Путин съсипва икономиката на Украйна, но и на Русия

Когато голяма държава атакува по-малка, по-бедна – с около една четвърт от нейното население и една девета от нейното икономическо производство – не е неразумно да очакваме известно финансово напрежение за агресора и катастрофално опустошение за жертвата. Една година след войната на Русия в Украйна икономическите последици наистина биха могли да бъдат описани с тези думи: голяма част от Украйна е превърната в развалини, с милиони граждани, сгушени в студа и тъмнината, докато животът в Русия, ако не сте войник на фронтовата линия, остава сравнително удобен.

Но войната навлезе във втората си година и става ясно, че цената и за двете страни ще се окаже непоносимо висока. Няма изход, който да изглежда добър за някого, и колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-високи ще се покачват икономическите щети.

Какво се случва с Украйна?

Настъплението на Русия очевидно е осакатило Украйна и не е ясно какво ще е необходимо на страната да се възстанови, докато сегашното поколение е живо. Брутният вътрешен продукт (БВП) на нападнатата държава потъна с повече от 30% през 2022 г., най-стръмният спад откакто Украйна получи независимост преди три десетилетия. Миналогодишният бюджетен дефицит от почти 27% от БВП беше запълнен с чуждестранна помощ и дълг, който почти сигурно ще трябва да бъде преструктуриран. Инфлацията официално достигна 20%, но реално вероятно надхвърля 30%. За по-бедните украинци със сигурност се чувстват още по-зле. Цените на зеленчуците например са се повишили с 85%, тъй като Херсон, най-големият производител на зеленчуци в страната, е арена на тежки боеве и голяма част от региона остава окупирана.

Националната банка на Украйна наложи строг капиталов контрол и фиксиран обменен курс. През юли тя девалвира гривната с 25% до 36.6 за долар, но на улицата процентът е по-близо до 43. Заплатите не растат и нищо чудно: базираният във Варшава Център за източни изследвания казва, че нивото на безработица вероятно е около 40%. Принудителната емиграция на милиони украинци, предимно жени и деца, и всеобщата мобилизация на мъже на възраст от 18 до 60 години смекчиха социалния натиск. И двете обаче крият рискове. Бежанците, които се установяват за нов живот в чужбина и нарастващите военни загуби, които Украйна не разкрива, ще изтощи потенциалната работна сила.

Боевете нанесоха особен удар върху най-важните сектори на икономиката. Тежката промишленост е съсредоточена на изток и юг, където Русия е постигнала най-големи успехи и е причинила най-големи опустошения. Проучване на загубата на инфраструктура през септември от Киевското училище по икономика (KSE) определя щетите по пътища, мостове, домове, училища, болници и обработваема земя на 127 милиарда долара. KSE оценява на 13 млрд. долара само унищожените физически активи на украинския бизнес, докато косвените щети, като загубени пазари или канали за разпространение, надхвърлят 33 милиарда долара. Селското стопанство е било най-силно в районите на плодородния юг, които са свидетели на интензивни битки; реколтата от пшеница спадна от 32.5 милиона тона през 2021 г. на 26.6 милиона тона миналата година — и една четвърт от това отиде при руските окупатори.

Проучването на KSE на щетите, финансирано от съюзнически правителства, носи оптимистичното име „Русия ще плати“. Но не е ясно дали ядрена Русия някога ще плати репарации, дори и при поражение. И всякакви плащания от резервите на страната, замразени в западните страни, са юридически сложни: подобна схема – дори при предпазлив подход, предложен наскоро от Европейската комисия – би създала опасен прецедент за световната финансова система.

Физическите щети се усложняват от дълбоката корупция в Украйна, която остава вкоренена дори след като войната направи кражбата на публични средства много по-морално осъдителна, отколкото беше в мирно време. Уволненията на служители по обществените поръчки, митниците и инфраструктурата се увеличиха през последните седмици, докато президентът Володимир Зеленски се опитва да задържи западните донори на борда.

Какви са икономическите последици за Русия?

БВП на Русия е спаднал само с 3% през 2022 г., според консенсусната оценка на Bloomberg. Инфлацията от 13.8% е висока, но не драматично по-лоша от тази в някои западни нации. Миналогодишният бюджетен дефицит от 2% е управляем въпреки ограниченията върху емитирането на външен дълг поради западните санкции. А официалният процент на безработица дори спадна до 4 от 4.8% година по-рано, според консенсусната оценка на Bloomberg.

