Родена от една мечта – Израел, „държавата на стартъпите“
След едва 70 години история, днес Израел вече е пример за това как и другите държави по света да развият потенциала си

© ECONOMIC.BG / InnoStart Sofia
Хеми Перес, управляващ генерален съдружник и основател на Pitango Venture Capital, син на бившия израелски министър-председател и президент Шимон Перес
„Държавата на стартъпите“ – така може да чуете да наричат Израел. Създадена едва преди 71 години, от бедна и разкъсвана от военнo-политически конфликти, днес близкоизточна страна се превръща в една от най-богатите икономики в света.
През 70-те години на миналия век започват проблемите ѝ с инфлацията, която в кулминационния си момент достига до рекордните 400%. През 90-те години нещата обаче постепенно започват да се преобръщат, а правителството все повече да фокусира развитието на Израел върху технологиите и иновациите. Днес инвестициите в местните стартъпи достигат няколко милиарда долара годишно, а в страната дейност развиват гиганти като Microsoft и Google.
Израел е държава, родена от една мечта“, смята Хеми Перес, управляващ генерален съдружник и основател на Pitango Venture Capital, син на бившия израелски министър-председател и президент Шимон Перес.
„Нямахме нищо от географска гледна точка“, разказва той и обяснява, че липсата на природни ресурси е провокирала хората да иновират, така че да осигурят прехраната си. Заради липсата на сладка вода например, те са намерили начин как да обезсоляват и използват за нуждите си морската. Израел е ярък пример за това как на тежките проблеми може да се погледне като на възможности и един ден те да се окажат безценни предимства.
Страната е политически остров в Близкия изток, заобиколена от вражески нации. За да осигури отбраната си, тя например полага огромни усилия в сферата на ядрените и кибернетичните технологии, в които днес е сред топ лидерите по света. „Трябваше да създадем нация на иновациите и стартъпите, за да оживеем“, казва още Хеми Перес.
Останалото е история на последващия успех, а негова илюстрация е присъствието в страната на над 350 глобални технологични компании. „Големите играчи дойдоха, защото прецениха, че разполагаме с идеи, технологии и човешки талант, от които могат да почерпят“, смята още Хеми Перес. Резултатът към днешна дата е, че Израел е пример за много държави по света, които отиват там, за да почерпят от нейния опит. „Всяка държава, включително България, може да се превърне в нация на иновациите“, убеден е Хеми Перес, който взе участие на провелия се в София InnoStart Forum.
Перес подчертава още, че Израел е станала такава по необходимост, особено в отбранителните технологии. Затова и нейният модел не може да бъде изкопиран. „Но може да се почерпи от него“, смята той и съветва първо да се създадат условия за привличане на големи компании и инвеститори, както и за младите хора да остават в родината си и да се развиват в нея. „Днешните млади искат да построят света отново – най-доброто, което една държава може да направи, е да ги стимулира и им да създаде подходящ образователен и бизнес климат“, смята Хеми Перес.
Ръка за ръка на Балканите
Подобно на Близкия изток, и Балканите са известни с размирната си история. Острите военни конфликти днес изглеждат минало, а страните от региона търсят начини да се позиционират на глобалната сцена.
Технологиите променят света из основи, въпросът е как да извлечем ползи“, коментира министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков.
Според него това може да стане само чрез сътрудничество, в това число между държавите. „Трябва да говорим за сътрудничество – нещо, което е ново за Балканите, чиято слава е друга“, включва се Дамян Манчевски, министър на информационното общество и администрацията на Северна Македония. Според него „трябва да се възползваме от положителния и отрицателния опит от миналото“.
Поглеждайки ситуацията на Балканите, Желязков акцентира върху интернет достъпа и липсата на дигитални умения. „Това не са само национални проблеми и за тях трябва да се мисли в сътрудничество със съседите“, казва той.
Северна Македония например планира да изгради оптичната си мрежа с до 30 млн. евро инвестиция, осигурена от Световната банка. „Така гражданите ще могат да се включат активно в процесите, както и да се увеличат дигиталните умения на хората като цяло, а не само на заетите в ИКТ сектора“, коментира Манчевски. Убеден, че регионалното сътрудничество е ключът, той казва още, че е „глупаво да се инвестира поотделно в дигитални острови, необходими са единни платформи за умни градове в много държави“.
Изхождайки от идеята за споделяне на ресурс, Росен Желязков даде за пример бъдещия суперкомпютър, който се очаква да заработи в София догодина. Машината има потенциала да намира решения на глобални проблеми, свързани със здравеопазването и климата например, затова и е ресурс, който може и трябва да се ползва от всички.
Силата е в хората
Технологиите са инструментът, който може да ни изведе напред, но още по-важно е кой борави с тях. Мнозина се опасяват, че навлизащите в производството роботи ще изземат работата на хората, оставяйки ги вън от пазара на труда. Според сръбския министър на иновационното и технологично развитие Ненад Попович след 5-10 години те ще доведат до създаването на нови работни места, изискващи интелектуална и техническа експертиза на следващо ниво. „В бъдеще хора и роботи ще работят съвместно в хармония“, вярва той.
„Но ключовият двигател ще са хората“, казва още Попович. Затова и е необходим фокус върху образованието. Доказателство за това е и наличието на самите роботизирани машини, които в крайна сметка са плод на човешка инженерна мисъл. „В бъдеще те ще ни освободят от физическата работа, за да се занимаваме с интелектуална“, смята сръбският министър.