„Тихите подписи“ ли взеха главата на шефа на АПИ?
Инж. Вълчев оглавяваше Агенцията почти 2 години, но по ирония на съдбата повтори схемите, заради които си отиде предшественикът му
© ECONOMIC.BG / БТА
Почти две години след като зае горещия управленски стол в Агенция „Пътна инфраструктура“, инж. Йордан Вълчев бе освободен от поста си. Иронията в мандата му е пълна – той бе назначен през април 2024 г., за да „изчисти“ Агенцията от практиката на тихите анекси, довели до уволнението на предшественика му Ясен Йорданов. Днес обаче Вълчев си тръгва, оставяйки след себе си същата практика от разписани в последния момент милиарди за редица примамливи обществени поръчки.
Въпреки че Министерство на регионалното развитие (МРРБ) не посочи конкретна причина за освобождението на Вълчев, медийни разследвания от последните дни осветиха работата му, което вероятно е и причината за уволнението му.
Припомняме, че оставката на Вълчев бе поискана още миналата година от протестиращи заради трагичния случай с катастрофата край Телиш, при която загина 12-годишната Сияна. Вече бившият регионален министър Иван Иванов (БСП) обаче го запази на поста.
Сега екипът ни се опита да обобщи какво всъщност би могло да е „взело главата“ на Вълчев сега. А причините не са никак малко – като се започне от поръчки за мантинели, мине се през тихомълком подписания договор за поддръжка на тол системата и се стигне до анекси за пътна поддръжка по договори отпреди няколко години.
Мантинелите за 500 млн. евро
Един от най-големите скандали, осветени от „Медиапул“, е поръчката за ограничителни системи (мантинели), чиято обща стойност надхвърля 490 млн. евро без ДДС. Според разследването на медията, процедурата е била обвита в информационно затъмнение. Докато за част от регионите резултатите са обявени, за други (позиции 3, 4 и 5) в регистъра дълго време е липсвала информация.
„Чудесата“ обаче започват на 20 февруари, когато в системата внезапно се появяват документи със задна дата, твърдящи, че всички оферти са отворени още на 5 февруари. Медията е опитала да използва архиваторът Wayback Machine, за да докаже, че документите са липсвали, но се оказало, че държавната структура е блокирала бота и той не може да обхожда сайта, а това ограничава възможността за доказване на нарушението.
Важно уточнение в случая с мантинелите е, че към момента на неговото освобождаване, инж. Вълчев е разписал решенията за избор на победители, но не и самите договори. Според закона, след избора на изпълнител тече срок за обжалване.
Според неофициалната информация, поръчката вече се обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), което на практика блокира сключването на договорите. Това обаче не прави действията на бившето ръководство по-малко спорни. С подписването на решенията за избор (респективно на 10 и 18 февруари), Вълчев на практика е „предрешил“ кои фирми ще усвояват стотиците милиони в следващите 5 години, оставяйки новия министър Ангелина Бонева пред труден избор – да изчака решенията на съда и да подпише с вече избраните от Вълчев фирми или да прекрати процедурата, което обаче крие риск от дълги съдебни битки и оставя пътищата без поддръжка на мантинели за неопределено време.
Анекси към договори за поддръжка
Друг съмнителен ход на вече бившия директор на АПИ, съобщен първо от колегите от „Медиапул“, са сключените само за седмица анекси към 4-годишните договори за текущ ремонт и поддръжка на пътищата, на стойност 800 млн. евро.
Тези договори, чийто общ бюджет е около 2 млрд. евро, бяха финализирани в началото на 2024 г. Под ръководството на инж. Вълчев обаче стойността им започва ударно да се увеличава с анекси и то на два пъти, които достигат точно 50% от първоначалната стойност – максималният праг, позволен от Закона за обществените поръчки.
