Сграда на бъдещето с „течни“ прозорци се тества в София

Приличат на обикновени прозорци, но не са. Във вътрешността им има течност и иновацията може да се окаже ключ към създаването на енергийно ефективни сгради от бъдещето. Технологията се тества в София, където в един от комплексите на БАН е разположен експериментален павилион. 

Сградата има фасади и вътрешни преградни стени от стъклопакети с циркулиращ воден поток в тях. „Течните“ прозорци са проектирани от изследователи и архитекти, посветени на работата по създаването на енергийно ефективни сгради на утрешния ден. Във всеки прозорец тече смес от 70 литра дестилирана вода и 20 литра етилен гликол, който се характеризира с това, че не замръзва и служи като антифриз. 

Всеки прозоречен панел действа като индивидуален слънчев колектор. С помощта на соларни клетки, те абсорбират слънчевата радиация и я превръща в енергия – така може да се отоплява вътрешността на сградата. 

„Предимството на използването на течности вместо въздух е, че водата е по-гъста и може да поглъща инфрачервена светлина в по-широк диапазон“, разказва Миглена Николаева-Димитрова, физик в БАН, пред EuroNews.

Проектът InDeWaG (“Industrial Development of Water Flow Glazing Systems”) е разработен съвместно от екипи от Германия, Испания и България. Той се финансира по програма „Хоризонт 2020“. 

Разположеният в София експериментален павилион трябва да даде повече представа за практическото приложение на идеята. В рамките на тестовете ще бъде събрана информация за експлоатацията и живота на модулите, за спестените количества енергия и възможностите за пазарна реализация.

Температурата и влажността се наблюдават постоянно, за да се види дали енергията може да се произвежда и използва дългосрочно и при различни климатични условия. „Ние измерваме температурата вътре в прозорците на всеки 20 см, започвайки от пода и постепенно нагоре“, обяснява Красимир Живачки, технически сътрудник в БАН. „По този начин знаем как се разпределя топлината вътре във всеки прозорец“, допълва той. 

Идеята на учените е чрез интелигентната система за остъкляване на да се гарантира енергийна ефективност, което би означавало, че прозорците ще играят по-голяма роля от просто изолатори. Така слънчевата топлина може да се увеличава през зимата и да се намалява през лятото. 

„Ако външната температура е твърде ниска, можем да спрем водния поток, за да може слънцето да нагрее водната камера и прозорците да станат по-горещи. Ако външната температура е висока или ако вътре в сградата температурата вече е комфортна, можем да включим водния поток, за да разпределим енергията на други места в сградата“, обяснява Хуан Антонио Ернандес Рамос, професор по числени анализи и компютърни науки в Мадридския политехнически университет. 

„Прозрачното стъкло действа активно. То е като кожа, която позволява на цялата сграда да се терморегулира“, изтъква още професорът. 

Учените смятат, че технологията може да помогне за проектирането на така наречените „почти нулеви енергийни сгради“ на бъдещето. Проектът идва на фона на стремежа на ЕС към драстично повишаване на енергийната ефективност на новопроектираните здания.