Щастието като бизнес инвестиция

Защо сега удовлетвореността и щастието се превърнаха в ключов фактор за привличане и задържане на служителите, или винаги е било така?

„За мен винаги е било така. Разликата е, че се изгубиха ценностите по пътя на презадоволеността и ненаситността в желанието за постигане на още и още, като се забрави „защо“ правим това, което правим. Все по-малко мениджърите обръщат внимание на истинските нужди или липси, както и самите служители станаха неблагодарни и изискващи, без разбиране, че когато балансът между „давам-получавам” е нарушен, се разваля всичко“, казва Ани Хира, бизнес консултант.

Според доклада за щастието на работното място за 2019 г. (2019 Workplace Happiness Report) на платформата Udemy, 69% от наетите твърдят, че настоящата им работа е тяхната „мечтана служба“. 62 на сто от тях посочват, че биха работили и за по-малко заплащане, ако получат предложение от компания с по-близки до тях послания и мисия. „За съжаление на работодателите, щастието на работното място е относително емоционално състояние, което се влияе от различни аспекти на личния живот. Затова и компаниите се фокусират върху емоционалната обвързаност на служителите с тях“, коментира Вивиан Уу, старши анализатор в американската консултантска компания Culture Amp.

Каква е ситуацията в България? Заедно с Михаела Здравкова от „Сирма Груп“, бизнес консултанта Ани Хира и Любов Кирилова от „Хепинес Академи“, се впуснахме в преследване на щастието в работата в България. Общото между тях е, че макар и с различни думи, те извеждат три ключови фактора за щастието на работното място. Това са наличието на професионални предизвикателства и насърчаване на стремежа към майсторство и успех, усещане за „като у дома“, и свободата за изява.

Любов е съосновател на консултантската компания „Хепинес Академи“, чиято методика се базира на теорията за щастието на проф. Радж Рагунатан. „Доволните служители водят доволни клиенти, а също така и по-висока печалба. Има три основни елемента на щастието в работата: майсторство – близост  - автономност. Първият е да имаме усещането, че сме добри в това, което правим, и да получаваме признание за това. Ако имаме най-добър приятел на работното си място, е 7 пъти по-малко вероятно да напуснем работа. Не на последно място е важно да се чувстваме свободни в действията си, т.е. мениджърите да не прилагат „микро управление“, пояснява тя.

Според Михаела, в един „щастлив офис“, както тя го нарича, има всички удобства и придобивки, които позиционират работодателя като конкурентноспособен в наемането и задържането на служители. "Фирмата трябва да наема хора, които да са дейни и различни. Не трябва да пести от служители, за да може да си позволи по-гъвкаво работно време и да не се работи извънредно. Щастливите служители са лоялни. Те изграждат общност, която ги провокира да се чувстват удовлетворени и ценни, и те го изразяват навън, споделят го. Така се брандира щастие“.

„Работила съм с хора, които знаеха, че могат да имат по-добри условия на офис пространство и заплащане, но бяха активни, мотивирани и лоялни, защото средата беше благоприятна за тях, което беше гаранция и за високо ниво на удовлетвореност“, допълва и Ани. Тя казва, че изграждането на доверие, прозрачността и усещането за принадлежност, тип „у дома съм си“, е ключово за задържането на служителите. Ние сме фактор на средата, повече отколкото средата влияе на нас, т.е. качественото общуване наистина е това, което събира и развива един екип. Здрава и хубава връзка се изгражда с редовно общуване и взаимно уважение. Изграждането на доверие в степен, в която може да позволиш на хората си да взимат авторитарно и отговорно решения за себе си, е правилното решение“, казва тя.

И според Любов повечето мерки и дейности са насочени към даване на по-голяма свобода и създаване на принадлежност към компанията, но често решенията за дейностите и допълнителните придобивки се взимат без мнението на служителите. Затова тя съветва работодателите да разбират и следват, доколкото е възможно, своите екипи, и да ги развиват според техния темп, а не според предварителни очаквания за интереси и амбиции. „Хората са генератори на идеи и точно такива хора трябва да бъдат толерирани. Работодателят трябва да поддържа креативността им, като ги кара да се чувстват добре - тук отново се намесвам аз, мениджърът „Щастие“, коментира и Михаела.

Тя е привърженик на живото общуване, но предлага и варианти, които насърчават хората да споделят своя хоум офис – както се наложи на много българи да работят при извънредното положение. „Създадох група с цел да продължи неформалното ни общуване. Фокусираме се само върху позитивни новини“, пояснява тя.

„Кризисните ситуации не предполагат щастие, а действие, комуникация и адекватни мерки. Важно е да има разбиране и съдействие“, казва и Ани. Тя допълва, че щастието на работното място се мери в „лоялност, отдаденост, добри приказки от служителите, както и от дълготрайни клиентски отношения“, и бизнес резултатите са в пряка зависимост от това. Любов завършва, че щастливите хора са 3 пъти по-изобретателни, а щастливите продавачи постигат с до 30% по-високи резултати.

„Ако сме „чисти“ в намеренията и бизнеса си, и ако работим, изграждайки „топли“ отношение вътре и вън, вярвам, че всеки е обречен на щастлив и успешен бизнес!“, завършва Ани. Любов се усмихва: „Щастието се учи – именно това ни дава увереност да продължаваме напред“.