Синдикатите искат формула за определяне на прага на бедност

Работодателските организации в България подкрепиха предложеното увеличение на линията на бедност до 638 лв. от 1 януари 2025 г. Синдикатите обаче не са доволни от новата стойност, която е с над 20% по-висока спрямо тазгодишната, и настояват за промяна в използваната методология. Двете страни се сблъскаха по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

Подкрепяме увеличението, но липсва информация как то ще се отрази на бюджетните разходи“, коментира Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), цитиран от БТА.

Според него не трябва да се бъркат линия на бедност и минимална пенсия. „Минималната пенсия е такава, каквато следва по формулата съгласно осигурителния принос и трудовия стаж, и няма връзка с линията за бедност“, напомни той.

Българската стопанска камара (БСК) също подкрепи предложеното увеличение с 21.3%, стана ясно от думите на Добри Митрев, председател на Камарата. Според него така ще бъдат обхванати повече лица, чиято покупателна способност ще се повиши.

От Българската търговско-промишлена палата, Съюза за стопанска инициатива и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) също подкрепиха предложението, като поискаха подробна информация за уязвимите групи, които ще получат социалните помощи.

Пламен Димитров, президент на КНСБ, изрази по-различно мнение, като изтъкна, че показателят трябва да е 667 лв. Според него в риск от бедност са 1.933 млн. българи. През 2024 г. прагът на бедност беше фиксиран на 526 лв.

Продължаваме да настояваме, че методиката за определяне линията на бедност трябва да се прецизира и да има целево разработена потребителска кошница, така че да сме сигурни, че с тези политики изваждаме хората от бедността дори и с малко“, каза Димитров.

От КТ „Подкрепа“ се съгласиха с мнението му, че последните години групата на бедните не варира и че две трети от домакинствата са под жизнения праг.

Определената линия на бедност е ниско число спрямо жизнения минимум. Последните данни сочат, че български предприятия се изнасят в чужбина, което означава, че като държава и бюджетни разходи ще понесем още щети, което ще доведе или до нарастване на бюджетните дефицити, или до нарастване на данъци“, предупреди Атанас Кацарчев от КТ "Подкрепа".

Председателят на НСТС и служебен финансов министър Людмила Петкова каза, че е възможно методиката да бъде обсъдена на по-късен етап. Сегашният проект е на база действащата методика, уточни Петкова, като добави, че вероятно тази седмица ще бъдат публикувани промени в данъчните закони.