Ректори са се отметнали от ангажимента за по-висока заплата за асистент

Въпреки първоначалното одобрение минимална работна заплата на асистентите в университетите да стане 2150 лв., от Съвета на ректорите впоследствие са поискали по-ниски нива на възнагражденията – без никакви аргументи. Това става ясно от отворено писмо на двата синдиката във висшето образование - "Висше образование и наука" (ВОН) към КНСБ и синдикат "Висше образование" към КТ "Подкрепа" - по повод процеса на разпределяне на предвидените от държавата средства за увеличение на възнагражденията на академичния състав за 2024 г., който тече в момента.

Синдикатите призовават да бъде съобщено точно кои ректори не са съгласни с увеличението на асистентските заплати, като настояват държавата да не допуска отстъпление и да застане зад договорения ръст.

В позицията си синдикалните организации посочват, че от 1 декември 2023 г. до 23 февруари 2024 г. в МОН са проведени три заседания, като на първите две са обсъдени и приети механизми и критерии за разпределение на предвидените средства за увеличение на възнагражденията на академичния състав. Синдикатите потвърждават в писмото, че приемат предложението на МОН, представено като 4-ти вариант. То е за 2150 лв. минимална асистентска заплата, като за определянето му са използвани два критерия - ниво на достигнати трудови възнаграждения и брой на академичния персонал, а сумата е най-близка до синдикалните анализи.

На 21 февруари 2023 г. със свое писмо до Комисията по образованието и науката и до министъра на образованието и науката, Съветът на ректорите декларира, че ректорите на държавните висши училища единодушно гарантират достигането на 2150 лв. минимална работна заплата за академичната длъжност асистент. Проведен е разговор и с председателя на ВОН-КНСБ.

Само ден по-късно Съветът на ректорите предлага значително понижаване на декларираното без никакви аргументи, основани на официални политики и законово установени принципи и критерии", пишат в позицията си синдикатите и недоумяват как ректори могат да се откажат от официално поети и саморъчно подписани ангажименти.

"Съгласно чл. 23 от Закона за висше образование (ЗВО), Съветът на ректорите има съвещателен глас при определяне на политиките по доходите с нормативен акт. Социални партньори на МОН при изготвяне на проект за Постановление на Министерския съвет (ПМС) за определяне на минимална работна заплата, са национално представените синдикати", казват профсъюзите.

По този повод те настояват министър Галин Цоков да им предостави протокола от последната среща в МОН на 23 февруари т.г., да оповести имената на ректорите, които настояват за по-ниски заплати за академичната длъжност асистент, както и да представи техните доходи и статут на работодатели, съобразно ЗВО. Синдикатите апелират за незабавно изготвяне и внасяне на проект на ПМС за определяне на минимална работна заплата за най-ниската академична длъжност асистент в размер на 2150 лв. в съответствие с политиките на ЕС за намаляване на неравенствата, на държавата и МОН по отношение на най-младите академични преподаватели.

Само при тези условия преговорите за увеличаване на заплатите и на останалите академични длъжности в университетите могат да продължат", казват синдикатите.

Разликата в доходите

От КНСБ посочват, че доходите на ректорите са гарантирано високи, а нетният доход на младите асистенти към момента е под 1438 лв.

При начална заплата на асистент 2150 лв. и коефициент за стаж 1.0, доходът е 2150 лв. и той няма други допълнителни възнаграждения. При начална заплата на професор 2450 лв. и коефициент за стаж не по-малко от 1.2, стартовата заплата е 3000 лв., към която се добавят допълнителни възнаграждения за доктор, ръководна длъжност, научна дейност и т.н.", дават за пример синдикатите.

Те припомнят, че позицията асистент се заема след придобита магистърска степен, а в някои университети и след придобиване на степен доктор.

"Част от младите надежди могат да предпочетат кариера на учители и педагози - един достоен избор, но това ще лиши страната от научен академичен потенциал, който ѝ е така необходим. Нека изборът между учителската и академичната кариера да бъде осъзнат и доброволен, а не продиктуван от материални съображения и подобно отношение от страна на някои ректори", твърдят синдикатите и настояват държавата да застане зад младите хора в системата на висшето образование, които не биха могли да градят научна кариера в условията на финансови диспропорции и лишения.