Проблемите с бюджета събориха френското правителство

Френският премиер Франсоа Байру загуби вота на доверие, с което правителството му пада след само девет месеца на власт. Това е и натиск върху президента Еманюел Макрон да спре задълбочаващата се политическа криза, пише Financial Times.

Байру, ветеран центрист и съюзник на Макрон, рискува премиерския си пост, търсейки парламентарна подкрепа за усилията си да намали бюджетния дефицит на страната.

Вотът на доверие беше отхвърлен с 364 гласа „за“ срещу 194 „против“ в националното събрание на страната.

Това е едва третият път от началото на петата френска република през 1958 г., в който министър-председател е свален от парламента.

По време на изказването си преди гласуването Байру заяви, че умишлено е свикал вота, представяйки го като изпитание за политическа смелост.

Исках тази среща и някои от вас – вероятно най-многобройните, най-разумните – смятаха, че е неразумна, твърде рискована“, каза той по време на откриващото си слово.

„Мисля точно обратното. Най-големият риск беше да не се проведе такава, да се оставят нещата да продължат, без нищо да се промени.“

Франция е изправена пред фискална криза

В основата на противопоставянето са крехките публични финанси на Франция. Дефицитът от миналата година достигна 5.8% от БВП, почти двойно над тавана на ЕС от 3%, а националният дълг сега е над 3.3 трилиона евро – приблизително 114% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Байру твърдеше, че драстичните съкращения са неизбежни и предложи план за намаляване на разходите с 44 милиарда евро до 2026 г., отчасти чрез премахване на два официални празника.

Нашата жизнеспособност е заложена на карта. Франция не е имала балансиран бюджет от 51 години“, предупреди Байру по време на встъпителната си реч, посочвайки „невероятната поредица от удари на съдбата от 2020 г. насам“ – от пандемията и войната в Украйна до покачващите се цени на енергията и инфлацията.

Но опозиционните партии оспориха непопулярните мерки за строги икономии.

„Искам да ви кажа колко съм щастлив, че правителството ще падне днес. За много френски граждани това е облекчение“, каза Мануел Бомпар от крайнолявата партия „Непокорена Франция“, повтаряйки хор от гласове от целия политически спектър.

Какво следва за Макрон?

След като правителството на Байру падна, френският президент Еманюел Макрон ще бъде принуден да търси петия министър-председател от началото на втория си мандат през 2022 г. – такъв, който ще може да прокара бюджет през фрагментирания парламент на Франция.

Президентът плаща цената за хазартния си ход си да разпусне Националното събрание през юни 2024 г. – ход, който се обърна срещу него, създавайки дълбоко разделен парламент, в който нито една партия не е в мнозинство.

Много наблюдатели очакват, че Макрон може сега да се обърне към лявоцентристката Социалистическа партия за следващия ръководител на френското правителство.

Подобен избор би могъл да облекчи напрежението, но би се сблъскал със съпротивата на части от собствения алианс на Макрон и консервативните Републиканци (LR).

Докато депутатът от LR Лоран Вокиез предположи, че партията му не би се противопоставила непременно на социалистически премиер, министърът на вътрешните работи Бруно Ретайлло беше категоричен: „Няма начин да приемем социалистически премиер.“

Макрон изключи възможността за повторно разпускане на парламента, предпазвайки се от повторение на катастрофалния хазартен ход от миналата година.

Въпреки че имаше многобройни призиви от депутати към Макрон да подаде оставка, ако Байру падне, френският лидер обеща да остане на поста си до края на мандата си през 2027 г.

Очакват се масови протести

Извън коридорите на институциите на страната, общественото търпение е на изчерпване.

Няколко групи от местни общности призоваха за национални стачки в сряда, докато основните френски синдикати подготвят стачки и протести на 18 септември срещу предстоящите бюджетни съкращения.

Франция рискува да изпадне в двойна криза: политическа парализа на върха и нарастващи вълнения по улиците.