Разработваме единна електронна система за товарите Port Community System

Инж. Забуртов, в какви проекти инвестира през тази година ДППИ, кои от тях вече приключиха и кои продължават да се изпълняват?

- Ние като една консервативна организация изпълняваме и доста консервативна инвестиционна програма. Инвестираме основно в базова инфраструктура, която включва брегозащитни съоръжения, вълноломи, подходни канали, акватории, кейови стени, както и в довеждащата инфраструктура до пристанищните терминали, като пътища, електрозахранване, водоснабдяване. Работим включително и за обособяване на захранването на пристанищните терминали, тъй като навремето, когато са строени съвременните пристанища, всичко е било държавно и не се е мислило за това. Така че сега се опитваме да направим нашите терминали със самостоятелно захранване и вече реализирахме няколко проекта.

По-конкретно?

- По-конкретно, например, на Пристанище Варна-изток изградихме нови кабелни трасета, възстановихме битовата и дъждовната канализация, изградихме ново улично осветление, нови портали и системи за контрол на достъпа. В района на 3-то, 4-то и 5-то корабно място (к.м.) възстановихме настилките от асфалтобетон.

На терминал Варна-запад приключихме с изграждането на комуникациите и настилките на 5-то и 17-то к.м. Рехабилитирахме и настилките на 11-то к.м., ВиК мрежата, която захранва портал 3 и кейово място 17-2.
В района на Пристанище Бургас направихме укрепване и рехабилитация на кейовата стена на 5-то к.м. на терминал „Бургас-изток 1”. В края на септември приключихме с удължаването и заустването на главния дъждовен градски колектор, който е на територията на порт Бургас, както и други, по-малки проекти.
На терминал Русе-Запад приключихме изграждането на нова 20-киловолтова кабелна линия. Това беше изключително важен проект, тъй като се оказа, че захранването на терминала идва от Русенска корабостроителница, която е в несъстоятелност, поради което преди време „Енерго-Про” ѝ спря електрозахранването и нашият терминал остана цял ден без ток. На Втори участък на Русе-Запад рехабилитирахме южната кейова стена, с което възстановихме проектните ѝ параметри и подобрихме експлоатационната ѝ годност.

Изградихме второ независимо електрозахранване на терминал Видин-Юг, както и водопровод до терминал Видин-Център.

Направихме актуализация на изготвения още през 2010 г. технически проект за рехабилитация на източния кей на Пристанище Лом, който ще се изпълнява на три етапа – до края на 2022 г. Целта на проекта е не само да се реконструира кейовата стена, но също така и да се избегне за в бъдеще опасността от заливане както на пристанището, така и на ниските райони на Лом при високи води на река Дунав.

Това са все проекти, които не връщат вложените инвестиции, но пък сте длъжни да ги правите като стопани на публичната пристанищна инфраструктура, нали така?

- Абсолютно. В този смисъл искам да подчертая, че това, което отличава тазгодишната ни инвестиционна програма от предишните, е, че започваме изпълнението на един огромен стратегически проект за удълбочаване на подходните канали на Пристанище Варна – Канал 1 и Канал 2. Това е наистина един мащабен проект, тъй като драгирането ще се извърши по цялата дължина на двата канала, включително езерната част на навигационното трасе на подхода и обръщателния кръг на терминал Варна-Запад.

Идеята на проекта е достигане на газене 13.50 м по съществуващите широчини на каналите с идея за привличането на по-големи кораби. Крайната цел е развитие на потенциала на Пристанище Варна като цяло и най-вече на терминал Варна-Запад, където е съсредоточена голяма част от индустрията на региона и която ще привлече по-голям инвеститорски интерес. В крайна сметка с изпълнението на проекта, надяваме се, ще се увеличат и възможностите за включването на Пристанище Варна като част от трасето на „Пътя на коприната” и на новия Транскаспийски международен транспортен коридор.

На каква стойност е проектът?

- Близо 350 млн. лева национално финансирне.

Толкова много?

- Ами много е и обемът работа – говорим за драгиране на около 7-8 млн. кубика драгажни маси, плюс укрепване на бреговете на двата канала.

Колко е газенето на корабите сега?

- Към 11 метра, така че говорим за удълбаване на около 2-2.5 метра.

Кой е изпълнител на проекта?

- „Транспортно строителство и възстановяване”.

