Разпродажбата на американски дълг се ускори, петролът скочи над 105 долара

Дългосрочните разходи по заемите в САЩ скочиха в четвъртък до най-високото си равнище от близо две десетилетия, след като поскъпването на петрола и поредните признаци за упорито висока инфлация отново разпалиха глобалните разпродажби на облигации.

Доходността по 30-годишнип американски държавен дълг се повиши с 0.06 процентни пункта до 5.35 процента – най-високото ниво от 2007 г. Това стана ден, след като планът на министъра на финансите Скот Бесънт за обратно изкупуване на стойност 6 млрд. долара беше посрещнат хладно от инвеститорите. По-късно в сряда президентът Доналд Тръмп обеща да изплати „дивидент“ на стойност 5000 долара на всеки американски гражданин, ако републиканците запазят контрола си над Конгреса на междинните избори – мярка, чиято стойност се оценява на над 1 трлн. долара.

Облигациите са подложени на двоен натиск – цените на петрола постепенно се покачват, а обратното изкупуване на американски държавни облигации и нарастващите рискове за доверието повишават премиите за матуритет“, заяви Пуджа Кумра, стратег по лихвените пазари в TD Securities.

Аукционът за 30-годишни американски държавни облигации на стойност 22 млрд. долара по-късно в четвъртък ще бъде следен внимателно за признаци относно апетита на инвеститорите към американския държавен дълг.

Доходността се повиши рязко и в Европа, след като спадът в производството на суров петрол в Саудитска Арабия даде нов тласък на поскъпването на петрола – пореден знак, че ескалиращият конфликт в Близкия изток продължава да нарушава глобалните енергийни доставки и да засилва инфлационния натиск.

Във Великобритания разходите по заемите също скочиха до най-високото си ниво от 2007 г., като доходността по 10-годишните облигации се повиши с 0.07 процентни пункта до 5.34 процента.

Доходността по 10-годишните германски облигации се повиши с 0.04 процентни пункта до 3.48 процента.

Разпродажбата на облигации дойде в момент, когато Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши лихвените проценти до 2.5 процента в четвъртък, предупреждавайки, че инфлацията в еврозоната се очаква да „остане значително над“ целта за 2 процента и то „за продължителен период“, тъй като войната с Иран задържа цените на енергията високи.

Цената на суровия петрол „Брент“, международният бенчмарк, се повиши с над 4 процента до 105.82 долара за барел. Американският лек суров петрол (WTI) поскъпна с 4.4 процента и достигна около 100 долара за барел за първи път от май.

Саудитска Арабия е информирала ОПЕК, че през август е произвеждала по 6.2 млн. барела дневно – най-ниското месечно ниво през 2026 г. и с 23 процента по-малко спрямо юли, показва доклад на петролния картел, публикуван в четвъртък.

Подчертавайки ценовия натиск в САЩ, публикувани в четвъртък данни показаха, че инфлацията на производствено ниво се е ускорила през август, тъй като новото поскъпване на горивата е увеличило разходите за транспортиране на стоки в страната. Индексът на цените на производител, изготвян от Бюрото за трудова статистика, се повиши до 5.4 процента на годишна база спрямо 4.7 процента месец по-рано – по-силен ръст, отколкото анализаторите на Уолстрийт очакваха.

Тази седмица Тръмп призна, че цените на петрола ще останат високи поне до междинните избори.

Мисля, че ще отнеме малко повече време от междинните избори“, заяви американският президент в сряда, след като цената на петрола надхвърли 100 долара за барел вследствие на последната ескалация на бойните действия в Близкия изток.

Тръмп заяви, че след това цените на петрола ще започнат „рязко да падат“, въпреки че анализаторите бързо повишават прогнозите си за цените на петрола през 2026 и 2027 г. на фона на малкото признаци, че САЩ и Иран са готови да постигнат мирно споразумение.

S&P Global Energy заяви в четвъртък, че петролните пазари „се установяват в нова нормалност“ на по-високи цени, тъй като перспективите за окончателно разрешаване на конфликта с Иран намаляват, а „Брент“ надхвърли 100 долара за барел.

За първи път от началото на войната между САЩ и Иран изследователската група заяви, че вече не прогнозира производството на суров петрол в Близкия изток да се върне до предвоенните си нива до края на 2027 г.

Пазарът не се връща към спокойствие, а се приспособява към новата нормалност, определяна от неразрешен конфликт и траен риск за морския транспорт – среда, в която петролните потоци остават под предвоенните нива, а пътят напред остава неравномерен“, заяви Джим Бъркхард, вицепрезидент и глобален ръководител на анализите за суров петрол в S&P Global Energy.

Акциите поевтиняха заедно с облигациите. S&P 500 се понижи с 0.6 процента, а Nasdaq 100 спадна с 1.3 процента в началото на търговията в Ню Йорк. Stoxx Europe 600 загуби 0.6 процента.