Последиците за България, ако Brexit стане реалност

На 23-ти юни Великобритания ще гласува дали да остане или да излезе от Европейския съюз. Това е кулминацията на един процес, започнат от британския премиер Дейвид Камерън още през 2013 г. с обещанието за такъв референдум при победа на парламентарните избори през май 2015 г., последвано от преговорите с други лидери на страни от ЕС за специални отстъпки, завършени през февруари 2016 г. Докато корените на този референдум са във вътрешната британска политика и последствията от него ще са значителни за британците, той ще има силно отражение и върху ЕС, а като част от него – и върху България. 

Този анализ се фокусира върху ефектите на евентуален Brexit за България по 2 основни канала – през директни политически, икономически и социални ефекти и през вероятните промени в структурите и работата на ЕС, които от своя страна биха имали последствия за България. Анализът е на Ивайло Авджиев, старши изследовател към Института за изследване на европейски политики (ИЕП).

Референдумът във Великобритания ще засили съществуващите анти-интеграционни настроения в няколко държави ако предостави “успешен” модел за евроскептични партии. През април в Холандия беше подложена на рефередум и отхвърлена сделката на ЕС за свободна търговия с Украйна. Организаторите на холандския референдум от своя страна директно отбелязват, че се надяват това да е първа стъпка по пътя към предоговаряне на техните отношения с ЕС. В същото време Марин Льо Пен следва модела на Камерън и обещава рефенредум за членството на Франция в ЕС ако бъде избрана за президент през 2017 г. В Италия, Бепе Грило, лидер на движението “Пет звезди”, което се ползва с подкрепата на поне 28% от италианците, призовава за референдум за членството на страната в еврозоната. Макар и засега да не споменават за рефенредуми, еврокептичните партии в страни като Германия, Холандия, Австрия, а и Унгария и Полша, ще получат силен тласък и довод за тезата им, че Европа се разпада.

Последици за България

Последиците от още по-сериозно засилване на позициите на евроскептичните партии в страните от ЕС ще има сериозни последици за България. Това ще засили страха на т.нар. системни партии и ще има “смразяващ ефект” за по-натъшни идеи за интеграция в разлини области, дори когато има ясни икономически ползи. До момента тези основни партии не са намерили начин да противодействат на анти-системната реторика на новите протестни движения и няма причини да се смята, че евентуален Brexit ще промени това. Доколкото България е често една от основните печеливши от общи усилия в области като миграция, отбрана, енергетика и други, това би имало отрицателни ефекти за страната.

Директни икономически ефекти от евентуално решение на Великобритания за излизане от ЕС ще има и за двустранните икономически отношения с България. Самият Brexit почти сигурно ще доведе до излизане на страната от единния европейски пазар тъй като копирането на т.нар. норвежки модел (в единния пазар, но извън ЕС) би било невъзможно без запазване на свободата на движение и търговските правила на Брюксел. Това ще доведе до нуждата от предоговаряне на търговските отношения между ЕС и Великобритания и връщането на тарифни и нетарифни бариери, независимо от ролята на Световната търговска организация. Допълнителен ефект ще дойде и от вероятната рецесия в самата Великобритания, която ще намали търсенето на стоки и услуги.

Последствията за България ще са значими, но ограничени, тъй като Великобритания е на 12-то място по износ сред търговските ни партньори (на обща стойност малко под 1 млрд. лв. за 2014 г.) и на 14-то място по търговски обмен. Общият износ за Обединеното кралство е около 2.2% от целият износ на България, така че Brexit би имал ограничено отражения върху цялостното салдо, но е вероятно да създаде по-сериозни проблеми за определени сектори като медикаменти и мебели. Откъм внос, последствията биха били основно за секторите на лекарствата и автомобилите. Като цяло обаче може да се очаква, че негативният ефект ще е по-силен върху малкия и средния бизнес. В същото време, преките чуждестранни инвестиции от Великобритания към момента са ниски и Brexit само би бил потвърждение на тази тенденция – от 2009 г. насам се отбелязват отрицателни инвестиционни потоци (освен през 2014 г.).

Ще има обаче отрицателен ефект върху паричните потоци, идващи от българи във Великоритания, който обаче е трудно да бъде изчислен. Свобода на движение Доминиращата тема по време на кампанията в Обединеното кралство определено e имиграцията и е логично да се очаква значително ограничаване на свободата на движение в бъдеще. Камерън дойде на власт през 2010 г. с обещанието да намали миграцията от около 275 хил. души до “десетки хиляди” годишно, още тогава смятано за изключително нереалистично. Нетната миграция през 2015 г. е около 336 хил. души, от които малко над половината от страни извън ЕС. Към момента изглежда малко вероятно от това да бъдат засегнати окло 65 хил. българи живеещи и работещи на постоянен работен договор в страната. За тях обаче ще има период на правна и лична несигурност. Българите, които обаче биха искали да живеят и работят във Великобритания в бъдеще ще срещнат отново пречки, които ще са по-строги от тези между 2007 и 2014 г. Те ще се отразят особено на няколко групи. Първо, това ще е сериозен удар за сезонните работници на временни работни договори, за които Великобритания вероятно ще се окаже затворена врата.

Второ, българските студенти за в бъдеще вероятно ще бъдат изправени пред значително по-високи такси в британските университети. В момента българите могат да се възползват от почти същите условия като местните студенти, включително по-ниски такси и сравнително изгодни заеми за бакалавърски степени. Трето, това ще усложни и придвижването между двете държави, като за 2015 г. над 120 хил. българи са посетили Великобритания, а над 250 хил. британски туристи са дошли в България. 

Последици за ЕС и България Европа на 2 (или повече) скорости

Един от основните въпроси е как ще се промени ЕС в случай на Brexit и как това ще се отрази на България. Съществува гледна точка, че излизането на най-малко заинтересования от по-нататъшна европейска интеграция член на съюза, би могло да “отключи” интеграционни процеси, които биха били от интерес на България. Като страна, която няма как самостоятелно да се доближи до “тежестта“ на ЕС, България определено би спечелила от продължаваща интеграция. Ситуацията в момента обаче по-скоро предполага интеграция в “центъра” около страните от еврозоната и “по-хлабаво” сътрудничество в “периферията” – или Европа на две (или повече) скорости. Логиката на интеграцията е изключително силна в страните от еврозоната, където има нужда от изграждане на допълнителни институции за стабилизиране на единната валута. Това постепенно се превръща в двигател за интеграция, който до момента обаче трябваше да взима предвид и ролята на Лондон като глобален финансов център и следователно балансираше и интересите на страните извън еврозоната, сред които е и България.

В ситуацията след Brexit обаче нуждата от подобно балансиране би намаляла с оглед по- малката тежест на страните от централна и източна Европа, както и евроскептичните партии на власт в Унгария и Полша. Ако България се окаже “по подразбиране” сред групата страни извън интеграционното ядро на ЕС, това ще я извади от процеси като членство в еврозоната, общи политики в областта на енергетиката, или дори такива, свързани с бежанската криза. Това ще има директни вътрешнополитически последствия.

От една страна, България ще загуби важни стратегически ориентири и външния стимул за реформи, който изигра основна роля за постиженията по пътя към НАТО и ЕС. От друга страна, самият ЕС ще има по-малко интерес и възможности да действа като коректив на вътрешнополитически процеси свързани със свободата на медиите, борбата с корупцията и реформата в съдебната система.