Санирането няма да е безплатно след 2018 г.

Нови правила ще има за санирането на жилищата след края на първия етап от безплатната програма за енергийна ефективност на правителството. Това стана ясно от думите на Гергана Благиева, шеф на дирекция "Жилищна политика" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), по време на форум за енергийна ефективност в края на миналата седмица.

Благиева обясни, че след приключването на Националната програма за енергийна ефективност санирането вече няма да е 100% безвъзмездно, но новите правила ще влязат в сила най-рано през 2018 г. Като бъде изчерпан гласуваният сега финансов ресурс от 1 млрд. лева за обновяване на многофамилни жилищни сгради, ще се пристъпи към нова процедура. Според разчетите на МРРБ собствениците ще трябва да осигурят между 20 и 25% от финансирането, предаде "Сега". Дотогава обаче се предвижда да бъде разработен механизъм, който да осигурява на хората в етажната собственост нисколихвени кредити. Вероятно държавата ще поеме дела на социалнослаби хора и домакинства, за да не се стопира санирането на цял блок заради няколко жилища.

От ведомството дадоха заявка, че през следващите години програмата за обновяване на българските домове ще продължи със следващ милиард лева, но ще се изпълнява с процент на самоучастие от собствениците. Зам.-регионалният министър Николай Нанков коментира, че през следващите години ще е нужен дисциплиниращ ефект - и за общините, които обявяват търговете за строители, и за самите собственици, които ще са по-взискателни, когато са вложили свои пари. Според него е въпрос на политическо решение какъв ще е процентът на самоучастие.

От една страна, напълно безвъзмездното финансиране не е справедливо за живеещите в нови блокове и къщи, защото чрез данъците си те плащат за обновяването на чужди домове. То се прави със заем от 1 млрд. лв., гарантиран от държавата и управляван от Българската банка за развитие. От друга страна обаче, опитът от европейския проект за саниране по програма "Регионално развитие" 2007-2013 г., която започна със самоучастие, беше плачевен. Проектът тръгна едва след като плащането от собствениците беше сведено до нула. Евтините кредити тогава се осигуряваха от фалиралата по-късно КТБ.