Русия става все по-враждебна към Израел

Когато войната между Израел и „Хамас“ започна преди месец, Русия беше видимо премерена в незабавния си отговор на конфликта, призовавайки предпазливо за хладнокръвие и прекратяване на огъня. Но докато нападението на Израел срещу управляваната от „Хамас“ Ивица Газа се засилва, като се смята, че над 10 хил. палестинци вече са загинали в тежко бомбардирания анклав, Русия все повече изоставя по-неутралната си позиция и става открито критична и враждебна към Израел, пише в анализ CNBC.

Първоначалният отговор на Русия на избухналото насилие се смяташе за резултат от това, че Кремъл внимателно претегля своите конкуриращи се и противоречиви интереси в Близкия изток. Русия винаги се е радвала на конструктивни отношения с Израел, като руският президент Владимир Путин и израелският премиер Бенямин Нетаняху имат близки отношения и обещават да задълбочат израелско-руските връзки.

През последните години обаче Русия стана изключително близка с големия враг на Израел Иран и още по-зависима от Техеран след нахлуването си в Украйна през 2022 г., разчитайки на страната за оръжия, предимно дронове. На този фон, когато подкрепяната от Иран въоръжена групировка „Хамас“ атакува Израел на 7 октомври, вземайки над 200 израелски заложници, Русия беше поставена в неудобно положение, тъй като не искаше нито открито да критикува „Хамас“, нито да защитава Израел.

С течение на времето обаче Русия стана по-критична към военните действия на Израел, особено след нанасянето на удари срещу Сирия, където Москва има военни бази и чието ръководство подкрепя.

Русия сега е в ситуация, в която ѝ е все по-трудно и по-трудно да поддържа този вид баланс“, според политическия анализатор Марк Галеоти, който отбелязва, че в стратегическо и икономическо отношение Русия смята отношенията си с Иран и другия производител на петрол Саудитска Арабия за по-ценни от връзките си с Израел.

„Анализирайки от кого наистина се нуждае Русия, тя се нуждае от Иран, не на последно място като постоянен източник на военни ресурси, но също така се нуждае от Саудитска Арабия, защото двете заедно могат до голяма степен да доминират ценообразуването на петрола в световен мащаб. В този контекст трябва да пожертва Израел“, допълни той.

Как Русия се обърна срещу Израел

Позицията на Русия постепенно, но драматично се промени през последните седмици, тъй като стана ясно, че конфликтът засяга нейните военни и геополитически интереси. След като Израел нанесе въздушни удари по няколко военни бази в Сирия през октомври в отговор на поредица от ракетни атаки, насочени към Израел, руското външно министерство заяви, че ударът е нарушил „суверенитета и международното право“ на Сирия. По-късно през месеца руският министър на външните работи Сергей Лавров заяви, че ударите са „неприемливи“. Русия прие делегация на „Хамас“ в Москва в края на миналия месец, за да проведе разговори относно заложниците, държани от групировката.

В едни от най-критичните си коментари досега руският външен министър Сергей Лавров каза на 28 октомври, че бомбардирането на Газа от Израел е против международното право и рискува да създаде катастрофа „за много десетилетия, ако не и векове“. Коментарите бяха широко повторени от руския посланик в ООН Василий Небензя, който заяви на 2 ноември, че Израел, като „държава окупатор“, няма право на самоотбрана съгласно международното право. Путин също се намеси, като каза на висши държавни служители и служители по сигурността, че осъжда хуманитарната криза в Газа.

Няма оправдание за ужасните събития, случващи се сега в Газа, където стотици хиляди невинни хора биват убивани безразборно, без да има къде да избягат или да се скрият от бомбардировките“, заяви Путин в телевизионно обръщение.

„Когато видиш окървавени деца, мъртви деца, страданието на жени и стари хора, когато видиш убити медици, това те кара да стиснеш юмруци, докато очите ти се просълзяват. Няма как да го кажем по друг начин“, добави той.

Путин също се опита да обвърже конфликта в Газа със Запада, като каза, че той ще спечели от по-нататъшната нестабилност в Близкия изток.

„Позицията на Русия към Израел вече е значително по-критична“, казва Татяна Становая, основател на компанията за анализи R.Politik, в своя седмичен бюлетин.

Дори и Путин да се е въздържал от директни атаки срещу Израел публично, той гледа на страната като на част от американската политика, насочена към дестабилизация и сеене на хаос“, отбелязва Становая.

„Москва все повече вижда Тел Авив като присъединяващ се към сферата на влияние на Вашингтон – оценка, която по същество маргинализира значението на Израел за Кремъл, като го обвързва с по-широката геополитическа конкуренция на Русия със САЩ. Подразбира се, че Кремъл има по-малка мотивация да поддържа и инвестира в балансирана политика спрямо Тел Авив, както правеше преди“, посочва още тя.

Отношенията с Израел се влошаваха преди настоящия конфликт с нахлуването на Русия в Украйна, което постави подкрепяния от Запада Израел в трудна позиция. Страната беше притисната да осъди инвазията и да наложи санкции, заедно със западните нации, на Русия.

Тя се съпротивлява, отказвайки да наложи санкции и предоставяйки на Украйна хуманитарна, а не военна помощ, за разлика от други съюзници. Все пак двусмислената позиция на Израел изглежда дразнеше както Русия, така и Запада“, коментира CNBC.

Галеоти отбеляза, че Русия вероятно предвижда, че отношенията ѝ с Израел могат да се променят, ако има смяна на ръководството, като израелският премиер Нетаняху става все по-непопулярен.

„Мисля, че Москва смята, че действително дните на Нетаняху на власт може да са преброени, а едно ново правителство би могло да бъде много по-скептично настроено към Русия“, казва той.