САЩ вече не са най-големият износител на царевица в света

В продължение на повече от половин век американските земеделски производители доминираха на международния пазар на царевица, като изпращаха повече от всяка друга държава от тази важна култура за изхранване на добитъка, попълване на запасите и производство на преработени храни. Вече не. През селскостопанската година, приключваща на 31 август, САЩ предадоха короната на износител номер едно на Бразилия. И може би никога няма да си я върнат, пише Bloomberg.

През 2023 г. на САЩ ще се падат около 23% от световния износ на царевица, което е доста по-малко от близо 32% на Бразилия, сочат данни на американското Министерство на земеделието. Очаква се новият лидер да задържи позицията си си и през следващата селскостопанска година, започваща на 1 септември 2024 г.

Само веднъж досега в статистиката, датиращи от управлението на Кенеди, Америка е изпадала от първото място: за една година през 2013 г. след опустошителна суша. Но никога американската индустрия за износ на царевица не е записвала две последователни години на второ място – до днес.

Загубата на лидерството в износа на царевица може да се стори като дежавю на американските фермери, които през последното десетилетие отстъпиха първото място и в износа на соя и пшеница. Бразилия зае окончателно лидерството при соята през 2013 г., а през следващата година САЩ загубиха хегемонията си при износа на пшеница, когато първо ЕС, а след това и Русия започнаха да изместват американските фермери от световния пазар.

Зад промяната стоят редица фактори: нарастващите разходи в страната и недостигът на свободни земеделски площи, продължителните последици от търговската война на бившия президент Доналд Тръмп с Китай, силният щатски долар.

Днес САЩ съставляват около една трета от световния износ на соя, далеч на второ място след Бразилия. При пшеницата страната е вече на пето място, с едноцифрен дял от световния пазар.

Непрекъснатият спад и загубата на конкурентоспособност за САЩ е удар за страна, която дълго време е използвала храните като геополитическа сила. В разгара на Студената война САЩ впрегнаха големите си запаси като инструмент за предотвратяване на разпространението на комунизма в развиващите се страни и дори доставяха около една четвърт от пшеницата си на Русия след неуспеха на реколтата в началото на 70-те години.

„САЩ ми напомнят на жабата, която бавно се вари“, казва Ан Берг, независим консултант и ветеран-търговец, която започва кариерата си в Louis Dreyfus Co. през 1974 г. „Тя (страната) загуби господстващото си положение, но това отне 40 години.“

Промяната в доставките на царевица обаче не е чак толкова неочаквана: В продължение на години федералното правителство стимулира използването на отгледана в страната царевица за производство на етанол, който се добавя към бензина.

Около 40% от американската царевица отива за снабдяване на местните фабрики за производство на етанол, който се използва като транспортно гориво – въпреки че това търсене ще бъде изложено на риск, тъй като все повече електрически превозни средства се появяват на пътя. Когато фабриките не купуват, реколтата от царевица в САЩ може да се складира в огромни силози или елеватори за бъдеща употреба в продължение на години в очакване на по-добри цени.

„В случая с царевицата и фасула това използваме много повече от тях у дома“, отбелязва Грег Дуд, бивш главен преговарящ по селското стопанство за Търговския представител на САЩ при администрацията на Тръмп. „Това не е нещо лошо. Това, което наистина се случва тук, е, че произвеждаме етанол, храним с него добитъка, произвеждаме възобновяем дизел и сме по-независими по отношение на горивата.“

Криста Суонсън, фермер от Илинойс и водещ икономист в Националната асоциация на производителите на царевица, заяви, че огромната реколта в латиноамериканската държава и недостигът в САЩ, съчетани със слабата бразилска валута, са дали предимство на бразилската индустрия за износ на царевица през този сезон. Тя се надява това да е временно.

„Тази година бяхме изправени пред някои предизвикателства на световния пазар“, коментира тя. „Трудно е да се конкурираш, когато през май и юни пазарната цена в Бразилия беше със 75 цента по-ниска от тази в САЩ.“

Все пак някои от предизвикателствата пред американската царевична индустрия, свързани с конкуренцията на световната сцена, ще останат и след края на настоящата пазарна година. САЩ имат по-високи разходи за труд и транспорт, особено след като продължаващата суша по река Мисисипи запушва основната търговска артерия за културите от Средния Запад. В същото време Бразилия модернизира пристанищата и инфраструктурата си, преодолявайки по-ранните логистични пропуски.

Освен това Бразилия, със своя по-топъл климат, получава две реколти царевица годишно вместо една, което ѝ дава конкурентно предимство пред САЩ. Дори ако американският сектор на царевицата си възвърне първото място по износ за година или две в краткосрочен план, предвид всички пречки, които среща на световния пазар в сравнение с Бразилия, е малко вероятно да си върне короната в дългосрочен хоризонт.

Това е голяма промяна за страна, в чиято патриотичния наратив там. В пика на своето развитие САЩ изнасяха 78% от годишното си производство на пшеница, 54% от соята и 45% от царевицата; през 2024 г. се очаква тези показатели да намалеят съответно до 40%, 43% и 14%. Освен това САЩ заемат по-малък дял от световния износ на култури като цяло.