Проба-грешка: МФ се отказа да вдига осигуровките

Няма предвидено увеличение на осигурителните вноски догодина, нито премахване на добавките към пенсиите, въведени през пандемията. Това заяви служебният министър на финансите Людмила Петкова пред журналисти в понеделник.

Коментарът е направен само две седмици, след като изтекоха част от евентуални приходни мерки, които да бъдат заложени в Бюджет 2025 г. с цел свиване на оформящия се дефицит по сметката на държавата. За тях съобщи лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов след среща между финансовия министър Людмила Петкова и депутата на ГЕРБ Теменужка Петкова.

Част от тях предвиждаха вдигане на вноската за пенсия с 3 пункта, връщане на 20% ДДС върху ресторантьорския бизнес и хляба, както и въвеждане на данък върху свръхпечалбите на банките. Редица икономисти и експерти обаче критикуваха предложенията, коментирайки, че основният проблем на бюджета е в разходната, а не в приходната му част.

Обсъжданите приходни мерки, които ще бъдат застъпени в проекта за бюджет за следващата година, се очаква да донесат около 9 млрд. лв. повече в хазната, от които около 3.9 млрд. лв. биха могли да дойдат от специална еднократна мярка за доброволно внасяне на задължения“, каза Петкова, цитирана от БТА.

Тя допълни, че става дума за доброволно внасяне на данъци и задължителни осигурителни вноски. Лицата, които до 31 декември 2024 г. са декларирали, но не са внесли своите задължения, ако погасят главницата, ще им бъде опростена лихвата.

"Най-голямото натрупване по декларирани данъци и осигуровки е през последните 3-4 години – след пандемията“, каза Петкова, добавяйки, че мярката е еднократна и се отнася за всички, които имат задължения към бюджета – физически, юридически лица, държавни и общински предприятия.

По думите ѝ социалните партньори и партиите са обединени около предложенията за Бюджет 2025 г., "тъй като не предвиждат вдигане на основни данъци".

"Министерството на финансите разработи пакет от мерки както приходни, така и разходни мерки. Обсъдили сме мерките с работодателските организации, синдикатите и Националното сдружение на общините в България. В момента се обсъждат и с политически партии, които са парламентарно представени в 51-ото Народно събрание. Една значителна част от мерките се приемат както от работодателите и синдикатите, така и от политическите партии“, каза Петкова.

Тя изреди и част от все пак заложените идеи за повече постъпления в хазната, сред които:

• Увеличаване на акциза върху цигарите;
• Амнистия за неплатени задължения към хазната (т.е. онези, които декларирали доходите си, но не са платили данъците върху тях навреме, сега ще могат да го направят, без да им се налагат лихви - очакват ефект от 3.9 млрд. лв.);
• Еднократно деклариране на необявени досега доходи (ефект между 500-800 млн. лв.);
• Увеличаване на събираемостта;
• Евентуално налагане на данък върху свръхпечалбата на банките;
• Възстановяване на единната ставка от 20% ДДС.

"Пенсиите за следващата година ще продължат да се изплащат с COVID добавка, като увеличението им ще стане по силата на швейцарското правило в размер около 9.7%", добави ресорният министър.

Противно и на първоначално излязлата информация, увеличение на заплатите в държавния сектор все пак ще има, но то ще е поетапно. "Разговорите относно планирано увеличение на заплати в някои сектори се водят", поясни Петкова.

Тя изрази увереност, че бюджетът за тази година ще бъде гласуван от парламентарно предствените партии, като все пак не изключи възможността да се стигне до удължаване действията на настоящия бюджет през следващата 2025 година.