Държавната компания. Но тя няма опит в драгирането, нали се занимава само с поддръжката на жп линии? Има ли изобщо драги?

- Ще наеме. Надяваме се на ползотворно сътрудничество.

Кога ще приключи проектът?

- През 2022 г. трябва да го приключим.

Много време!

- И обектът е голям и тежък. А и все още сме на етап проектиране.

Да не би с този голям проект да подготвяте Пристанище Варна за концесия?

- Мисли се и в тази посока, навярно, но това, знаете, е работа на Министерството на транспорта. Нашата работа е само поддръжката на инфраструктурата.

Какво друго направихте през отиващата си 2019 г.?

- О, много неща. Правим много хубави неща за градовете Варна и Бургас, основно – за разширяване на централните им градски части на пристанищни територии.

Така нареченото „отваряне” на Варна и Бургас към морето, за което те бленуват вече близо две десетилетия?

- Именно. В Бургас вече приключваме един знаков за града обект. Това е голяма многофункционална сграда, която ще бъде Конгресен център, както и научно-изследователски център за контрол и проучване на Черно море. Остава само да се извършат процедурите по приемането и въвеждането на сградата в експлоатация.

Това е прекрасна сграда с бизнес център и зали за конгресен туризъм, която ще създаде условия в бъдеще Бургас да привлича и домакинства на важни национални и международни конференции и конгреси, включително и най-различни културни мероприятия. Надявам се още в самото началото на следващата година и официално да го открием. Там цялата тази Зона за обществен достъп изключително много се облагороди.

В непосредствена близост има и частен проект за развитие на бившата Тютюнева магазия, където вече работи друг конгресен център с хотел. След реконструкция и бившата Магазия 1 вече работи като зона за развлечения и културен отдих на бургазлии – с няколко заведения за обществено хранене, филиал на художествената академия, туристически и информационен център и пр.

На каква стойност е проектът за конгресния център? А и работа на ДППИ ли е да прави конгресен център? Не се ли разминава това с основната ви дейност?

- Проектът е на стойност 15 млн. лв. Решихме да пробваме една нова ниша. А и това, което правим, е обвързано с развитието на пасажерските терминали и изграждането на нови яхтени марини. Работим усилено и много се надявам догодина да имаме две яхтени марини с размер, какъвто досега нямат нито Бургас, нито Варна.

Какво ще рече това?

- Ами поне по 100 яхтени места на марина.

Тоест за 200 яхти в Бургас? И колко ще струва това?

- Да. Правим все още проектите и изчисленията, но няма да струва много. Ние имаме закрити акватории, така че говорим само за понтонно развитие на марините.

А във Варна какво правите?

- Цялата зона от Морска гара на запад, включително от 1-во до 4-то корабно място – това са все освободени от Порт Варна територии за градско развитие.

Тези освободени територии собственост на ДППИ ли остават, или сте ги прехвърлили на общината?

- Остават си наши територии, публична държавна собственост. Остават пристанищни територии, само че се използват за други цели. Така че това, което говорят и пишат някои, че пристанището се мести, изобщо не е вярно. Пристанището не се мести, изместват се само някои негови дейности, но пристанището си е там, където винаги си е било. Така че и във Варна ще направим яхтени марини, които още повече ще отворят града към морето и ще привлекат туристи от региона на Черно и Средиземно море.

Дори имам насрочена среща с хърватска делегация и за целта погледнах колко яхтени марини има Задар – малко градче, около 75 хил. души, но имат 4-5 огромни яхтени марини. Вярно е, че там е Адриатика, но яхтеният туризъм ще се развива и в Черно море – и на мене това ми е мечтата.

Колко яхтени марини ще правите във Варна?

- Първоначално говорим за една със стотина яхтени места, но там потенциалът е огромен, така че при интерес след време можем да направим марини и за 500 яхти.

В Зоната за обществен достъп във Варна досега са изградени множество заведения, но планираме и там да изградим една хубава, знакова за морската столица сграда.

Какво ще печели ДППИ от реализацията на всички тези проекти? Наеми?

- Конкретно за яхтените марини – ние смятаме да си ги оперираме сами. Що се отнася до Конгресния център и останалите сгради – да печелим от наеми на офиси, зали, от паркоместа и пр. Да възвръщаме инвестициите, които сме вложили, а и след време предприятието да печели и от това, а не само от таксите от корабния трафик. Разбира се, тук не включвам „печалбата” от публичната функция на всичките тези неща, които правим, от която на практика печелят всички – и гражданите, и гостите на Варна и Бургас, и в крайна сметка българското общество като цяло.

