължават да се питат излъгаха ли ги политиците и дадоха ли им правилното решение. Това е заради същия този подход на работа: издига се лозунг, нарочва се виновник, започва да се води битка с него и накрая има един потърпевш и това са хората, а докато се води битката други се крият на сянка. Познат похват нали?

Остават много въпросителни, на първо място до кога темата за длъжниците ще бъде използвана от политиците за трупане на рейтинг. Подходът на отваряне на каквито и да е закони, а в случая един от най-тежките и сериозни процесуални закони (ГПК), по такъв начин е вреден. Вреден е защото се прави без цялостен анализ и адекватна оценка на въздействието, промушват се всякакви популистки и лобистки текстове, бърза се в зала и в комисия и накрая или се получават неработещи текстове или се налага корекцията им в движение. Подобно законодателство е знак за сериозна криза при писането на нормативни актове, а истината е, че това е криза на кадрите, експертизата и политическото представителство. Или просто маниер на работа.

И на второ място кога ще приемат закон за колекторската дейност. Опасно е всеки път да се издигат лозунги срещу ЧСИ (частни съдебни изпълнители) или ДСИ (държавни съдебни изпълнители), а на сянка да се стоят новите събирачи на дългове. В един момент и омбудсмана и депутатите няма да са в състояние да обяснят, че изпълнителния процес като институт на правото е необходим, че той замества липсващото доброволно изпълнение, че всеки длъжник днес утре може да е кредитор  и законодателят е длъжен да му даде възможност да си събере дължимото.

Защото сега ГПК бе променен, ЧСИ са вкарани в сериозни релси и контролът над тях се затяга в пъти, намалиха се много сериозно и възнагражденията им.  Ако някой е искал ЧСИ-тата да бъдат линчувани, притиснати в ъгъла от законодателя, може да се каже, че се случи нещо такова. И този път, за пореден път, съдебните изпълнители бяха сериозно респектирани.

Но колекторите остават все така необхванати от нито една норма. Нито има изисквания кой може да е колектор, нито какви хора да работят за него и как точно да осъществяват контакта с длъжниците. Има много пробойни и неясноти при прехвърлянето на дълговете, има много възможности за произвол и за ощетяване на длъжниците, не само с психически и физически тормоз, но и с огромни разходи. Колекторите вероятно осъзнават, че това положение не е в тяхна полза, накрая и при тях никой няма да отсее кой е добър и кой е лош, докато има неприемливи за демократичното общество практики на събиране на дългове.

Действията сега са  в полето на омбудсмана и народните представители – да приемат качествено законодателство за колекторската дейност, а не самата гилдия да си предложи удобна регулация.