Сценарий „Армагедон“ за газовите пазари след ракетния удар срещу Катар
Търговци и анализатори предупреждават за трайни смущения след повредата на най-голямото съоръжение в света за втечнен природен газ
© ECONOMIC.BG / Depositphotos
Докато аварийните екипи претърсваха димящите останки в комплекса „Рас Лафан“ на Катар в четвъртък сутринта, търговците в Европа и Азия се събуждаха сред нова енергийна криза. В нормални времена една пета от световните доставки на втечнен природен газ (LNG) идва от „Рас Лафан“ – огромен индустриален обект, почти три пъти по-голям от Париж, изграден в продължение на три десетилетия на стойност стотици милиарди долари.
Всъщност, LNG терминалите са едни от най-големите и сложни съоръжения в човешката история, а точно това е най-голямото от тях – превръщащо огромните газови резерви на Катар в свръхохладено гориво, което може да се транспортира по целия свят. Поне така беше преди да пристигнат иранските ракети, разказва Financial Times.
Събудих се тази сутрин и си казах: „Не, моля те, не“, каза Ан-Софи Корбо, бивш ръководител на анализа на газовите пазари в BP, която сега работи в Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет. „Това винаги е бил моят кошмарен сценарий, моят армагедонски сценарий – този, който не исках да се случи.“
Двама търговци на газ заявиха пред медията, че се затрудняват да осмислят новината, след като Иран е нанесъл двоен удар – изстрелвайки балистични ракети по съоръжението първо в сряда вечерта, а след това отново в ранните часове на четвъртък сутринта.
Това е безпрецедентно“, каза един от тях.
Цените на газа в Европа скочиха с 30% при отварянето на пазарите и са се увеличили повече от два пъти от началото на войната, докато търговците се опитват да изчислят ефекта от месеци – или дори по-дълъг период – без катарски газ на световните пазари.
Цените на петрола също се повишиха – с 10% до почти 119 долара за барел – заради опасения от нови удари по енергийните доставки. Държавната компания QatarEnergy, оператор на „Рас Лафан“, досега потвърди „значителни щети“ по завода Pearl GTL на Shell на стойност 18 млрд. долара, който превръща газа в химически суровини и горива, както и по „няколко от своите LNG съоръжения“.
Производството в „Рас Лафан“ вече беше спряно „като предпазна мярка“ миналата седмица, но търговците предполагаха, че доставките на LNG ще бъдат възобновени, щом конфликтът в Близкия изток отслабне и Ормузкият проток стане безопасен за преминаване на танкери. Преди ударите тази седмица цените на газа се бяха повишили, но се стабилизираха далеч под нивата, наблюдавани по време на руското нахлуване в Украйна през 2022 г. Надеждата за бързо връщане към нормалност вече е подкопана.
Пълният мащаб на щетите остава неясен, но сателитни снимки са регистрирали пожар с мащаба на голяма индустриална катастрофа, което поражда опасения, че „Рас Лафан“ може да остане извън експлоатация с месеци. Някои анализатори предупреждават, че връщането към пълен капацитет може да отнеме дори години, в зависимост от степента на разрушенията.
Един търговец заяви, че цените на газа в Европа ще бъдат под натиск „до 2027 г.“ и че на Европа ще ѝ бъде по-трудно да запълни газовите си хранилища това лято, тъй като азиатците изкупуват LNG от САЩ, за да компенсират изгубените доставки. Азия вече се сблъсква с недостиг и режим на ограничение заради загубата на доставки от Персийския залив.
Европа, която стана по-зависима от LNG, след като Русия намали тръбопроводните си доставки по време на войната в Украйна, сега се очаква да влезе в пряка конкуренция с държави като Япония и Южна Корея за ограничени количества. Анализаторите посочват, че общото годишно производство на Катар възлиза на 110 млрд. куб. м газ – почти равно на загубата на руски тръбопроводни доставки за Европа, които са намалели със 115 млрд. куб. м.
Лоран Сегален, инвестиционен банкер в сферата на чистата енергия, заяви: „Това е апокалипсис – и то сега. Следващите месеци за вносителите на газ ще бъдат кървави.“
Търговците се опасяват от повторение на 2022 г., когато конкуренцията за доставки изстреля цените на природния газ в спираловиден ръст, достигайки в крайна сметка еквивалента на над 500 долара за барел в петролно изражение и принуждавайки богатите правителства да се намесят, за да смекчат удара върху потребителите.
„Рас Лафан“ разполага с 14 инсталации за втечняване на газ, които охлаждат газа до 77 млн. тона LNG годишно – достатъчно, за да покрият цялото годишно потребление на Япония, или повече от това на Великобритания и Италия взети заедно.
Не е ясно колко от тези инсталации са повредени. Независимо от това, специализираното оборудване за свръхохлаждане на газа до LNG е изключително сложно и ще трябва да бъде внимателно подменено – процес, който ще започне едва когато Катар е уверен, че работниците могат безопасно да получат достъп до обекта, без риск от нови атаки.
Това, което можем да заключим веднага, е, че независимо кога ще приключи конфликтът, възобновяването на нормалното производство в Катар няма да стане в рамките на седмици“, каза Том Марзек-Мансър, експерт по LNG в енергийната консултантска компания Wood Mackenzie.
По-рано той беше изчислил, че ще са необходими около 40 дни, за да бъде възобновено производството в „Рас Лафан“ – „но това вече не е валидно“. Плановете на Катар за значително разширяване на инсталациите – с добавяне на още шест за втечняване през тази и следващата година – също ще бъдат отложени, добави той.
Има елемент на несигурност, но вече знаем, че това е спад в доставките, който ще продължи с месеци“, каза той.
Ако Катар не произвежда никакъв LNG до края на тази година, светът ще се върне към нивата на газови доставки, наблюдавани за последно през 2021 г., заяви Корбо.
Това е крачка назад с пет години“, каза тя.
Макар че някои проекти в САЩ предстои скоро да започнат работа, няма адекватна компенсация за катарския газ, която „да не е политически много сложна“, добави тя, отбелязвайки, че някои политици вече призовават за облекчаване на забраните върху руския газ.
Междувременно много държави вече започват да преминават към производство на електроенергия от въглища, а някои индустриални предприятия в Югоизточна Азия са принудени да ограничат производството си или да затворят.
Светът на енергията ще се разцепи между имащите и нямащите“, заключи Сегален.