Ясно. Това е добре, но какви са инвестиционните ви планове за подобряване и развитие на пристанищните дейности през следващата година?

- Вече казах за най-големия ни проект – удълбочаването на каналите на порт Варна. Основните ни проекти са насочени към създаването на по-добри условия нашите терминални оператори да работят и обслужват товарите по най-добрия начин. И в резултат на това вече имаме добри образци, когато терминални оператори инвестират значителни средства в обработката на товарите, което съкращава сроковете за претоварване и привлича все повече товародатели. Освен това, знаете, че самото управление на корабния трафик при нас отдавна вече е на световно ниво.

Това, което сега започваме усилено да работим, е за създаването и развитието на новата единна електронна система Port Community System (PCS), чиято цел е създаването на електронен документооборот по цялата логистична верига по отношение на товарите.

След като е за товарите – защо вие правите тази система, а не операторите?

- Защото те не могат да се обединят. А ние можем да обединим цялата информация, затова приехме ние да изградим и администрираме PCS, а ползватели да бъдат всички, които имат отношение към обработката на товарите – като се започне от товародателите и терминалните оператори, през корабните агенти, Морска администрация и ДППИ и се стигне до митниците, фитосанитарния контрол и т.н.

Само за морските пристанища ли я изграждате?

- Засега да, но по европейски проект тя трябва да обхване и дунавските портове.

Кога ще е готова тази нова система?

- В момента сме в процес на избор на изпълнител, като се надяваме до две години Port Community System да заработи.

Каква е цената на този проект?

- Около 10 млн. лв. европейско финансиране по ОПТТИ.

Други инвестиционни проекти за догодина? Ремонти на кейови стени например?

- Да, започваме и рехабилитация на кейовите стени. Имаме вече един проект за укрепване на кейовата стена пред Конгресния център на Пристанище Бургас. Планирано е изграждането на Планетариум на територията на терминал Бургас-Изток, който ще е разположен между Морска гара Бургас и пътната връзка на кръговото движение преди Яхт клуба. Предстои основен ремонт и на фундаментите и колоните на Естакада №1 на терминал Бургас-Запад, пред която минава целият автомобилен трафик за Порт Бургас. В инвестиционната ни програма е включено и капитално драгиране на акваторията между новия източен вълнолом и терминал Бургас-Изток 2/2А, маневрената зона до Терминал 2А и Терминал Запад на Порт Бургас.

Планирали сме и ремонтно-възстановителни работи и по кейовата стена на 12-то корабно място на терминал Варна-Изток. Продължаваме дейностите по възстановяване на настилки на двата терминала на Пристанище Варна, както и рехабилитация на жп коловози и прелези на терминал Варна-Изток.

Какво е мнението Ви за проекта за изменение и допълнение за Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата, качен за обществено обсъждане?

- Освен че ще приложат в нашето законодателство изискванията на Регламент 2017/352/ЕС, промените са отдавна наложителни и само ще допринесат много за опростяване и подобряване на работата ни. Те ще премахнат и куп недоразумения, като т.нар. терминали с „национално” и „регионално” значение – една терминология, която нямаше съответствие с реалността и правеше България уникална в цяла Европа.

Как може да бъде решен проблемът на Фериботния комплекс-Варна, където понякога операторът „БДЖ-Товарни превози” бави обработката на корабите?

- Фериботният комплекс-Варна е проектиран да обработва около 6 млн. тона товари годишно, а в най-добрите си години – в средата на 80-те, е обработвал малко над 3 млн. тона. През годините товарите започват да намаляват драматично, като напоследък не може да достигне дори и 100 хил. тона, 95% от които са пропан-бутан, който се доставя с жп цистерни по фериботната линия Варна – Кавказ. При това в близост до Фериботния комплекс вносителят на пропан-бутана – „Газтрейд”, строи частен терминал, така че скоро и тези 95% от товара ще изчезнат. Така че, според мен, проблемът на Фериботния комплекс не е толкова операторът, колкото липсата на товари, но решението за неговото бъдеще е от компетенциите единствено на министъра на транспорта Росен Желязков.