Путин тласна света към още по-голяма енергийна криза

С наближаването на 50-ата годишнина от световната петролна криза през 1973 г., международните енергийни пазари и световната икономика са напът да получат подобен удар. Откакто Русия нападна Украйна на 24 февруари, цената на суровия петрол на два пъти прехвърляше 105 долара за барел – ниво, наблюдавано за последно през 2014 г. И от тук нататък нещата може да се влошат много, пише в свой анализ Foreign Policy.

Дори ако сегашните санкции, наложени на Русия, не са изрично насочени към търговията с енергия, санкциите срещу банки и други субекти ще възпрепятстват руския износ на петрол, природен газ и въглища, причинявайки хаос на световните енергийни пазари. Освен това опасностите за петролните танкери в Черно море ще намалят доставките на петрол за световните пазари, включително и тези по море, от неруски производители като Казахстан.

Кризата подчертава, че е време западните правителства да бъдат честни с обществеността относно основните факти, които застрашават енергийната сигурност. Освен това те трябва да възстановят собственото си производство на енергия и да подобрят надеждността на европейския й внос. Дори ако кризата с Русия бъде разрешена скоро – което е слабо вероятно – западните правителства трябва да направят фундаментални промени в своите подходи към енергийната политика. Въпросът за енергийната сигурност никога не е изчезвал, но руската инвазия в Украйна го върна на върха на дневния ред.

През следващите дни руският износ на енергия – петрол, природен газ и въглища – ще бъде значително ограничен, дори и без санкции. Търговците, които купуват енергийни товари, банките, издаващи акредитиви, спедиторите, които трябва да застраховат своите товари и много други участници в световната търговия с енергия, ще бъдат предпазливи с всички транзакции. По този начин вероятно ще преминат дори към несанкционирани такива, включващи Русия. Такъв беше случаят с неотдавнашния кръг от санкции срещу Иран. В настоящия случай обаче компаниите ще имат още по-голямо нежелание да търгуват с Русия или да обработват руски плащания, поради страх от увреждане на репутацията, и натиск от инвеститори.

Точно като петролната криза през 1973 г., настоящата енергийна криза се случва, докато пазарите са вече раздути. Тесният пазар неминуемо ще засили влиянието на загубените руски доставки. И за съжаление, всички признаци сочат към много по-високи цени на горивата, които ще се запазят занапред, дори ако войната приключи бързо по един или друг начин.

Преди настоящата криза цените на петрола бяха високи и имаха възходяща тенденция. Това се дължи главно на факта, че производството на петрол в САЩ е спаднало в началото на пандемията COVID-19 и не се е върнало почти до нивата преди пандемията. Всички други големи производители имат много малко свободен капацитет на световните пазари на петрол. Затова те не могат да заместят недостига в производството на САЩ или руския износ. Глобалните запаси от съхраняван петрол също бързо намаляват и няма достатъчно инвестиции в ново производство. Дори ОПЕК не достигна значително целите си за добив, което предполага, че капацитетът е ограничен, тъй като съществуващите кладенци намаляват и не се заменят с нови открития. Някои политици дори бяха шокирани, че войната в Украйна “преоткри” концепцията за енергийна сигурност.

От страна на търсенето, глобалното потребление на петрол се върна към темповете отпреди пандемията и вероятно ще продължи да нараства, особено след като се възстановят международните пътувания. COVID-19 засили търсенето на петрол, заради увеличената употреба на пластмаси, нарастващото търсене на маски, стоки за потреблението и за еднократна употреба. В същото време използването на обществения транспорт рязко намаля, тъй като много хора предпочетоха да използват автомобилите си.

Задоволяването на това ново търсене на петрол, без по-нататъшен скок в цената, изисква производство на допълнителни количества - нещо, което малко западни правителства са готови открито да признаят. И една от малкото страни, които имат голям капацитет за производство на петрол, са Съединените щати. Политиката на президента на САЩ Джо Байдън срещу изкопаемите горива обаче, е основният фактор, който възпрепятства новите инвестиции в производството на петрол в страната. Канада е другият голям световен производител със значителен допълнителен капацитет, но страната е ограничена от транспорта. И то особено след като Вашингтон се отнесе нетърпеливо към проектите за тръбопроводи, които биха донесли повече канадски петрол на пазара.

Новите санкции срещу Русия от миналия уикенд, въпреки че бяха внимателно премислени, за да освободят износа на руски природен газ за Европа, неволно ще го намалят. Подобно на световния пазар на петрол, европейският пазар на газ вече беше в криза, още преди нахлуването на Русия в Украйна. С надеждата да насърчат по-голямо използване на възобновяема енергия, ЕС и отделните европейски правителства през последните години предприеха политики, които силно накърняват енергийната сигурност на Европа. И не на последно място - спират усилията за диверсификация на енергийните доставки. Докато Европа не осигури някои нови доставки на газ, например чрез изграждането на терминали за втечнен природен газ и чрез Южния газов коридор, който захранва Югоизточна Европа и Италия от Азербайджан, нищо друго няма да облекчи кризата.