Така например при Североизточния район (Варна, Добрич, Търговище и Шумен) първоначално подписаният договор в размер на 52.5 млн. евро е увеличен до 78.8 млн. евро. Това е станало с два анекса – първите, подписани още през август 2025 г., а вторите – от 10 февруари 2026 г. Последните подписи са положени само два дни преди президентът да връчи мандат за съставяне на ново служебно правителство.
„Безпътна помощ“ за милиони
Паралелно с милиардите за асфалт, АПИ се оказа в центъра на друга мащабна схема, разкрита от Антикорупционния фонд (АКФ). Става въпрос за услугата „денонощна безплатна пътна помощ“, която на теория държавата осигурява на гражданите, но на практика никой не е чувал за нея.
Разследването „Безпътна помощ“ разкрива, че от лятото на 2025 г. АПИ незаконно е превъзложила тази дейност на една-единствена фирма – „Юнит Асист“ ЕООД. Собственикът ѝ, Юлиян Янков, известен с прякора „Картофа“, е човек с над 15 присъди за измами и кражби.
Данните на АКФ са стряскащи – държавата плаща около 7.1 млн. евро на месец (близо 87 млн. евро годишно) за поддържане на камиони за пътна помощ в денонощна готовност. Въпреки огромните суми, АПИ и МВР никога не са информирали официално шофьорите, че имат право на такава безплатна услуга при авария. Сигналите от телефон 112 се пренасочват директно към частната фирма на „Картофа“, превръщайки я в изкуствен монополист с държавна протекция.
Тол системата
Едно от най-тихите, но финансово тежки действия на бившето ръководство, е новото обвързване на държавата с австрийския консорциум „Капш Трафик Солюшънс“. Както Economic.bg писа, АПИ е сключила договор за следгаранционна поддръжка на тол системата за близо 65.2 млн. евро (над 127.5 млн. лв.) без ДДС.
Въпреки че подписите са положени още на 19 декември миналата година и контрактът е влязъл в сила на Бъдни вечер (24 декември), той беше „осветен“ в официалните регистри едва месец по-късно. Договорът оставя управлението на системата в ръцете на „Капш“ до края на 2030 г. при пълна липса на конкуренция.
Смущаващото тук е „информационното затъмнение“ около ключови приложения. Реалното съдържание на услугите и ценообразуването им е скрито в т.нар. „Ръководство за експлоатация“, което не е публично и може да бъде променяно по „взаимно съгласие“. Освен това, въпреки че АПИ твърди, че притежава кода на системата, тя продължава да плаща милиони за „екстри“ и надграждане на базата на вложени часове работа, чийто контрол е почти невъзможен.
Мегапоръчката за 1.1 млрд. евро
Последното голямо „движение“ под ръководството на инж. Вълчев бе събуждането от хибернация на мегапоръчката за основни ремонти по пътищата с прогнозна стойност над 1.1 млрд. евро. Както Economic.bg писа, след близо година и половина застой, АПИ внезапно отвори ценовите оферти само за определени райони, но без да качи документация с мотиви за отстраняване на едни компании и отваряне на оферти на други.
По поръчката няма окончателно избрани изпълнители, но ценовите оферти на компаниите са интересни. В Район 2 (Благоевград, Кюстендил, Перник) двата водещи консорциума („Грома Холд“ и „Европейски пътища“) са подали почти огледални разчети, като разликата между тях е едва 79.5 лв. при десетки хиляди лева стойност на отделните позиции. Още по-фрапантно е положението в Район 5 (Разград, Русе, Силистра, Търговище), където до финала е допуснат само един кандидат, чиято оферта за ремонт на съоръжения е близо 10 пъти по-висока от тези в другите райони.
Макар процедурата все още да е на етап „оценка“ и да няма официално подписани договори, въпросът с нейния „тайминг“ е ключов. Това е напълно нова дейност за Пътната агенция – сключване на 4-годишни рамкови споразумения за основни ремонти, а активирането на поръчката точно в дните на политическа рокада буди сериозни съмнения за разчистване на пътя към конкретни фирми чрез технически хватки.