Тези числа обаче са подвеждащи и не само защото официалната статистика вероятно рисува твърде розова картина, тъй като Кремъл се опитва да докаже своята съпротива, издръжливост и самоувереност в лицето на западните санкции. Преди войната се очакваше икономиката на Русия да нарасне с поне 3%, тъй като се отвори отново след пандемията, така че общият спад на реалното производство е по-близо до 6% от БВП. В абсолютно изражение това са 108 милиарда долара – около половината от БВП на Украйна през 2021 г. – което означава, че спадът на икономическото производство на Русия надвишава този на Украйна.

Икономическите загуби на Русия също изглеждат измамно малки, защото санкциите, пред които е изправена, макар и безпрецедентни по своя мащаб, бяха наложени постепенно. В началото на инвазията страната се възползва от покачването на цените на енергията в резултат на войната. През последните месеци ефектите от все повечето енергийни ембаргота и тавана на цените на руския суров петрол започнаха да се проявяват. Разликата в цените между суровия петрол Брент, традиционният еталон за петрола в Европа, и руския сорт Уралс се разшири. Министерството на финансите на Русия казва, че цената на руския петрол е паднала с 42% през последните 12 месеца. През по-голямата част от миналата година приходите от петрол и газ подкрепиха федералния бюджет на Русия с около 1 трилион рубли (13.4 милиарда долара) на месец. През ноември и декември този принос намаля до приблизително 900 милиарда рубли. През януари той беше 425 милиарда рубли.

Докато приходите от петрол и газ намаляват, армията и сектора на сигурността стават все по-гладни. Разходите за федерална отбрана се увеличиха с 23% през 2022 г. до повече от 66 милиарда долара и се предвижда да се увеличат с допълнителни 6% през тази година. При сегашните нива Кремъл ще даде на военните почти всичко, което получава от продажбите на енергия. Това не вещае нищо добро за обикновените руснаци, особено за половината, които работят в държавния сектор.

Както в Украйна, икономическите перспективи в Русия са допълнително помрачени от военните загуби. Проверимите смъртни случаи надхвърлят 10 000, но общият брой на убитите и ранените със сигурност е много по-голям – може би 20 пъти повече, според някои западни оценки. И подобно на Украйна, Русия е измъчвана от нарастваща емиграция, често на висококвалифицирани технически специалисти, бягащи от мобилизацията. Оценките за това изтичане варират значително, но консервативните оценки го определят на около 500 000 от началото на инвазията.

Консенсусът на Bloomberg за БВП на Русия през 2023 г. е нулев растеж в сравнение с разширяване от 2% за Украйна. Това е така, защото Украйна успя да запази инфраструктурата си работеща въпреки боевете. И ако си върне малко земеделска земя и природни ресурси, може да увеличи износа, който засега се е стабилизирал на около половината от предвоенното си ниво. Перспективите на Русия за икономическо подобрение зависят от успеха на нейните усилия да замени вноса с местни продукти. Всяко подобно заместване обаче ще се случи бавно, като се има предвид голямата предвоенна зависимост на Русия от чуждестранни стоки.

Икономическият упадък на Украйна се дължи на ужасяващото физическо разрушение, което няма да бъде поправено с години, дори ако целият западен свят се откаже и Русия бъде принудена да плати репарации. Русия претърпя малко физически щети, като всички икономически удари идват предимно от санкциите. Те могат да бъдат отменени след някакво мирно споразумение – на теория това ще улесни възстановяването на Русия.

Но всяка сделка за облекчаване на санкциите вероятно ще изисква солидни репарации. Ако Русия успее да постигне решителна победа на бойното поле и наложи свои собствени условия за мир, западните икономически ограничения почти сигурно ще останат в сила, а Кремъл ще бъде обременен с многомилиарден чек за възстановяване на окупирани райони, пълни с враждебно настроени жители.

Добавете всичко и става все по-очевидно, че нито една от страните не може да излезе икономически победител – без значение какво се случва на бойното поле. И двете ще носят осакатяващите последствия дълго след като са излетели и последните снаряди.