На опашката в ЕС: Българските младежи остават „в капан“ между училището и работата

Новите данни на Евростат разкриват дълбока социално-икономическа бездна в Европейския съюз по отношение на най-ценния му ресурс – младото поколение. Докато Европа като цяло отчита устойчив напредък в намаляването на младежите, които нито работят, нито учат (т.нар. NEET група), България продължава да заема тревожна и трайна позиция на дъното на класацията, нареждайки се на второ място по най-висок дял на изолирани от пазара на труда и образователната система млади хора.

През 2025 г. делът на младежите на възраст между 15 и 29 години в ЕС, които попадат в категорията NEET, е спаднал до 11.0%. Този резултат бележи малка стъпка напред в сравнение с 11.1% през 2024 г., но демонстрира значителен напредък спрямо 2015 г., когато нивата достигаха 15.2%. Европейската общност се движи уверено, макар и с различно темпо в отделните региони, към постигането на стратегическата цел, заложена в Европейския стълб на социалните права – свиване на този дял до под 9% до 2030 година.

Българският напредък в сянката на европейските отличници

На този общ оптимистичен фон ситуацията в България изглежда по-мрачна. Според данните от последното изследване, страната регистрира 13.8% младежи извън заетост и образование. Този процент я поставя в непосредствена и незавидна близост до антилидера Румъния (19.2%) и малко пред третата в негативната класация Гърция (13.6%).

Макар че България отбелязва свиване на този показател през последното десетилетие (от 22.2% през 2015 г. до 13.8% през 2025 г.), темповете на промяна са недостатъчни за откъсване от опашката на съюза. Разликата с държави като Нидерландия (едва 5.3% NEET), Швеция (5.9%) и Словения (7.6%) е поразителна и показва фундаментални различия в ефективността на образователните системи и програмите за младежка заетост.

Докато държави като Италия успяха да намалят своя NEET дял с 12.4 процентни пункта за десет години (от 25.7% на 13.3%) и буквално да изпреварят България, родната икономика показва значително по-висока инертност при активирането на пасивните младежи.

Кризата се задълбочава с пълнолетието

Анализът по възрастови подгрупи в рамките на ЕС показва ясна тенденция – рискът от пълно отпадане от обществената и икономическата система нараства прогресивно с увеличаването на възрастта. Сред най-младите (15-19 години), където образованието в повечето страни е задължително по закон, едва 5.3% са извън системата. Този процент обаче се удвоява и достига 12.8% във възрастовата група 20-24 години, а при най-възрастните младежи (25-29 години) скача до 14.7%.