Разпиляваме извънредните средства от ЕС, вместо да правим реформи

Десетките заложени проекти намаляват шанса за осъществяване на големите реформи, които след 10 години да изпъкват

Разпиляваме извънредните средства от ЕС, вместо да правим реформи

Снимка: Screenshot/Youtube

Антония Симова Автор: Антония Симова

Много и различни сфери са част от българския План за възстановяване и развитие, който ще бъде финансиран с извънредните грантове и заеми от Европейския съюз. Ясен пример за това може да се даде с четвъртия стълб от целия проект на правителството, в който са засегнати твърде много сектори - социалната, здравната, бизнес, съдебната и културната сфери.

Според експертите обаче размитият фокус намалява шанса да се направят големите реформи в страната ни – онези проблеми, които да решим фундаментално и които след 10 години да изпъкват като ключови решения. Това мнение изрази икономистът от ИПИ Петър Ганев по време на представянето на четвъртия стълб от плана на България за възстановяване от коронакризата – „Справедлива България“.

Този аспект от проекта е с бюджет от 2.6 млрд. лв. извънредна помощ от новия спасителен фонд на ЕС. Според Ганев, за да осъществим реформи, които да са ясно видими след години, следва да се инвестират по над 500 млн. лв. във всяка.

Проектът в настоящия му вид обаче предвижда тези 2.6 млрд. лв. да се насочат към 16 различни посоки, няколко от които:

за дигитализиране на администрацията

„Практиката показва, че всеки месец внедряваме една или две нови електронни услуги, но ако не решим принципно въпроса как гражданинът освен с документа си за самоличност, по електронен път представя себе си пред администрацията, няма да можем да разгърнем потенциала на електронното управление“, обясни вицепремиерът Томислав Дончев.

В тази част влизат и реформи в съдебната система, които да облекчат бизнеса и гражданите. Те включват и улесняване на процедурите по обявяване на несъстоятелност чрез създаване на система за ранно оповестяване и събиране на цялата информация за несъстоятелността от различните органи, като Агенцията по вписванията и НАП, в една структура.

„Бизнесът, когато има нужда, ще може да извърши справка и да разполага с цялата информация за дружеството или юридическо лице, изпаднало в несъстоятелност“, коментира правосъдният министър Десислава Ахладова. Тя допълни, че на преден план се поставя оптимизацията на съдебната карта и въвеждането на електронно правосъдие, което се очаква да подобри бизнесинвестиционния климат в страната, позволявайки електронния обмен на документи.

„След въвеждането на дигитализацията, по всяко време гражданите и бизнеса ще могат да следят движението на всяко дело и да проследяват всяко забавяне на процедурите и сроковете, което ще доведе до прозрачност. Предвиждаме и възможността по електронен път от всяка точка в страна да бъде подадено заявление или искова молба. Правителството въведе възможност при подаване на документи по електронен път таксата да бъде намалена с 15%, което ще улесни достъпа до правосъдие“, посочи Ахладова.

Учене, учене, учене

Сред акцентите в социалната сфера вицепремиерът открои това как се справяме със застаряването на населението, необходимостта да се мисли за икономика, в която все повече възрастни хора се ангажират и да се утвърди тенденция за учене през целия живот, като това трябва да стане работеща политика.

„Животът днес е такъв, че само след няколко години след завършване на някаква образователна институция, знанията вече са неактуални“, коментира Дончев.

Според икономистът Петър Ганев преквалификацията и обогатяването на уменията следва да бъде подобрено и извършвано по улеснена процедура чрез бюрата по труда в страната.

За здравето

Планът за възстановяване и в сектора на здравеопазването също набляга на електронните услуги – е-направление, е-рецепта, развитие на пациентското досие, дистанционно наблюдение на състоянието на пациентите, мобилни кабинети и др.. Освен това обаче той ще допринесе за част от дефектите, които пандемията показа в системата.

„Медицинските кадри, лекарите и специалистите по здравни грижи са изключително важен сегмент за развитието на здравната система. Ще дадем перспективи за развитие на системата за обучение, системата за специализация, а предвиждаме и специални обучения с европейски средства на медицинските кадри в сфери, които показаха наличие на дефицит“, коментира зам.-министърът на здравеопазването Жени Начева.

Сериозна сума от четвъртия стълб на плана – 607 млн. лв. – е заделена за модернизация на материалната база на държавни и общински лечебни заведения и създаване на високоспециализирани центрове в тях за специализирана диагностика на заболявания, които са съществени причинители на смъртност и водят до най-високите проценти на заболеваемост на населението.

Коментари: 0