При търговски войни с мита няма победители – най-губещи са потребителите

Търговската война между Европейския съюз и САЩ отново вълнува международната сцена, поставяйки под въпрос ефективността на митата като инструмент за постигане на политически цели. В контекста на нарастващите геополитически заплахи, новите цели на ЕС по отношение на отбраната и новият фокус на Зелената сделка дебатът за реалните ползи и негативи от подобни икономически действия набира нов импулс.

За съжаление, при подобни търговски войни с мита няма победители. Всички са само губещи и това е проблемът“, коментира за Еconomic.bg Ева Попчева, ръководител на отдела за външни политики в Европейския парламент.

Тя взе участие във втората част на обучението за млади журналисти, което се проведе в Брюксел. Първата част се състоя в София и бе организирано от БТА, в партньорство с Европейския парламент (ЕП).

Защо е важно?

Европейският съюз и Съединените щати са свързани с едни от най-мащабните двустранни търговски и икономически отношения в света. Заедно те представляват почти 30% от световната търговия със стоки и услуги, което се равнява на 43% от световния брутен вътрешен продукт (БВП). Само през 2023 г. трансатлантическата търговия достига 1.6 трилиона евро, сочат данни на Европейската комисия.

ЕС изнася за САЩ най-вече медицински и фармацевтични продукти, автомобили и лекарства, докато внася нефтени масла и суров петрол, фармацевтични продукти и природен газ. През последното десетилетие търговията между двете страни се е удвоила, като през 2023 г. достигна 851 млрд. евро.

Източник на данните: Европейска комисия

Въпреки това Тръмп е на мнение, че ЕС внася повече в САЩ, отколкото изнася. Именно заради това в началото на март президентът на САЩ обяви въвеждането на 25% мита върху вноса на стоманени и алуминиеви продукти от ЕС. Той заплаши да наложи и мита върху вноса на вина, шампанско и спиртни напитки.

В отговор ЕС обяви, че ще наложи ответни мита върху американски стоки на стойност 26 млрд. евро. Те ще засегнат продукти, като мотоциклети, бърбън и други стоки.

По думите на Попчева, ЕС винаги се опитва да реши такива проблеми с преговори и дипломация, тъй като продължаваща размяна на мита би ощетила потребителите и в САЩ, и в ЕС.

Винаги се опитваме да имаме споразумения с глобални партньори относно търговията, за да няма никакви мита, или ако има – да бъдат много ниски. По-добре е да имаме свободна търговия“, допълни Попчева.

Според нея търговският дефицит с Европейския съюз, за който говори Тръмп, не е толкова голям, и по-скоро единични държави членки внасят по-малко, отколкото изнасят за САЩ. Тя дава пример с Ирландия, където има много американски фирми.

Комисията вече реагира стратегически, заявявайки, че ще наложи мита на американски продукти. Те може да бъдат увеличени, ако се види, че не може да се преговаря с администрацията на Тръмп.“

Може ли Брюксел да прибегне до по-строги мерки?

Малко известно е, че освен с ответни мита, ЕС разполага със специален инструмент, създаден преди 2 години, но неизползван до момента – т.нар. „инструмент за противодействие на принуда“ (Anti-Coercion Instrument). Той може да бъде активиран в ситуация, при която трета държава се опитва да окаже натиск върху Европейския съюз или отделна държава членка, като прилага или заплашва да приложи мерки, засягащи търговията и инвестициите.

Това на практика означава, че ЕС може да приеме ответни мерки като последна инстанция. Тези мерки могат да включват търговски ограничения, като увеличени митнически тарифи, лицензи за внос или износ, или ограничения в областта на услугите или обществените поръчки.

Един от забележителните случаи на икономическа принуда е търговският натиск на Китай върху Литва през 2023 г., след като балтийската държава позволи на Тайван да отвори представителство във Вилнюс. Това доведе до значителни търговски смущения между двете страни.

Запитана дали всъщност Брюксел обмисля да задейства инструмента, Попчева казва, че това би било много крайна мярка, която в момента не се разглежда. Ако обаче бъде предприета, Брюксел може да ограничи участието на американски компании в обществени поръчки. Въпреки това, по думите на Попчева, ЕС изчаква, за да види дали заканите на Тръмп ще се реализират наистина и докъде ще стигнат.

Това, което наблюдаваме при президента на САЩ в предишния му мандат, е, че той понякога използва тези неща като вид оръжие, за да може да договаря по-добри условия.“

Последиците

Попчева изрично подчертава, че печеливши в подобни ситуации няма. Според нея губещи са най-вече потребителите, тъй като по-високите мита ще доведат до поскъпване на редица стоки – от автомобили и метали до вина и спиртни напитки. Това само ще подхранва инфлацията.

Въпреки това Попчева е на мнение, че ЕС не е слаб партньор в тези търговски отношения. 

Не трябва да забравяме, че ЕС и държавите членки нямат нужда да се държат като по-слаб партньор. Все пак имаме пазар от над 450 млн. граждани. Това е огромен пазар, с голям икономически потенциал в целия свят. Това ни дава възможности да се защитаваме срещу такива неоправдани мерки“, казва тя.

Въпреки това, ако напрежението продължи, компаниите от двете страни ще бъдат принудени да покриват по-високи разходи, което може да намали тяхната конкурентоспособност и да доведе до съкращения на работни места. Според Европейската централна банка (ЕЦБ) подобен конфликт може да забави икономическия растеж на еврозоната с около 0.3 процентни пункта.

Политическите последици също са значителни – може да бъдат подкопани трансатлантическите отношения, което да принуди ЕС, но и САЩ да търсят нови търговски партньори. В случай че конфликтът продължи, ефектите му могат да се разпространят отвъд двустранните отношения, засягайки глобалните търговски вериги и създавайки още по-голяма нестабилност в световната икономика.